МАРКСИЗЪМ, ТОТАЛИТАРИЗЪМ, ФАШИЗЪМ, ПЛУРАЛИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ
НИКОЛАЙ ИРИБАДЖАКОВ
Колкото и важни да са спекулациите с въпроса за отношението между метод и теория в марксизма като средство за борба против него, магическото оръжие на днешната антимарксиада за дискредитирането на марксизма и на научния социализъм е отъждествяването им с тоталитаризма, а оттам и с фашизма.
Днес едва ли има друго понятие, което да е в такова интензивно обръщение, като понятието или по-точно думата "тоталитаризъм". Първенството в употребата и злоупотребата с тази нещастна дума държат политиците, журналистите, говорителите по радиото и телевизията и, разбира се, всевъзможните "деидеологизирани", "деполитизирани" и "декомунизирани" учени и културтрегери.
Целият този пъстър свят всекидневно, всекичасно сипе гръм и мълнии върху "тоталитаризма". Всеки, който иска да уязви най-дълбоко и най-безмилостно своя политически противник, решително и презрително му лепва позорния етикет "тоталитарист". Всеки, който иска да порицае омразната му политическа партия или фракция, държава или идеология, и лепва етикета "тоталитарна".
Ако се вярва на разните салонни политикани и набедени теоретици на фашизма и тоталитаризма, аз ще трябва да се съглася, че монархофашисткият съд, който през лятото на 1943 г. в името на негово царско величество Борис III ме осъди на смърт заради моята комунистическа и антифашистка дейност, че монархофашистките палачи, които безмилостно избиваха моите другари съпартизани, разнасяха отрязаните им глави, набучени на колове, и си правеха снимки за спомен, и ние и те сме били все фашисти и все тоталитаристи. Нека ме извинят тези набедени "учени" и салонни политикани, но със своите антитоталитарни словоизлияния и писания те само заблуждават и объркват главите на хората, за да насаждат у тях омраза против марксизма, против научния социализъм, против най-последователните борци срещу фашизма и тоталитаризма.
Върху тоталитаризма е създадена огромна литература. Но в нея няма единно мнение нито относно съдържанието на понятието "тоталитаризъм", нито по въпроса кога е възникнало това понятие и неговото название, нито по въпроса кога е възникнал тоталитаризмът като учение, като идеология, като политическо движение или партия, като общество и държава, нито по въпроса за разновидностите на тоталитаризма.
Дори такова произведение като книгата на Хана Арендт "Произходът на тоталитаризма" ("The Origins of Totalitarianism"), което минава за монументално изследване на тоталитаризма, е крайно неудволетворително.
Единодушие има само по етимологията на термина "тоталитаризъм" и неговите производни, които произлизат от латинските думи "totus" - цял, "totum" - нещо цяло, "totalitas" - цялост, пълнота.
Но етимологията на термините може да ни подведе, защото "тоталитаризмът" и като понятие, и като учение, и като идеология, и като движение, и като партия, и като държава, като общество се проявява под най-различни названия като "организъм", "общност", "расова общност", "холизъм"(Смътс), "универсиализъм"(Отмар Шпан), "фашизъм", "националсоциализъм" и др., в религиозномитологични, философски, социологически, икономически, политически и други одежди.
В буржоазната литература и по-специално в литературата на така наречената "плуралистична демокрация" е най-широко разпространено гледището, че тоталитаризмът е "модерен феномен", "политически феномен на XX век", а главните му форми са фашизмът, националсоциализмът и болшевизмът, които се свързват с еднопартийни общества и държави, с еднопартийна, тоталитарна и терористична диктатура, която е пълен антипод на "демократическите" общества и държави като многопартийни, т.е. "плуралистични" общества и държави, с "плуралистични" идеологии, светогледи и т.н. Така например авторите на "Американски политически речник" Джек Ч. Плейноу и Милтън Грийнбърг определят тоталитаризма като "една модерна форма на авторитаризма, в която държавата контролира почти всеки аспект на индивидуалния живот. Тоталитарните форми на управление не толерират дейността на индивидите или групите като професионални съюзи и младежки организации, които не са насочени към целите на държавата. Те се държат на власт чрез тайна полиция, чрез използуване на пропагандата" и т.н.
"Тоталитаризмът възниква през двадесети век благодарение на новата техника, която мобилизира населението в подкрепа на едно авторитарно управление и една политическа идеология. Главните тоталитарни форми на управление включват нацистка Германия, фашистка Италия и Съветския съюз"(к.м. - Н.И.).
Независимо един от друг известният френски социолог Морис Дюверже и германският социолог Готфрид Айзерман, пък и не само те, заявяват, че тоталитарната държава може да бъде както еднопартийна, така и многопартийна. Като пример за многопартийна тоталитарна държава Дюверже сочи Англия. Но защо не например САЩ или Япония? Не случайно Тачър си спечели прозвището "желязната лейди" и "Чингис хан". Многопартийността дори на САЩ, Япония, Италия, Германия и др. има малко значение, а по същество - никакво, за характера на държавното управление, защото капиталистическите кланове и мафиите са достатъчно силни и богати, за да подкупват, да корумпират правителствата на всяка буржоазна или социалистическа партия или коалиция от партии и чрез тях да провеждат вътрешна и външна политика, която отговаря на техните класови интереси. Примери за това колкото щете. Достатъчно е да посочим разкритията за корупцията на управляващите партии на Италия, Австрия, Германия, да не говорим за САЩ и Япония, за милионите и милиардите подкупи, които са получавали и получават тези партии, техните ръководители и висши държавни служители от големите капиталистически корпорации, за да подпомагат, да прикриват и да защитават техните интереси, произволи и беззакония - разкрития, които периодично разтърсват тези страни, но са безсилни да изтръгнат корена на корупцията, с помощта на която едрата буржоазия осъществява монополната си власт в държавата и обществото на своите страни. Но защо да търсим примери навън. СДС е многопартийна формация, но това не и пречи да бъде фашизоидна политическа формация и да провежда в държавата и в обществото своя "син фашизъм". А след деветнадесетомайсият преврат през 1934 г. до 9 септември 1944 г. българският монархофашизъм упражняваше своята тоталитарна власт без помощта на каквито и да било политически партии. Защото той просто ги беше забранил.
Но тук ни интересува въпросът за отношението между марксизма, научния социализъм, от една страна, и тоталитаризма в лицето на фашизма и неговите разновидности, от друга. Както знаем, представителите на т.нар. "плурастична демокрация" ги зачисляват в компанията на тоталитарните идеологии, партии и държави на фашизма и национализма. Но не така мислеха самите тоталитаристи в лицето на германските националсоциалисти, на италианските фашисти, на българските монархо-фашисти, на испанските франкисти, на унгарските хортисти и т.н. И въпросът не е само до тяхното мислене, но и до тяхното действително, практическо отношение към марксистите, към комунистическите партии и социализма.
Във всичките страни на света, в които възникнаха тези движения, партии и държави на фашисткия тоталитаризъм, те действуваха като най-войствуващите антикомунистически сили с претенцията, че единствени са в състояние да спасят капиталистическия Запад от марксизма, от комунизма. Затова първата им работа, след като се добраха до властта, беше да ги забранят.
Който познава идеологията на най-последователния тоталитаризъм на XXвек - националсоциализма, знае, че идеолозите на националсоциализма виждаха главния противник на тоталитаризма не в лицето на "плуралистичната" буржоазна демокрация, а в лицето на Маркс и марксизма, на Ленин, на ленинизма и Съветския съюз. Така например в книгата си "Демокрация и диктатура" нацисткият професор Паул Ритербуш пише: "Първият политически мислител на плуралистичната социална действителност е Карл Маркс." А "цялото политическо учение и политическа философия на плуралистичната държава е само едно повече или по-малко последователно тълкуване и извъртване на неговото учение". "За Маркс - продължава той - "фундаменталният факт" на социалния и политическия живот се състои в множеството (т.е. в плурализма - Н.И.) на социалните цели и програми. Той беше само мисловно по-последователен и политически по-изострен, отколкото днешните представители на учението за политическия плурализъм" и т.н.
Какво излиза от всичко това? Идеолозите и теоретиците на плуралистическата буржоазна демокрация сочат Маркс и марксизма като представители на "тоталитаризма" и ги поставят в един кюп с националсоциализма и фашизма, а теоретиците и идеолозите на последните обявяват Маркс за истински създател и теоретик на либерализма, на буржоазния плурализъм, на буржоазната плуралистична демокрация, каквато беше например ваймарската демокрация и нейната конституция. Едните и другите го обвиняват за свой главен противник и му обявяват война на живот и на смърт. Какво в такъв случай е собствено тоталитаризмът и какво е действителното различие между него и марксизма?
Различието между единия и другия е коренно, принципно и дълбоко антагонистично, много по-дълбоко от фашисткия и всякакъв тоталитаризъм, от една страна, и плурализма на буржоазната демокрация, от друга. Националсоциалистическият и всеки друг фашистки тоталитаризъм, от една страна, и буржоазната плуралистична демокрация, от друга, са само две различни форми на политическото устройство на едно и също общество - буржоазното, капиталистическото.
За да разберем действителната разлика между марксизма, болшевизма, социализма, от една страна, и националсоциализма и фашизма, от друга, е необходимо преди всичко да разберем същността на "тоталитаризма" изобщо и по-специално същността на "тоталитаризма" на XX век.
Гледището, че тоталитаризмът бил "феномен на XX в. - един модерен феномен" - е дълбоко погрешно. Карл Попер е прав, когато пише, че "онова, което днес наричаме тоталитаризъм, принадлежи на една традиция, която е толкова стара или толкова млада, колкото е и нашата цивилизация". И като социалнополитическо учение, и като форма на държавнополитическо устройство и управление ние го намираме в различни форми още в религиозните митологии и формите на управление на древните египтяни, асро-вавилонци и юдеи, на древна Индия, на антична Гърция и Рим, в Средновековието и в модерното време. Като понятие, като учение и идеология на обществото и държавата, на религиозни и политически движения, организации и партии ние го намираме още у философи на античността като Хераклит, Сократ, Платон, Аристотел, в индийски браманизъм, в Стария и Новия завет на Библията, особено у Еклисиаст, в проповедите, вложени в устата на самия Христос, в посланията на Апостол Павел, в средновековната схоластика, у философи от новото време като Хегел, у английските неохегелианци начело с Франсис Бредли, в универсализма на Отмар Шпан, в социологията на Вилфредо Парето, във всевъзможните стари и нови организмични, холистки, елитарни и расистки философски, социологически, политически и религиозни учения. Не друг, а големият английски историк и философ на историята Арнолд Тойнби в своята 12-томна история на света пише, че християнският тоталитаризъм е траял дълго време - цели 1300 години.
През различните исторически епохи и в различните страни тоталитаризмът е имал и има специфични черти, които се определят от обществено-икономическите формации, от тяхната класова структора, от специфичните интереси и особености на социалните класи, които го представляват и го осъществяват. Той може да бъде правилно разбран и обяснен само от позициите на историческия материализъм, изобщо от позициите на диалектикоматериалистическата философия на марксизма. Тъй като за това е нужно да бъдат правилно разбрани и обяснени въпросите за социалистическата и класовата детерминираност на тоталитаризма, неговата класова природа и функции, такива общофилософски проблеми, каквито са проблемите за част и цяло, за отношението между единично, особено и общо, а също така социалнофилософски и социологически проблеми като тези за природата на социалните общности, за отношението между общество, социална общност и държава, между отделния индивид, от една страна, и обществата и социалните общности, от друга.
На теоретиците на национализма им беше много добре известна теорията и идеологията на буржоазната "плуралистична демокрация" и плиткоумният трик на нейните теоретици за "идентичността" между националсоциализма, фашизма и болшевизма. И не без чувство за теоретическо превъзходство отвръщаха, че критиците на националсоциализма от лагера на "плуралистичната демокрация" съвсем не разбират неговия тоталитаризъм и дори не докосват истинската му същност. Те не отричат тоталитарния характер нито на партията, нито на държавата на националсоциалистическа Германия, но не той я характеризира като тоталитарна, "а тоталността на народностната общност" на германския народ, разбрана като "расова общност" основана върху общността на кръвта, на кръвното родство на германския народ. Тази първична общност или цялост (тоталност) на германската раса, на германския народ е несъвместима със съществуването и признаването на никакво множество на различни политически партии, религиозни черкви и общности, на различни светогледи, политически програми, исторически цели и каквито и да било други форми на плурализъм в обществото. Именно тази първична расова общност на германския народ определя тоталитарния характер на неговото общество, на неговата държава, на нейните политически, културни и исторически цели, уникалната историческа съдба и историческа роля на германския народ.
"Първичната" даденост на биологичната, расовата, кръвната общност, която се определя ту като природна, ту като божествена или едновременно като природна и божествена, е алфата и омегата на това, което нацистите наричат националсоциалистически светоглед, "наука" и идеология. С тази първична общност те "обосновават" и вечността на класовата диференциация на буржоазното, капиталистическото общество, и класовото господство на буржоазията, и абсолютната авторитарна власт на фюрера в тяхната "водаческа държава", предопределената уж от природата и от бога роля на германската раса да господствува над всички останали народи, завоевателната империалистическа политика на хитлериска Германия и нейната агресивна антикомунистическа природа и политика.
В книгата си "Идеология на националсоциалистическата държава "Ханс Ламере пише: "Според националсоциалистическото схващане най-съществените отлики на човека не са случайни, но са обусловени от кръвта. От това следва, според нашето убеждение, че хората от една и съща кръв са споени един с друг и образуват един цялостен организъм, отделен от станалото човечество… един ОРГАНИЗЪМ, даден от самата ПРИРОДА и по ВОЛЯТА БОЖИЯ, една жизнена същност, към която отделният човек принадлежи не по силата на своето свободно решение, а по силата на рождението си като КЛЕТКА, ЧЛЕН, ОРГАН, бвз оглед на това, дали той иска или не. ЦЯЛОСТНИЯТ ОРГАНИЗЪМ НАРОД живее и действува според своите собствени биологични закони - това е ПЪРВИЧНОТО" (к.м.-Н.И.).
В този социален организъм от природата и по волята божия едни са определени да бъдат господари, а други подчинени, едни да бъдат капиталисти (банкери, индустриалци, търговци), а други наемни работници, едни да бъдат земевладелци, а други ратаи, едни занаятчии, а други учени и писатели, едни богати (милионери и милиардери), а други бедняци и т.н.
Тази тоталитарна организмична теория за обществото за "биологичната, расовата общност", както разяснява Алфред Розенберг, е насочена, първо, срещу марксистката проповед "за содалидарността на всички пролетарии в света". И, на второ място, срещу проповядваната от марксизма класова борба. "Чрез нея - пише той - се извършва вторият удар срещу работника. Защото е невероятно да се пострекава една част от организма срещу друга част на същия организъм и после да се обещава заздравяване на цялото тяло."
Начело на същия този социален организъм с неговите клетки, членове, и органи стои пък предопределеният също от природата и от бога фюрер. "Неговата воля и неговата заповед са единственият извор на всяко право в Третия райх" (Ламерс). В неговите ръце е съсредоточена цялата държавна власт. Той взема сам своите решения за съдбата на страната, на целия народ, без да се допитва до народа. Дори имперското правителство е само един съвет на водача, който може да дава съвети, но решенията по всички въпроси взема еднолично само водачът.
Човек чете всички тези "абсолютни истини" на националсоциализма и се чуди къде е била родена тази кастова теория за обществото - в древен Египет или Индия, в робовладелска Гърция или Рим или в най-голямата и развита капиталистическа страна на Западна Европа почти в средата на XXвек?
Кой казва, че германският националсоциализъм нямал идеали, че бил враг на културата, на Запада, т.е. на капиталистическия свят, че бил тъждествен с марксизма, с болшевизма? Я послушайте какво говори по този въпрос Розенберг: "Националсоциалистическото движение трябва да направи решаващата констатация, че ония сили в Германия, които при първото проблясване на комунистическата световна революция бяха на първо място призвани да бранят културата на целия западен свят наедно със същината на националното си съществуване, не бяха в състояние да окажат истинска съпротива… те даже оказаха съдействие на марксизма… от 1918 до 1921 г. доброволците бойци се организираха, за да потушават комунистическите размирици... извършиха много повече за запазването на религията и културата."
Като идеология, политическо движение, партия и държавнополитически режим фашизмът, все едно дали се нарича националсоциализъм, монархофашизъм ит.н., е най ярко изразената форма на тоталитаризма и авторитаризма на XX в. Той е антикомунистическа рожба на най-реакционната част на империалистическата буржоазия. Тя го създаде, тя го "възпитава", тя го отглежда, тя го финансира, тя го въоръжава и обучава като главно оръдие за унищожаването на социализма, на комунизма, за изкореняването на марксизма. Той е нейното "I'enfant tercible" ("страшно момче"), т.е. нейното "страшно момче" срещу марксизма в защита на капитализма. Затова, дори когато то се самозабрави, когато не я слуша и когато и се налага понякога да го наказва заради непослушанието му, тя си го цени и пази. Защото е нейна рожба и неин най-верен страж. Ако не беше така, САЩ биха ли оказали гостоприемство на хитлеристкия водач на българските легионери Иван Дочев, избягал от България след победата на Деветосептемврийското антифашистко въстание през 1944 г.? Биха ли го върнали тържествено в страната ни след 1990 г., когато започна реставрацията на българския капитализъм и такава войствуваща фашистка организация като Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) бе така необходима за изкореняването на социализма, на комунизма, на марксизма, на болшевизма в България? И СБНЛ, макар и под друго име, намери своето естествено място в редиците на СДС.
Тоталитаризмът на XX в. е рожба на кризата на буржоазната демокрация. Националсоциализмът се разви и укрепна в условията на най-голямата и най-многопартийната буржоазна демокрация, каквато Германия е виждала - ваймарската. Той не дойде на власт чрез преврат, а по всички правила на играта на тази демокрация, за да отрече всяка демокрация.
Тоталитарната власт е експлоататорска, антидемократична, елитарна, по правило авторитарна, шовинистична, полицейска, терористична и агресивно-милитаристична. Тя контролира всички обществени дейности и социални процеси, но самата тя не е подчинена на народа. За нея народът е безлична и безмозъчна тълпа, която безусловно и сляпо трябва да се подчинява и да изпълнява политиката и решенията на фюрера.
Като идеология най-последователната и завършена форма на тоталитаризма националсоциализмът се изгражда върху една антимарксистка философия, която се позовава на философи като средновековния мистик Йохан Екхарт, известен като "майстер Екхарт", Хегел, Шопенхауер, Лудвиг Клагес, Бруно Баух, Макс Вунд, М. Хайдегер, Й. Ремке, Ф. Тьониес, Ханс Хайзе, Алфред Боймлер, Херман Шварц и особено Фридрих Ницше.
През 1943 г. нацисткият философ Алфред Боймлер писа: "И когато извикахме на тази младеж "Хайл Хитлер!", ние същевременно поздравяваме с този вик Ф. Ницше." Но официалният и водещият философ на националсоциалистическия тоталитаризъм беше Алфред Розенберг, който, съединявайки най-реакционните индивидуалистически и шовинистически тенденции в германската философия с голямата и силна традиция на германския расизъм, създаде онази философска смесица, цялата премъдрост на която се свеждаше до т.нар. "мистика на кръвта" и "германската расова общност". В пълна противоположност на диалектико-материалистическата философия на марксизма тя представя цялата история на човечеството като история на борба на различни раси, движеща сила на която са идеите на отделни силни личности от народа на Ницшевия "свръхчовек", а "германската раса" като творец на цялата човешка култура, на цялата човешка цивилизация.
Тази човеконенавистническа философия заедно с Освалд Шпенглер издига като "висша добродетел" на тоталитарния елит и на "германската раса" кръвожадната наслада на хищния звяр, когато чувствува предсмъртните конвулсии на жертвата в своите лапи.
АНТИТОТАЛИТАРНАТА СЪЩНОСТ НА МАРКСИЗМА И СОЦИАЛИЗМА
Философията на тоталитаризма е пълен антипод на хуманистичната, интернационалната и демократична природа на философията и научния социализъм на марксизма.
Марксизмът е идеология на мира и братството между народите, борбата за истинска демокрация, за унищожаване на експлоатацията на човек от човека, за установяване на безкласово общество, против всякакъв елитаризъм и авторитаризъм, за превръщане на масите в истински творци на собствената си история, за свободното и всестранно развитие на всичко благородно и възвисяващо във всяка човешка личност, на нейните творчески сили и възможности.
Още в "Манифест на комунистическата партия" Маркс и Енгелс писаха, че "първата крачка в работническата революция е превръщането на пролетариата в господствуваща класа, извоюването на демокрацията". Но когато пролетариатът се превръща в господствуваща класа, и като господствуваща класа премахне старите производствени отношения премахва и условията за съществуване на класовите противоположности, класите изобщо, а с това и своето господство като класа… На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности идва една асоциация", една истинска "социална общност", "в която свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички". В противоположност на капитализма с неговите закони на джунглата, с неговото отчуждение и превръщането на хората във вещи и стоки, в средства за постигане на едни или други користни цели Маркс ратува за общество, в което всяка човешка личност да се развива като самоцел. В противоположност на капитализма с неговата "масова култура" - булевардната литература, порнографията, криминалните книжки и филми, истеричната видиотяваща музика и други сурогати на културата, с тяхната безидейност и бездуховност, парвенющина и еснафщина за оглупяване и подивяване на масите, за превръщането им в ирационална тълпа, движена от стадни инстинкти. Маркс се бори за общество, в което всички действителни ценности на културата да бъдат достъпни за всички членове на обществото.
Свободата, която носи със себе си научният социализъм, се състои, освен във всичко друго, преди всичко в превръщането на държавата от орган, стоящ над обществото, в орган, подчинен изцяло на това общество. При социализма "масата трябва да има право да избира отговорни ръководители. Масата трябва да има право да ги сменя, масата трябва да има право да знае и да проверява всяка най-малка крачка в тяхната дейност" (Ленин).
Ето какво значи социализъм. Ето какво значи отрицание на тоталитаризма и авторитаризма. Ето какво значи истинска социалистическа демокрация. Общество, което не отговаря на тези условия, не може да бъде социалистическо. И най-малко може да бъде социалистическо общество с авторитарна държава, начело на която стои някакво интелектуално парвеню. Социализмът и марксистки разработената наука и демокрация са неотделими. А зрелият социализъм предполага по-висока култура във всички сфери на социалния и личния живот и дейност от културата и на най-развития капитализъм. Ако това означава тоталитаризъм, тогава социализмът наистина е тоталитарен. Но ако тоталитаризмът означава пълно политическо, икономическо и културно подчинение на цялото общество на неограничената власт на отделна личност и на едно елитарно малцинство, тогава истинският антипод на тоталитаризма е социализмът.
Социализмът и тоталитаризмът са несъвместими. Тази истина на марксизма бе доказана още един път по най-трагичен начин с рухването на това, което бе наречено "реален социализъм". Превръщането на социалистическата държава в авторитарна и тоталитарна държава погуби социализма в Съветския съюз и в Източна Европа.
Маркс, Енгелс и Ленин предвиждаха тази опастност и предупреждаваха за нея. Те посочваха също така пътищата и средствата за нейното предотвратяване. Но поради своето корумпиране и паразитизъм партийната, държавната и стопанската върхушка не беше заинтересована да се съобразява с тези предупреждения. Причина за големия провал на социализма е също така и политическата незрялост на партийните и безпартийните маси, тяхната нерешителност и безропотно влачене по течението, по което ги тласкаше демагогията на корумпирани и продажни партийни и държавни ръководители, които или нокога не са разбирали марксизма, или отдавна се бяха отказали от него, от всякакъв социализъм и сами проправяха и разчистваха пътя на контрареволюцията и реставрацията на капитализма, която сега наричат "революция", а борците за социализъм - "консерватори".
Но - повтарям - би било голяма наивност и с фатални последици за по-нататъшната борба за демокрация и социализъм всяко подценяване на грамадната роля на систематично провежданата в продължение на десетилетия, от самото раждане на социализма, подривна контрареволюционна дейност на империалистическите държави. Те воюваха и продължават да воюват срещу социализма с всички средства --с военни интервенции, с военни и икономически блокади, с културна изолация, с постоянни заплахи с война против социализма, със сложното явление наречено "студена война", с подкупа и корупцията на едни или други дейци на комунистическото движение, с постоянното внедряване или вербуване на свои агенти във всички органи на комунистическите партии и на социалистическите държави, със своята непрестанна и масирана антикомунистическа пропаганда.
Сега и на слепите става ясно, че в продължение на много години начело на такива комунистически партии като КПСС и като съветската държава, в самите и разузнавателни органи са стояли завербувани или внедрени от империалистическите държави врагове на социализма и комунизма. Но те свършиха своето херостратовско и юдинско дело.
Така най-голямата репетиция в световната история на човечеството за изграждане на социалистическо общество, която беше пред прага на своята окончателна победа, завърши с трагичен провал на столетните борби, страдания и жертви, победи и надежди на стотици милиони хора в целия свят. И може би най-големият урок от тази световноисторическа трагедия е, че социализмът не трябва да се подарява отвън, а трябва да се извоюва със собствени сили, и че съдбата на делото на социалистическата революция не трябва да се поверява на отделни личности и политически елити, особено в ръцете на кариеристи, на интелектуални и нравствени кретени, а да се държи здраво от партийните и безпартийните маси, които са го извоювали и го изграждат със собствената си кръв и пот.
