КОРЕЯ - ДАЛЕЧНА И БЛИЗКА


            АТАНАС ИВАНОВ


            ВТОРА ЧАСТ


                                                                           ПОЛИТИКАТА СОНГУН


            Посвещава се на 100-годишнината от рождението на великия вожд на корейския народ Ким Ир Сен 2010 година


                                                                                                                  УВОД


      Първата част на тази книга беше издадена през 2 000-та година и обхващаше разделите: География, История, Социалистическа Корея, Идеология и Политика. Същевременно от началото на 90-те години в международната обстановка настъпиха съществени промени. Поради ревизионистичната и опортюнистична политика на тогавашното съветско ръководство рухна социализма в съветския съюз и източноевропейските социалистически страни, което се отрази и на социалистическа Корея - засилиха се опитите на САЩ и световната реакция да свалят социалистическата система на КНДР. Във вътрешнополитически план също се случи едно трагично събитие - почина великия вожд, президента Ким Ир Сен, което за корейския народ беше несравним удар.
      Заедно с това през втората половина на 90-те години се появиха незапомнени природни бедствия, което също усложни обстановката в страната.
      Всичко това наложи да се осъществи "политиката сонгун". Според корейските източници понятието "Сонгун" означава: да се укрепят военните сили на революцията, надеждно да се защитава родината и да направи епохален тласък в социалистическото строителство като цяло, считайки военното дело като най-важното от държавните дела и правейки Народната армия главен отряд на революцията. А в списание "Корея" (бр. 582 от 2005 г) се уточнява: "Политиката сонгун е социалистически начин на политика. Тя изисква да се издигне военното дело като най-важно държавно дело, да се укрепва Народната армия като непобедима въоръжена сила, за да защити Отечеството, революцията и социализма, и заедно с това да придава мощен импулс на социалистическото строителство като цяло, укрепвайки собствените сили на революцията, ядро на които е Народната армия". (с. 12)
      Именно това е предмет на настоящата втора част на книгата - да посочи причините за налагането на политиката сонгун (т.е. военно ориентираната политика), характерните и? белези, да я анализира и да видим резултатите от нея. Оше повече, че от 10 до 18 април 2009 година авторът на тази книга, начело на делегация от участвуващата в 26-тия фестивал на мира и дружбата "Априлска пролет" българска делегация беше в социалистическа Корея и има дълбоки впечатления от КНДР, която основа великия вожд на Корейския народ президента Ким Ир Сен.
      Въз основа на тогавашното впечатление, искам да напиша за политиката сонгун, разгърната от великия ръководител на Корейския народ др. Ким Чен Ир и Корея, след като почина президента Ким Ир Сен.

От автора


      1.Да припомним
      Да припомним, че социалистическа Корея е била трън в очите на империалистите, особено на американските. Още от освобождението и? през 1945 г. от японската окупация до днес тя трябваше да брани своята система и народа си от заклетите врагове.
      Не я отминаха нито провокации, нито война, нито ембарго, нито блокада, както и манипулации от най-долнопробно естество. Провокациите на южнокорейската армия, въоръжена с американско снаряжение по очертаната насилствено, въпреки волята на корейския народ, демаркационна линия по 38-я паралел между Северна и Южна Корея са ежедневни.
      При една такава провокация - на 25 юни 1950 г., в която южнокорейските войски навлязоха на 1-2 километра навътре в севернокорейската територия по целия фронт, избухна тригодишната война, известна като Отечествената освободителна война на корейския народ, завършила на 27 юли 1953 г. С подписване на примирието в Пханмунчжом.
      Корейската война, като първа конфронтационна битка на социализма и империализма след започването на студената война между изтока и запада, даде многозначителен урок на човечеството.
      САЩ запалвайки фитила на войната, самохвално заявиха на света, че "съдбата на войната в Лорея вече е решена".
      Те разсъждаваха така, защото за 200 години от своето основаване не бяха изгубили нито една от 150-те войни, разпалени от тях.
      В резултат от 2-та световна война фашистките и другите велики държави бяха отслабени, само САЩ остана силна и след войната зае половината от промишленото производство на целия свят, а военната и? мощ достигна категорично първо място. А воюващата друга страна е младата Корея, която е само на 5 години от освобождението си и от две години има редовни въоръжени сили.
      Може да се каже: бой между дете и възрастен. Противникът бе малък и слаб, а САЩ се нахвърли със свръх сила.
      Разбира се със своята пехота, въздушни сили и морска флота, и приблизително около 2 милиона армия от 15 свои сателити, южнокорейската армия, и останките от старата японска армия, отпуснаха за военни разходи 165 милиарда долара тогавашни пари и отпуснаха военни припаси, достигащи повече от 73 милиона тона - 11 пъти повече от употребените в тихоокеанската война. По количество и по техническо снабдяване между биещите се страни имаше много голяма разлика и въз основа на това на всекиго бе ясно какъв ще е крайния резултат от войната. Целият вят се безпокоеше за съдбата на новородената Корея.
      Но нещата се обърнаха: "големия" бе пребит от "дете" и се покри с рани.
      САЩ използуваха бактериологични оръжия, химически оръжия, но не можаха да преклонят корейския народ. Убити и пленени бяха около 1 мил. 567 хиляди вражески войници, от които над 405 хиляди са американски, свалени и завзети бяха 12224 самолета, потопени и завзети са 871 военни кораба, унищожени и завзети 3255 танка и бронирани машини, унищожени и завзети 7695 оръдия от различни калибри...
      Загубите на САЩ в корейската война бяха 2,3 пъти повече от колкото в 4-годишната тихоокеанска война. Войната в Корея за САЩ бе изчезване на възгордялата се "свръх сила" в света. За пръв път в своята история САЩ записа военно поражение. Корейския народ и корейската народна армия до един човек, както на фронта, така и в тила, с безкрайна смелост и масов героизъм би безмилостно агресорите и със своя живот защити всяка педя земя.
      Войниците на Корейската армия откриваха пътя на атаката на своите хора, с гърдите си запушваха вражеските амбразури, някои след като останаха без ръце, със зъби хващаха гранатите и скачаха срещу врага. Някои от войниците със своето тяло наставяха телефонния проводник и даваха възможност на тъководството да продължи да командува боя. Други с дузина гранати се хвърляха под вражеския танк и даваха героично своя живот, а един летец с горящия самолет върхлетя върху вражеския военен кораб и се самовзриви.
      Една отбранителна брегова артилерийска рота на о.Вольми само с 4 оръдия 3 дни защитаваше острова срещу хиляда самолета, около 300 военни кораба и 50 хиляди въоръжени сили. А една торпедна екскадра с няколко катера потопи тежкия крайцер "Балтимор". Хората от целия свят нарекоха корейския народ и корейската народна армия "героичен народ" и "героична корейска народна армия".
      В тази война Корея даде 533-ма герои и 709 хиляди орденоносци.
      Какво накара корейците да станат безсмъртни?
      Ри Су Бок - 18-гогишния герой, който с тялото си закрива вражеската амбразура, открива пътя на своите акакуващи другари, и даде своя живот. В записката си той беше писал: "Аз съм от освободената корейска младеж. Скъп ми е живота. Скъпо ми е желанието за светлото утре. Но моя живот, моето желание, моето щастие, не е по-ценно от съдбата на моята родина. За единствената родина ще отдам моята младост, въпреки че нямам два живота!"
      Корейската война показа, че на този свят няма такава сила, която да преклони главата на такъв народ и армия, в която хората под ръководството на изтъкнатия вожд, дълбоко осъзнали справедливостта на своето дело и дълбоко почувствували ценността на своята родина и на своята система, се борят до един на живот и смърт.
      "Разчупи се митологията. Ние не сме били чак толкова мощна страна, както мислят другите", бе заявил бившия държавен секретар Маршал.
      Командуващият американските войски в далечния изток и командуващ войските на ООН по време на корейската война Маккартър заявил: "От основаването на САЩ до сега не се е случвало да падне до земята авторитета на САЩ пред света". Командуващия на ооновските войски по времето на подписването на примирието Кларк в книгата си "От Дунав до река Амнок" признава: "Изпълнявайки правителствените инструкции, аз се удостоих единствено с безславната чест да бъда първия американски командуващ, подписал съглашение за примирие в една загубена война".
      24-та дивизия, която хвалеха, че е "елитна дивизия", 20 дни след стъпване на корейска земя, в Дечжон бе обкръжена от Корейската народна армия и разгромена, а дивизионния командир Дин бе пленен от войник на Народната армия. А пък командващия 8-та американска армия Въкъ бе нападнат и убит от отрядите на Народната армия на 2-ия фронт.
      Петзвездния генерал и "опитен пълководец" Маккартър като виновен за жестокото поражение на фронта, бе отстранен от армията. Високомерните "опитни генерали" Риджуей, Ван Флит и др. получиха званието "пораженчески генерали".
      Председателят на обединените щабове на САЩ Бредли призна, че "откровено казано Корейската войскабе голямо военно препятствие за САЩ, която воюваше в не добре избрано място, в не добре избрано време и с не добре избрания враг".
      В такава обстановка да продължи войната, означаваше окончателната гибел на САЩ. В края на краищата САЩ на 27.7.1953 година не можаха да не подпишат примирието, което може да се каже, че е равно на документ за капитулация.
      Корейската война бе война, която даде сериозен урок, че тези, които тъпчат справедливостта и мира, ги очаква само срам и смърт.
      Противоборството между Корея и САЩ продължава и през 21 век, САЩ не трябва да забравят горчивия урок на 50-те години.
      Днес корейския народ празнува 27 юли като ден на победата.
      Когато във Вашингтон съжаляваха за своето поражение, Пхенянското небе се покриваше с цветни салютни залпове и се чуваше екота от ликуващи възгласи за отпразнуване деня на победата 27 юли е записан в историята като ден на победата на корейския народ във войни със САЩ - "свръх силната" държава в света.
      От тогава изтече много време - повече от половин век. Въпреки това историческото значение на 27 юли не бледнее.
      Но и след войната САЩ и южнокорейските марионетки продължават провокациите против КНДР. Успехите във възстановяването на народното стопанство и социалистическото преобразуване на старите производствени отношения вбесяват още повече империалистите и вътрешните врагове. Те отчаяно беснееха против Корея.
      За да попречи на борбата на корейския народ, който беше мобилизиран за изпълнение на градиозните задачи на петилетния план (1957 - 1961), международната реакция разгърна бясна антикомунистическа кампания, а в Южна Корея американските империалисти и техните корейски подгласници като никога до тогава усилиха шума за "Поход на север" и нападение срещу социалистическата република.
      От друга страна вътре в КТП антипартийни и контрареволюционни фракционери под влияние на външните сили започнаха да плетат заговор против партията, държавата и революцията.
      При това състояние на нещата президента Ким Ир Сен, анализирайки създалата се обстановка, набеляза на 5-тия пленум на ЦК на партията, състоял се през декември 1962 г., нов стратегически курс на паралелно водене на стопанското и отбранителното строителство, а през октомври и966 г. Го определи като непоколебима линия на партията и издигна задачата за последователно осъществяване на тази линия. Така за целия период индустриализацията на страната (1957 - 1970) при което евегодния прираст на промишленото производство беше средно 19,1%, се водеше и отбранителното строителство, което доведе до по-нататъшно укрепване и усъвършенствуване на отбранителната способност на КНА.
      Тук трябва да отбележим и постепенно започналата политическата дейност на другаря Ким Чен Ир, като единствен наследник на президента Ким Ир Сен.
      Той, след завършването на "Университета Ким Ир Сен" в Пхенян през 1964 г., започна политическа дейност в ЦК на КТП - от септември 1972 г. Като секретар на ЦК, а през 1998 г. Го избраха за генерален секретар на КТП. Израснал и придобил опит и управленски умения под ръководството и грижите на президента Ким Ир Сен, днес той стана изтъкнат политически държавен ръководител от международен мащаб.
      Много инициативи и тяхното осъществяване бяха на другаря Ким Чен Ир още преди смъртта на президента Ким Ир Сен. Например в края на 1975 г. под творческото ръководство на другаря Ким Чен Ир се разгърна движението за завоюване червеното знаме на трите революции: идеологическата, техническата и културната, каквато е революционната идея и теория на президента Ким Ир Сен.
      От 1981 до 1986 г. той лично ръководеше изграждането на най-големия в света хидрокомплекс - западноморския. Той ръководеше лично строителството на много нови улици на мястото на събаряни стари жилищни квартали, върху които се издигнаха съвременни жилищни квартали в столицата Пхенян.
      Още от млади години другаря Ким Чен Ир отделяше особено внимание на ръководството на армията. През втората половина на 60-те години той разгърна енергична борба за претворяване в живота на партийната линия за паралелното водене на икономическото и отбранителното строителство.
      Ясно беше, че КНА трябваше да бъде готова да отблъсне вражеското нападение не само върху собствената си територия, а и далеч извън нея. Не може да не се отбележи, че поради такава нужда от 90-те години на миналия век КНДР започна разработката на многостепенни ракети.
      А през 1993 г. беше извършено пробно изстрелване на три ракети. Едната падна в открито море пред полуостров Ното, а другите две прелетяха повече от 3 хил. км. и паднаха едната в морето на Хавайските острови, а другата в открито море около островите Гуам. Япония изтръпна, САЩ и Южна Корея се уплашиха още повече.
      Големи усилия положи др. Ким Чен Ир за повишаване боеспособността на КНА.
      Отчитайки природно-геогравските условия на страната и особеностите на съвременната война, той взе активни мерки за осъществяване модернизацията на въоръжението на КНА на високо ниво. На 24 декември 1991 г. др. Ким Чен Ир беше издигнат за върховоден главнокомандуващ на КНА, на 20 април 1992 г. му бе присвоено званието маршал, а на 9 април 1993 г. бе издигнат за председател на Комитета по отбраната на КНДР.
      20-тия век, претърпял безкрайни смутове: на два пъти световна война, много локални войни и дълготрайно водене на студената война между изтока и запада, имаше не малко военни генерали и пълководци.
      От тях може да посочим за изтъкнат и непобедим главнокомандуващ на социалистическа Корея маршал Ким Чен Ир.
      Както оценява международната общественост, другаря Ким Чен Ир е не само "изтъкнат идеен теоретик", "велик политик", а е и непобедим пълководец с рязко отличаваща се натура и достойнства. Хората казват правилно, че той е политик, който е подготвен и граждански и военному.
      Другарят Ким Чен Ир, имайки предвид, че днес трябва да защити сам социалистическата държава, отдавна разви отбранителната промишленост със собствени сили и превърна страната в непристъпна крепост. Рязко отличаващото се организаторско умение и пълководческо изкуство за осъществяване умело единното ръководство на цялата армия е още една военна особеност на др. Ким Чен Ир.
      Върховния главнокомандващ Ким Чен Ир изисква преди всичко бойците на народната армия да са въоръжени с ясна идея и убеждения.
      До сега военните в света поставяха на централно място оръжието, а той обърна първостепенно внимание на идеологическия въпрос на войната.
      Още преди 20 години, разкривайки силата на идейното възпитание, той изиска идеите чучхе да станат първостепенен процес на всички военни работи. Особено след като в много страни рухна социализма, суровата ситуация налагаше да се задълбочи идейно-политическата работа сред войниците. Ръководителят Ким Чен Ир твърдо възглави и претвори идейната теория във военното строителство и дейността му в КНА допринесе корейските бойци да осъзнаят своята мисия относно защитата на своето Отечество, своята система, своя народ, а и световната революция. Днес вътре в народната армия има много примери на героизъм като самовзривил се пилот, дал своя скъп живот за безопасността на града в неочаквана ситуация. Общият стремеж в живота и борбата на бойците от народната армия е "безстрашна охрана на Ким Чен Ир". Звучи в цялата армия лозунга "С живота си да браним революционното ръководство начело с великия другар Ким Чен Ир!"
      На планетата има много армии, но не зная армия като тази, която, твърда в убеждението и във волята, така високо да почита вожда, любовта към родината и народа, и единството между командира и войника.
      Благодарение на това, че има такава духовно силна армия, републиката, преодолявайки натрупаните изпитания и трудности, отстоява социалистическото дело.
      При подготовката на народната армия като силна и непобедима, той насочи вниманието тя да бъде въоръжена с всички съвременни средства за нападение и отбрана.
      Вярно е, че не е така лесно в не голяма територия и с не голямо население, в обстановката на разделена на две единна нация, строейки социализма със собствени сили, да се изгради силна отбранителна промишленост и да се повишат на световно ниво военните съоръжения. Въпреки това той вложи големи усилия в модернизацията на народната армия, която трябва да побеждава в жестоката политико-военна конфронтация и да защити съдбата на страната.
      Той накара войниците здраво да се въоръжат с чукчейската военноидейна теория, стратегия, тактика и методика, да усилят боевата си подготовка и да продължат да повишават военното качество и боева мощ. И още той постави като основна задача да повишат маневреността и ударната мощ в съответствие с природно географските условия на страната и в съответствие с особеностите на съвременната война, накара да усилят модернизацията на целокупното военно снаряжение, направи народната армия непобедима и силна, с мощно нападателно и отбранително оръжие, която може с един удар да победи който и да е враг.
      Днес въоръжените сили на Корея не са ограничени само в отбраната, а са въоръжени с мощна екипировка, която може да нанесе безмилостен удар на врага, независимо къде се намира на земното кълбо.
      Не е случайно, че сега империалистите своеволничат в различни краища на света, но не смеят да направят нищо на КНДР. Ким Чен Ир осъществи единодушие, което да уеднаквява идеологията и стремежа на армията и народа, заздрави социално-политическата база на народната армия. Урокът на историята показва, че дори и страна с мощна военна сила и с огромен икономически потенциал, ако не е с твърда социално-политическа позиция, може да стигне до разруха.
      От величавият облик на др. Ким Чен Ир най-характерна черта е неговата особена философия и любов към оръжието.
      Той е роден в тежките години на антияпонската революционна война. За него гърмежите на пушките бяха като приспивна песен.
      В детските му години любимата му играчка бе оръжието. Още от малък под крилете на прославения "непобедим стоманен пълководец" Ким Ир Сен и на антияпонската жена-героиня, Ким Чен Сук, възприе характер на непобедим пълководец.
      През време на Отечествената освободителна война (1950 - 1953) той възприе военната съобразителност и изкуство на ръководене на масите, и няколко десетки години помага на върховния главнокомандуващ-президента Ким Ир Сен.
      Може да се каже, че особената история на Корея, продължила дълго време противоборството със силния враг, можа категорично да закали характера на др. Ким Чен Ир като непобедим пълководец.
      Има такава дума, че при силния пълководец няма слаб войник. Днес корейската народна армия е здраво подготвена в политическо-идейна и военнотехническа насока и израсна силна, с мощни средства за отбрана и нападение. А това бяха годините, в които започнаха международните сътресения, предизвикани от ревизионизма и опортюнизма на съветското ръководство.
      Корейската оценка за тези процеси е следната:
      "Хрушчов, отстранявайки отначало Берия, а после Маленков, Молотов, Каганович, заложи основите на собствената си власт, а след това хвърли СССР в пропастта на ревизионизма. Неговият син - Сергей Хрушчов, за "заслугите" на своя баща - измяната към родината и народа си, сега преподава в американския университет и получава в изобилие долари. Може ли такъв живот да се нарече живот на достоен човек? Не!" (Философия на ръководството на Ким Чен Ир. 1999 г. с. 230)
      Няма по-отвратително в живота на хората, изменили на народа, да тръгнат срещу хода на историята.
      
      Как хората се смееха на Горбачов, когато той за "заслугите си" за разрушаването на Съветския съюз неочаквано забогатя - получи стотици хиляди долари. Но след известно време стана ясно, че той е получил рушвет от 100 хиляди долара от южно-корейския президент Ро Тхе У, подведен под съдебна отговорност като главен виновник за масовите убийства и кражба на държавни средства. И той отново стана обект на осъждане от народите в света и изчезна от политическата арена.
      Горбачов отдавна престана да бъде човек, изгуби човешкото достойнство, приемайки награди и получавайки долари, подарени за подриването на СССР и измяна на народа. Тази дейност на Горбачов е по същество капитулация пред империализма и е изменничество. Продаде на империалистите интересите на могъщия Съветски съюз.
      Поради политически грешки стана разпада на Съветския съюз, славеща се като могъща държава. След нея паднаха една след друга социалистическите страни от Източна Европа, лишени от самостоятелност, които безусловно слушаха Съветския съюз.
      Поради разпадането на социалистическия лагер и Корея претърпя известни изпитания. Корейският народ изведнъж загуби социалистическия пазар, започнаха икономически трудности.
      САЩ и други западни сили насочиха острието на копието срещу Корея, която загуби социалистическите дружески страни и срещу тази малка социалистическа страна започнаха различни натиски и настъпления.
      Да вземем за пример международния шум, наложен над КНДР без основание по ядрения въпрос.
      На 30 януари 1992 г. беше сключено съглашение за ядрените гаранции между КНДР и МАГАТЕ (Международна агенция по атомна енергия). Тук ще направим едно кратко отклонение, за да поясним, че МАГАТЕ е основана през 1957 г. В нейния устав е записано, че тя предоставя на членовете си технологии за атомната енергетика и им оказва помощ в тази област, а също провежда инспекции за контрол върху забраната на атомната енергия за военни цели.
      Но след създаването на МАГАТЕ проведоха ядрени изпитания Франция (1960) и Китай (1964), следствие на което с ядрено оръжие се сдобиха САЩ, Великобритания, СССР, Франция и Китай. По инициатива на СССР и САЩ беше изготвен и на 5 март 1970 г. публикуван Договор за неразпространение на ядреното оръжие.
      Изхождайки от принципната позиция за подкрепа на ядреното разоръжаване в целия свят, КНДР подписа Договора за неразпространение на ядрените оръжия. И редовно допускаше инспекции на инспекторите от МАГАТЕ.
      От 25 май 1992 г. до януари 1993 г. бяха проведени шест проверки, в хода на които се потвърждаваше прозрачността на ядрената дейност на КНДР за мирни цели.
      Трябва да отбележим обаче, че този Договор (подписан до март 1994 г. от 164 страни) е съвършено неравноправен от самото му начало. Той не изисква инспекции върху ядрената програма на петте ядрени държави, още повече да положат усилия за съкращаване на ядрените си въоръжения. Тоест, утвърждава правото на петте да притежават ядрени оръжия и забранява другите да се сдобиват с такова оръжие.
      Независимо от направените 6 проверки, на 25 февруари 1993 г., някои кръгове от секретариата на МАГАТЕ и отделни държави - членове на управителния съвет, приеха "резолюция", налагаща на КНДР да приеме "специална инспекция" на нейните военни обекти, нямащи никаква връзка с ядрената дейност.
      Те изхождаха от необоснованата информация, предоставена от трета страна, и приеха решението. Под "специална инспекция" се разбира насилствена инспекция на обекти извън посочените в доклада. Такава "специнспекция" дава възможност за посегателство върху суверинитета на страната.
      До тогава МАГАТЕ не е практикувала такива инспекции в никоя страна.
      Корейската страна заяви, че не може да приеме такава инспекция на посочените обекти, тъй като това са военни обекти.
      Приемането на несправедливата инспекция, несъответстваща на съглашението за ядрени гаранции и пълномощията на МАГАТЕ, би означавало за КНДР оправдание на безсъвестните разузнавателни акции на САЩ и начало на всестранното разкриване на всички военни обекти на КНДР. Едновременно с това САЩ обявиха възобновяването на прекратените в Южна Корея съвместни военни маневри "Тим спирит 93", които са изпитание на ядрено оръжие в най-голям в историята на света мащаб.
      Всичко това представляваше нарушение на суверинитета на КНДР, враждебна акция, насочена към унищожаване на нейния социалистически строй, своеобразен ултиматум на САЩ против КНДР.
      Западът разчиташе, че КНДР, оказала се в крайно неприятна ситуация след рухването на социализма в Източна Европа, скоро ще вдигне белия флаг.
      На 8 март 1993 г. върху цялата територия на КНДР беше обявено полувоенно положение.
      Към всички авантюристи Корея отправи предупреждение, че няма да допусне на своята територия никого, няма да позволи да бъде откъсната тревичка от родната страна.
      Чрез най-мощния компютър в Пентагона американците провели спешно компютърна игра за война против КНДР.
      Резултатите били: загуби в жива сила над 400 хиляди убити американски войници и 8 милиарда долара разходи за войната.
      Четири дни след обявяване на полувоенно положение, т.е. на 12 март правителството на КНДР излезе със заявление, че ситуацията го принуждава да излезе от Договора за неразпространение на ядреното оръжие като мярка за защита на висшите интереси на страната.
      Изплашени, американците и МАГАТЕ излязоха с омекнала позиция за преговори.
      На 17 март 1993 г. посланика на КНДР в ООН, заявявайки за готовността да се преразгледа излизането от Договора, постави четири условия:
      1) Да се отстрани ядрената заплаха срещу КНДР от страна на САЩ.
      2) Да се прекратят военните маневри "Тим спирит".
      3) Да се даде гласност на американските военни бази в Южна Корея.
      4) Да се възстанови справедливостта и строгия неутралитет на МАГАТЕ.
      Администрацията на САЩ остана шокирана.
      Официалното излизане от Договора, както е установено в самия договор, влиза в сила 60 дни след обявяване на намерението за това. Този срок се оказа спасителен за САЩ.
      Те веднага прекратиха пропагандната шумотевица около военната заплаха на КНДР и преминаха към диалог.
      На 29 май, т.е. три дни преди откриването на историческия първи тур на корейско-американските преговори, КНДР проведе споменатото вече изпитателно изстрелване на ракети от нов образец.
      За това КНДР информира предварително правителството на САЩ, въпреки, че не беше длъжна да го направи.
      Пуснатите три ракети попаднаха точно в целта пред очите на американците, както им бе съобщено. Ако се следва мнението на военните специалисти на САЩ, КНДР се оказа силна страна, която не може да бъде игнорирана.
      На 2 юни 1993 г. в Ню-Йорк се състоя първия тур на преговорите между КНДР и САЩ, на които САЩ дадоха официално обещание да заплашват КНДР със своето ядрено оръжие, да се отнасят с уважение към нейната политическа система и да поддържат мирното обединение на Севера и Юга на Корея. Заявлението беше огласено в края на 12 юни, т.е. в предишния ден, в който срока за излизане на КНДР от Договора изтичаше. Така излизането от Договора беше отложено.
      На 14 юли започна втория етап от корейско-американските преговори. След преговорите ситуацията на Корейския полуостров започна да се смекчава.
      От следващата година обаче корейско-американските отношения отново започнаха да се влошават.
      За провеждане на третия етап от преговорите САЩ поставиха искането КНДР да се съгласи на "всестранни инспекции" на МАГАТЕ и да се възобнови диалога между МАГАТЕ и корейската страна.
      САЩ отново заплаши Корея.
      Ако КНГР не се съгласи на инспекциите на МАГАТЕ до 21 февруари 1994 г., т.е. до деня на откриване заседанието на управителния съвет на тази организация, ще има "санкция". Към тях се присъединиха Япония, Южна Корея, страните от Запада. Корейско-американските отношения се обтегнаха особено около въпроса за предстоящата замяна на горивото в графитния реактор. Тази замяна трябваше да стане под наблюдението на инспекционната група на МАГАТЕ, тъй като по тяхното мнение се получава плутоний, който е изходен продукт за изготвяне на ядрено оръжие. КНДР не можеше да се съгласи на инспекция от МАГАТЕ.
      По този въпрос МАГАТЕ не можеше да избегне гледището на международната общественост. Това е защото като международна организация би трябвало да пази справедливостта, а тя е много далече от нея.
      Целенасочено това се показва при разглеждането на "ядрения въпрос на Корейския полуостров". При разглеждане на този въпрос, който е от световно важно разглеждане на този въпрос, който е от световно важно значение, МГАТЕ въобще не изисква отговорност от САЩ като виновник по този въпрос, а упражнява натиск само върху невинната корея.
      Корея се свърза с МАГАТЕ с желание да получи помощ за ядрена дейност за мирни цели и да отстрани ядрена заплаха от ядрените страни. Това за Корея имаше неизбежната необходимост. Ето защо Корея на 12 декември 1985 г. подписа Договора за неразпространение на ядреното оръжие и сключвайки съглашение за ядрената гаранция (през януари 1992 г.), го подписа с цел да се изтеглят американските ядрени оръжия от Южна Корея и да се отстрани ядрената заплаха на САЩ над Севера.
      Ето защо МАГАТЕ трябваше да иска САЩ да изтегли ядрените оръжия от Южна Корея и да отстрани ядрената заплаха над Корея. Но МАГАТЕ ни дума не продума на САЩ. Когато САЩ през юли 1992 г. обяви формално "ядрено отсъствие" от Южна Корея, то МАГАТЕ без инспекция повярва на това. А за Северна Корея продължи да се съмнява.
      Международните закони, правила и задължения трябва да се отнасят справедливо над всички страни.
      Не може да има две норми. Ако дадат привилегия на "велики държави", а малките държави преследват, то е вече захвърляне на принципността.
      През 1990-те години се разкри факта за изработката на ядрено оръжие в някои страни и се вдигна голям шум.
      Например, Израел имаше мощ да изготвя годишно по 10-12 ядрени бомби, и бе разкрито, че са изготвили до тогава 100-200 атомни бомби. Но МАГАТЕ не проблематизира Израел, понеже тя бе под покровителството на САЩ.
      А за Корея, за която бе известно, че няма желание, нито способността тогава да произвежда ядрено оръжие, ядрената дейност за мирни цели ги дразнеше и се вдигаше шум.
      Причината бе проста: Корея и САЩ имаха враждебни отношения.
      Фактически целия процес на "ядрена криза на Корейския полуостров" показва на света, че МАГАТЕ е говорител и съучастник в престъпленията на САЩ. По силата на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, в 5-та точка на съглашението за ядрените гаранции МАГАТЕ се задължава да покровителства безядрените страни.
      Въпреки това МАГАТЕ последователно предаваше на САЩ резултатите от инспекцията над "съмнителни обекти". И също по искане на САЩ издигна въпроса за "специална инспекция" на военни обекти, които не са ядрен обект на Корея, и още повече усложни и изостри ядрения въпрос на Корейския полуостров. И в края на краищата през февруари 1993 г. МАГАТЕ прие "резолюция", с която принуждава КНДР да приеме инспекция над своя военен обект.
      Като се има предвид, че Корея и САЩ са все още воюващи страни, предприемането на инспекция върху корейската страна въз основа на информацията, предоставена от САЩ, означава помагане на разузнавателната дейност на САЩ срещу една от воюващите страни - Корея. В резултат Корея, за да защити своите върховни интереси, на 12 март 1993 г. излезе от Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Разбира се, МАГАТЕ в никакъв случай не може да бъде оневинена за създаденото усложнение и изострянето на "ядрената криза на Корейския полуостров".
      Ако МАГАТЕ бе спазила справедливостта, можеше лесно да се реши въпроса, нямаше да се стигне до крайно лошото положение, което сериозно заплашва мира и спокойствието на целия свят.
      И така КНДР, за да защити суверинитета на страната, официално изрази позицията, че излиза от МАГАТЕ. Това бе удар срещу наглостта на империалистическата свръхдържава и едновременно наказание спрямо лъжемеждународния орган, превърнал се в придатък на сръхдържавата.
      Широката международна общественост аплодира КНДР.
      За да дадем ясна представа за тогавашната обстановка, тук запознаваме читателя с резюме от заявлението, което е поместено в "Нодон синмун".
      Нашата работа по сменяване горивото на реактора се провежда по метода, предполагащ пълно съхраняване на техническата възможност да се измерят после горивните прътове.
      С особено добра воля провеждаме заменянето на горивото на реактора с пълно запазване на техническата възможност за измерване в бъдеще на горивните пръчки, както иска МАГАТЕ.
      Ние точно гарантираме и е изключена злоупотребата на ядрени вещества в периода на замяна на горивото. Това признават и присъствуващите при замяна на горивото инспектори от МАГАТЕ.
      На преговорите, състояли се преди няколко дни в Пхенян, свързани със смяната на горивото, самият ръководител на делегацията на МАГАТЕ подчерта за теоретичната правилност на този способ, който ние предложихме, и каза, че като се завърне в МАГАТЕ, ще го разгледат и ще ни съобщи резултата. "Въпреки това някои кръгове на секретариата на МАГАТЕ не дочакаха завръщането на своята делегация във Виена на 27 май, когато бяха в плен ход преговорите, не дочакаха резултата на преговорите, едностранно внесоха несправедливата оценка за недостатъчна техническа възможност за измервания на реакторното гориво и прибързано направиха доклад с такава оценка в съвета за сигурност на ООН.
      Всички факти показват, че секретариата на МАГАТЕ не се стреми към справедливо решаване на нашия "ядрен въпрос", а преследва неблагонадеждна политическа цел.
      Министерството на външните работи на КНДР заявява в отговор на безцеремонната машинация на МАГАТЕ, налагаща ни несправедлива "санкция", че ние предприемаме следните мерки:
      1.Веднага излизаме от Международната агенция по атомната енергия.
      Считаме за недействителни всички несправедливи "резолюции" на МАГАТЕ, приети до сега във връзка с нашия въпрос и занапред няма да бъдем зависими от каквито и да е нейни правила и решения. И без МАГАТЕ ние ще можем да развиваме самостоятелно ядрено енергийната си промишленост и ще разширяваме международното сътрудничество в областа на ядрената дейност.
      2.Заявяваме, че повече не може както до сега да се провеждат инспекции в нашия особен статут. В никакъв случай няма да допуснем каквито и да е несправедливи инспекции докато не решим: ще се върнем ли в Договора за неразпространение на ядреното оръжие или ще излезем окончателно! Затова инспекторите от МАГАТЕ няма да имат работа в нашата страна.
      3.Отново решително потвърждаваме позицията за това, че "санкция" на ООН ще считаме като обявяване на война. "Санкцията" е несъвместима с диалога. На разширяване на "санкцията" от враждебните сили ще реагираме с разширяване на нашите самоотбранителни мерки - това е нашия принудителен избор. Нашата позиция в никакъв случай няма да се промени, докато не се реши справедливо ядрения въпрос само чрез диалог и преговори. Ние ще следим зорко за по-нататъшното развитие на ситуацията. 13 юни 1994 год. Пхенян
      През същата година юли месец излезе съобщение с важна новина, че за първи път след примирието президента Ким Ир Сен ще посети южнокорейската "столица" Сеул и след това "президента на Южна Корея Ким Йон Сам ще посети Пхенян".
      Но малко преди това историческо събитие неочаквано почина вожда на корейския народ др. Ким Ир Сен. Правителството на Ким Йон Сам, което до скоро протягаше ръка, обяви в цялата страна извънредно положение и с оръжие прегради пътя на южнокорейския народ, тръгнал за Пхенян да изрази съболезнование. Това е вечно непростимо безчинство. Изведнъж се развали топлата обстановка на диалога, която бе започната между Севера и Юга и отново Корейския полуостров достигна ситуация пред избухване на война.
      В такава обстановка на 20 октомври 1994 година, президента на САЩ Клинтън изпрати на др. Ким Чен Ир писмо за границите.
      В съдържанието на гаранционното писмо беше изразена готовността на президента Клинтън да изпълни задълженията си по рамковото съглашение на САЩ.
      На следващият ден (21 октомври 1994 г) в Женева беше сключено Рамково съглашение между КНДР и САЩ.
      Съдържанието на рамковото съглашение бе, че в съответствие с писмото на американския президент за гаранциите САЩ (КЕДО) се задължават до края на 2003 г. да построят в КНДР леководни реактори с обща мощност 2 млн. Киловата и до завършване на реактор №1 всяка година да се доставят по 500 хил. Тона мазут като компенсация на енергийните загуби, предизвикани от замразяването на графитния реактор. Двете страни се задължават не по-късно от три месеца след подписването на рамковото съглашение да предприемат мерки за смекчаване на търговските и инвестиционните бариери, в това число за отмяна на ограниченията по комуникационния сервис и финансовите разчети: за урегулиране на консулските и други делови въпроси, всяка от страните да открие в столицата на другата страна агенция за връзка и регулиране на въпросите от взаимен интерес, двете страни по-нататък да повдигат отношенията си до ниво на посолства.
      САЩ да не употребяват ядрено оръжие и да не заплашват с такова КНДР, която, от своя страна, остава участничка в Договора за неразпространение на ядреното оръжие и допуска изпълнение на съглашението за гаранции по договора.
      Това беше голямо събитие в историята на корейско-американските отношения.
      На същия ден американския вестник "Ню Йорк таймс" в статията си "табло: кой победи в спазаряването с Корея?", обяви за победител ръководителя на Корея Ким Чен Ир.
      През това време др. Ким Чен Ир отдаде цялата си душа за осъществяване на намеренията и замисъла на президента Ким Ир Сен.
      Трябва да отбележим, че Ким Чен Ир обръща всенародно внимание на военното дело и пълното проявление на прекрасните традиции на единство между народ и армия.
      В резултат на това представителите на новото поколение, целия народ започна да придава важно значение на военното дело. Например когато през март 1993 г. беше обявено полувоенно положение, за не повече от 10 дни над 500 хиляди младежи, учащи се и демобилизирани помолиха да бъдат записани като доброволци в КНА.
      Другарят Ким Чен Ир постави следните задачи:
      1.Да се изградят самозащитни въоръжени сили.
      2.Да се изгради общонародна, общодържавна система за отбрана.
      3.Максимално да се прояви идейно-политическото превъзходство на народните въоръжени сили.
      4.Да се построи собствена отбранителна промишленост за самоотбраната.
      5.Да се укрепи тила.
      Когато тези прт задачи бъдат органически свързани една с друга и осъществени в единство, страната ще може да се защити със собствени сили. Сега САЩ доставят 90% от въоръжението и снаряжението в районите на света, където има стълкновения.
      Огромната военна промишленост им е необходима за постигане на световно господство.
      САЩ и Русия контролират 97% от ядрените оръжия в света. В света има 45100 ядрени бойни глави, което прави на глава от населението по 1,7 тона барут. Тези цифри нагледно показват справедливостта на гледището за непобедимостта на всяка страна за нуждите на своята самоотбрана да си построи собствена военна промишленост. А също да възпитава своите бойци в дух на самоотверженост и самопожертвувателност за честта и безопастността на родината.

                                                                                                                          2.ТРУДНИЯ ПОХОД (1944-1997)


      Вече казахме, че в началото на 90-те години американските империалисти прибегнаха към гнусни опити да задушат с военна сила КНДР, която продължаваше да върви напред, носейки високо червеното знаме на социализма.
      Те прехвърлиха агресивни военни сили от други региони на света в Корея, в зоната на Средния Изток. САЩ, набелязвайки КНДР като обект на своя ядрен удар, възобновиха съвместните военни маневри "Тим спирит", които са с ядрено оръжие и са репетиция за ядрена война. Чрез претенциите си за инзвънредни инспекции на МАГАТЕ и стоящите зад нея американци нажежаваха още повече обстановката. Известно е обаче, че едно нещастие не идва само.
      Както вече споменахме, че на 16 и 17 юни 1994 г. президента Ким Ир Сен прие бившия американски президент Джими Картър, разговаря с него, разведе го из Пхенян и околността му.
      След историческата среща обстановката на Корейския полуостров започна да се нормализира.
      Но на 8 юли 1994 г. президента Ким Ир Сен скоропостижно почина, оставяйки във върховна скръб целия корейски народ. Едновременно с това в тази страна настъпиха невиждани в историята природни бедствия. Обикновено месеците юни и юли в Корея са дъждовни. Това влияе благоприятно на оризовата реколта. Но през 1994 г. по това време не падна никакъв дъжд. Горещините съсипаха реколтата. През 1995 г. се очакваше много добра реколта. Но изведнъж в началото на август в района на Синчжу паднаха проливни дъждове, нивото на река Амнок се повиши три пъти повече от обичайното и достигна 8,05 метра.
      Разрази се наводнение в северните райони на страната, много по-голямо от наводнението от 1935 г.- най-голямото в историята. Милиони души около река Амнок се оказаха в смъртна опастност.
      В този критичен момент бе дадена екстрена заповед от върховния главнокомандуващ за мобилизация на армията, флота и авиацията за операция по спасяването на хората от наводнението.
      Войниците евакуираха всички жители от района на стихийното бедствие на безопасно място.
      Бяха спасени не само всички хора, но и бяха спасени 10 бебета, родили се по време на наводнението. Другарят Ким Чен Ир лично командуваше тази спасителна операция от началото до края от ставката на върховното главно командуване.
      Получавайки доклада за успешното завършване на операцията, той казал:
      "Казаха ми, че са спасени дори новородените, и аз сега мога да се успокоя. Сега в други страни множество хора гинат от наводненията. Но нашата народна армия спаси всички, пострадали от стихийното бедствие.
      Това ясно показва пред лицето на целия свят, че нашата армия е дълбоко народна армия, служеща на народа".
      Но природата се оказа немилостива и през следващите години. През 1996 г. се прибавиха нови щети от налетели едновременно наводнения и от големи вълни (цунами).
      Особено пострада западното крайбрежие, явяващо се основна зърнопроизводителна база на страната, а също многобройни заводи, фабрики, шахти, рудници и други промишлени предприятия и съоръжения.
      Много обработваеми земи бяха залети, заринати и измити.
      Внезапно върхлетелите проливни дъждове създадоха разрушения, което извади от строя диги, оросителни съоръжения, разруши мостове и железни пътища. Редица околийски центрове и промишлени предприятия се оказаха на един метър под водата. Прекъснато беше железопътното движение, разрушени бяха водохранилища, мостове, електрически стълбове за високо напрежение. Причинени бяха големи човешки и материални щети.
      Природните бедствия продължиха и през 1997 г., като през традиционно дъждовните юни и юли настъпи голяма засуха с високи температури над 30 градуса, а след това от проливните дъждове настъпи внезапно наводнение на много места в страната, от което пострадаха всички райони. В резултат отново сринати диги, наводнения, цели стопански обединения и градове останаха под водата. В следствие на това бяха необходими месеци наред, за да бъдат мобилизирани хора за отводняване и възстановяването им. Появи се в страната недостиг на продоволствие, електроенергия и много други.
      Производството на основните култури: царевица и ориз се намали много.
      В следствие на четиригодишните последователни природни бедствия страната изпита остра нужда от хранителни продоволствия, което бе голям товар за другаря Ким Чен Ир.
      Но той нито се разочарова, нито се отчая от настоящото положение на страната.
      Чон Чхол Нам, журналист от печатния орган на Асоциацията на корейските граждани в Япония Чхорен, в книгата си "Корея и Америка - състезание в силата на разума", издадена през 2000 г., оценява ситуацията така:
      "Разбира се, сега корейската икономика се намира на нивото на развиващите се страни. Тя се влоши забележимо след изчезването на социалистическия икономически пазар. Кризата бе сериозна: недостиг на валута, нефт, електроенергия и други стратегически ресурси, спад на натоварването на предприятията, непрестанен упадък на икономиката и т.н.
      Но за всеобщо учудване, икономиката на Корея е стабилна (авторът назовава КНДР навсякъде "Корея", а останалата географска територия - Южна Корея), където неизменно е взет за основен курс самостоятелното развитие на икономиката и самоосигуряването с продоволствие.
      През 1986 г. самоосигуряването на Япония е било 22%, на Южна Корея - 55%, а на Северна - 99%.
      В последствие това високо ниво към средата на 90-те години, както и показателите на икономическото развитие на Корея спадна, според мен поради стихийните бедствия.
      Ако се бяха оказали в такава ситуация с непрекъснати стихийни бедствия и отсъствие на нормален внос на продоволствие от чужбина Япония и Южна Корея то тях щеше да ги постигне много по-трагична участ".
      На помощ се отзоваха много страни от всички континенти, както и международни организации. Отзоваха се и враждебно настроени страни като САЩ, Япония и др., но те поставяха условия, които да доведат до промяна на обществения строй, което никой в КНДР не можеше да приеме.
      При тази ситуация Народната армия издигна лозунга: "Взимаме върху себе си и защитата на родината, и строителството на социализма!" и с революционен воински дух откри пътя на трудовата ударна вахта. Започна се "Трудния поход", както се изразяват корейците.
      Казват, че през време на 3-годишната война през 1950-те години, когато бсичко беше изгоряло и разрушено, и тогава не е било толкова тежко.
      На такава малка страна е нанесено двойно и тройно нещастие.
      Добродушните съвести по целия свят изразиха съчувствие и безпокойство.
      Но хората от Корея не се разочароваха, не се отчайваха. Със смелост и упоритост Корея стана победител, мъжествено стъпи на крака и вървя срещу трудната обстановка. В началото на 1990-те години САЩ и другите западни страни, разчитайки на пълна капитулация на комунистическата власт на земното кълбо, се радваха на нещастието на Корея и с тъмния си замисъл да задушат социализма, повдигнаха въпроса за "ядрени съмнения" и "специални инспекции".
      Ситуацията трябваше да доведе до война. Но се излъгаха. По този начин те само стимулираха върховния главнокомандуващ и корейския народ да стегнат редиците си още повече.
      С гнусното намерение на всяка цена да покорят корейския народ, САЩ разработиха план за втората корейска война под кодовото название "5027 - 98" и раздуваха военно напрежение. Тогава над света прозвуча като бомба декларацията:
      "Следва ясно да се разбере, че ударът на КНА няма предел и на планетата няма такова място, където агресорите могат да се скрият от него".
      В края на краищата на американците се наложи да променят политиката си в насока на умиротворяване и компромис, а след тях и западните държави. Те просто разбраха, че е невъзможно да сломят твърдата воля на корейците, които са решени на противоборство с много силен противник.
      Непреклонният боен дух и твърдостта на корейския народ, безрезервно се показа при преодоляването на икономическите трудности.
      Всичко не достигаше и беше трудно, но те не очакваха никаква външна помощ.
      С издигнатия лозунг за облягане на собствените сили, максимално да развива и да мобилизира вътрешните резерви, и развивайки науката и техниката, откриваха пътя за активизиране на икономиката.
      Провинция Чаган на Корея може да се каже, че е образец за това.
      Тия места не са крупен индустриален район, даже не са годни за земеделие поради ниската средна температура. Ето защо когато на цялата страна бе трудно, на хората от тези места им бе още по-трудно.
      Но те под лозунга "Да е труден пътя, да вървим с усмивка!" и като един участвуваха дейно в преодоляване на трудностите.
      Увереността, че няма невъзможно, когато се захване работа с вяра в своите сили, оптимизма за бъдещето, можа да ги вдигне на крак.
      Най-безизходен бе проблема с електроенергията. Решиха да използуват пълноводните реки. Когато не им стигаха превозни средства, те превозваха на шейни и носеха на гърба си, като нямаха цимент, те издигаха стени от дърво и земя.
      При силния студ те палеха огън, за да стоплят земята и с чук къртеха преграждащите скали и пробиваха тунели, за да прекарат водата.
      Те залъгваха стомаха със заместители на храната, на гърба си носеха тор, за да обработят земята. Особено с цел да се увеличи продукцията дълго време се трудиха върху многократното сеене и придобиха първите опити за трикратно сеене.
      В трудни условия хората залесяваха с дървета, почистваха реките, ремонтираха машини и съоръжения и обновяваха и обзавеждаха заводи и фабрики, подреждаха културно жилищни райони. Благодарение на самоотвержения труд провинция Чаган, въпреки неблагоприятните условия, можа да излезе от кризата преди другите.
      С такава воля цялата страна можа да стъпи здраво на краката си.
      Трябваше да се борят за възстановяване на жилищата, предприяти-ята, да се осигури самозадоволяване с продоволствия.
      От 1994 г. Коререя трябваше в сферата на материалния живот да извърши този "труден поход", който беше най-сложния в периода след основаването на държавата, и който я върна поне с една петилетка назад в своето материално развитие.
      Бяха определени направленията на главния удар в областта на икономическото строителство и трябваше да се концентрират силите на цялата страна в това направление.
      За периода на "трудния поход" първостепенни обекти, на които трябваше да се концентрират силите бяха селското стопанство и енергетиката.
      Решаването на продоволствения въпрос се явява като най-актуален въпрос.
      Трябваше да се стабилизира енергетиката, за да може отново да влязат в действие възстановяващите се заводи и да се нормализира производството.
      Другарят Ким Чен Ир изпрати в тези отрасли контингенти от Народната армия. През 1997 г. например, той възложи на народната армия да подпомогне енергетиката, въгледобивните шахти и селското стопанство.
      Както в дните на "трудния поход" от периода на антияпонската въоръжена борба най-голямо затруднение е било недостига на провизии, така и в годините на "трудния поход" от 90-те години недостига на продоволствие стана злободневен въпрос (най-сериозния въпрос). Без решаването на въпроса за изхранването не можеше да се преодолее суровата ситуация. Когато Корея преживяваше затруднение с продоволствието западът не се гнусеше, използувайки продоволствието като средство за въздействие и натиск с цел задушаване на социализма, чрез интриги да свали системата на тази страна. В борбата с врага беше нужно страната да се придържа твърдо към социалистическите принципи, без да допуска проблема с продоволствието да разклати твърдата и безкомпромисна позиция. Затова другаря Ким Чен Ир, поръчвайки на Народната армия помощ на селото за 1997 г., придаваше на продоволствения въпрос сериозно политическо значение. Това не е само продоволствен въпрос, а и остра политическа борба за пресичане на вражеските опити да се смаже социализма на републиката, в защита на корейския тип социализъм, служещ на интересите на народните маси.
      Поставената пред армията основна задача - това е първо, второ и трето като стопани да увеличат продоволственото производство.
      Другарят Ким Чен Ир се обръщаше към водещите в армията работници, като не един път посочваше: през тази година трябва на всяка цена да подобрят земеделието и решително да разрешат въпроса с продоволствието по пътя на всеобщата мобилизация на цялата партия, на цялата армия и на целия народ, и по този начин да завърши с победа "трудния поход". Това беше израз на голямото очакване и доверие на върховния главнокомандуващ към Народната армия.
      Първата работа на военнослужещите, изпратени село по заповед на върховния главнокомандуващ, беше да ремонтират селскостопанския ивентар. Заеха се с приготвяне на торове и подготовка за пролетна работа. В периода на разсаждането на оризовия разсад те проведоха кампания по засаждане на разсадите в оптималните срокове. И в последното плевене се получиха рекордни успехи. Течаха дни и месеци в трудовите подвизи на войните, настъпи, пропитата с пот, златна есен, тучните класове на ориза растяха, зрелите растения очакваха радостна жътва. Но изведнъж по морските брегове удариха вълните цунами. Бяха залети обработените земи с култури, отгледани с цената на човешка пот. Но войните не паднаха духом от вида на огромните загуби, а се вдигнаха на борба с природната стихия.
      За да преградят пътя на водата, те построиха диги, наслагаха камъни и чували с пясък. Работеха във вода до пояс, а когато водата пробиваше дигата, те запушваха пробойните със своите тела. Продължаваха строежа и през нощта. След прибирането на оризовата реколта, отгледана със самоотвержената борба на бойците от Народната армия, хората казваха: "този ориз, напоен с кръв и пот, пролята от армейците, е ориз, получен от "армейския дух".
      Другарят Ким Чен Ир правейки преглед на една войскова част видя на стенвестник лозунг:
      "Ще вземем върху себе си всичко - и защитата на родината, и строителството на социализма, и селското стопанство - и ще станем славни победители в "трудния поход!" От долу бил нарисуван чук и сърп, а отгоре-винтовка и щик. Не сваляйки очи от написаното, той казал: "Ето как трябва да се води политическата работа".
      През същата година, когато завърши засаждането на разсада в цялата страна, др. Ким Чен Ир изпрати благодарствено писмо на участниците - бойците от Народната армия, селскостопанските труженици и на притеклите се на помощ хора.
      А в благодарственото писмо от 6 юни 1997 г. на върховния главнокомандуващ по случай приключването на засаждането на ориза, се казва: "Ще вземем върху себе си всичко - и защитата на родината, и фронта на селското стопанство". С този девиз на преданост народноармейците излязоха на полето, изпълнявайки полските работи с боеви дух, срещайки там слънцето и луната, виждайки в съзнанието си урожайната есен със златистите класове при присаждането на оризовия и царевичния разсад в прегорялата земя и така изпълниха задълженията с революционно-боеви дух. По нататък подчерта, че селските труженици, народноармейците и доброволците от цялата страна, направиха голям принос в успешното приключване на оризозасадъчната кампания.
      В отговор на доверието и очакванията на върховния главнокомандуващ за решително увеличаване на селскостопанското производство, издигнаха лозунга: "Няма да напуснем полята, докато не изпълним заповедта на другаря върховен главнокомандуващ!"
      В селскостопанското производство на КНДР се обръща голямо внимание на поливното оризовъдство. При нормална година природните условия на Корея са така поставени, че пролетта се характеризира със сериозно засушаване, а през лятото падат много обилни дъждове. Това налага да се отдели много сериозно внимание на иригацията на селското стопанство.
      На този въпрос придаваше важно значение и великия вожд др. Ким Ир Сен, който ръководеше енергично работите по създаването на иригационни системи в селското стопанство.
      Сега в Корея има големи и малки езера в това число примерно езерата Енпхун, Манпхун, Сохън.
      Пхеннамската иригационна система например, водеща началото си от езерото Енпхун, оросява повече от 100 хил. хектара обработваема площ.
      В Корея се разгърна масово движение за използуване на подземните води.
      По селата изкопаха кладенци, изкуствени вирове, фонтани, за да се използуват при засушаване. Оросителните канали стигнаха обща дължина над 40 хил. километра. Магистралните канали бяха свързани помежду си и при необходимост водата може да се насочва в необходимата посока.
      Големите реки Тедон, Ресон, Амнок и Терьон, течащи от север и юг към западното крайбрежие, бяха обвързани в голям иригационен обръч така, че да доставят вода на стотици хиляди хектари земя в четири провинции и един град в западния район на страната. Голяма част от обработваемата земя е разположена в планински и хълмисти места. Там се използуват водноподемни помпи, които изтласкват водата на необходимата височина. В околиите Синге, Коксан, Суан десетки хиляди хектари обработваеми площи се оросяват от водите на река Нам (приток на река Тедон) с помощта на многостепенни подемни помпи, които издигат водата на височина 210 метра.
      Народната армия като главен отряд на революцията изигра своята роля изцяло не само на фронта на селското стопанство, но и в оживлението на цялото народно стопанство.
      По време на "трудния поход" страната беше изправена пред сериозната дилема: едната е да се придържа към политиката на самостоятелност, а другата да допусне чуждестранни капитали.
      Първият вариант означаваше да продължи "трудния поход", при продължаващ недостиг на всичко, а втория - да се отиде на компромис с империализма.
      Внедряване на чуждестранния капитал е път към заробване, гибел на страната, а самостоятелността, въпреки сега да е трудна, но в перспектива оживява самостоятелната икономика.
      Вчера и днес по пътя на самостоятелността! Ето това е пътя, избран от Корея в сложната международна ситуация през втората половина на 90-те години.
      Разбира се, да се възобнови развитието на недишащата икономика със собствени сили не беше лесно. Трябваше да се възстанови въгледобивното производство, енергетиката, железопътния транспорт и други водещи отрасли на промишлеността, но всичко не стигаше и се появиха много трудности.
      Другарят Ким Чен Ир отново вдигна армията, за да преодолее тези трудности.
      Арменците помагаха на колективите на шахтите в политическо и материално отношение и рязко увеличиха добива на въглища, работейки в забоите заедно с миньорите.
      През този толкова труден период бяха построени също улица "септември", хотел "25 април" и други крупни обекти със силите на армейците.
      В крупномащабното земеустройство, което измени облика на земята, армейците също вървяха винаги напред.
      Народоармейците имат голям дял в работата за превръщане природните забележителности на страната в места за културен отдих на народа.
      В Корея съществува така наречената планина Кувор. От стари времена тази планина е известна като една от петте знаменити планини в Корея. По красота тя е сравнима с планината Кимган, поради което са я наричали "Хванхенски Кимган" (тази планина се намира в провинция Хванхе).
      В края на живота си президента Ким Ир Сен беше поръчал планината Кувор да бъде превърната в паркова зона, в която хората да осъществят своя културен отдих. Тази планина не е далеч от Пхенян и поради тази географска особеност е добре да се направи така, че пхенянци в края на седмицата да могат през западноморския хидрокомплекс да стгнат до Кувор. Поради тази географска изгодност много хора ще се любуват на природата.
      Но през това време внезапно почина президента. Корея изпадна в тежко икономическо положение, планът за строителство на парковата зона в планината Кувор беше прибран в чекмеджетата, но не беше забравен.
      Строителната работа започна по времето на "трудния поход" под лозунга "в името на бъдещето".
      Само по това може да се разбере колко е грандиозен и дълбок политическия възглед на др. Ким Чен Ир и неговия стремежен кръгозор.
      През октомври 1996 г. др. Ким Чен Ир посети строежа и премина през незавършената още пътечка за алпинисти, разглеждайки много места.
      Пристигайки на един от участъците, той високо оцени това, че за да не чупят дръвчета войните-строители не използуваха взривове и само с човешка сила прекарваха пътечката през планинския хребет. Той казал, че това е прекрасна постъпка, която могат да направят само нашите армейци, ценящи и обичащи планината Кувор. Паркът в планината Кувор изглежда още по-красив, защото е направен от ръцете на армейците, които обичат всяко дърво и всяка тревичка на родината. За родината и народа това ще бъде една гордост. Нашите народноармейци са най-прекрасните в целия свят.
      На 27 септември той отново посети прекрасно завършените места за културен отдих на трудещите се в планината Кувор, разгледа много места обзаведени от войните-строители чрез техния патриотичен и самоотвержен труд. При водопада му направи голямо впечатление изсечения в скалите надпис: "В името на бъдещето, последна година на трудностите - 1997".
      Другарят Ким Чен Ир каза, че чувствува прилив на нови сили като вижда изсечения на скалистата стена на водопада надпис. Именно в тези думи правилно и добре е изразена революционната романтика на нашите войници, които живеят днес за утрешния ден.
      В съкратени срокове народноармейците изпълниха много грандиозни задачи.
      Построиха над 100 км пътища, 274 конструкции, над 30 км. Защитни пояси с бордюрни камъни, над 130 хил. куб. м. Глинена защитна стена, 27 беседки и наблюдателни вишки, 227 опознавателни табла и скулптурни фигури, 51 забележителни места и вътрешно оборудване на парковата зона.
      По този начин те показаха революционен боеви дух и героична самоотверженост при безпрекословно изпълнение на заповедите на върховния главнокомандуващ.
      Другарят Ким Чен Ир чрез своята самоотвержена служба на родината и народа отдадоха своите сили за превръщането на планината Кувор в прекрасна народна паркова зона, която ще стане още по-хубава в близкото бъдеще. Днес планината Кувор, събудила се от хилядолетния сън, е превърната буквално в парк за народа, а типичния природен пезаж, комбиниран със социалистическия живот и преимуществото на културата, широко ще я прославя като една от знаменитите планини.
      Към числото на знаменитите планини и забележителности, превърнати в места за културен отдих в периода на "трудния поход", се отнасят също планината Чилбо в провинция Северен Хамген, Рьонмунската пещера в провинция Северен Пхенан и др.
      Не е само това.
      В списъка на обектите, построени от войните в съответствие с политиката на приоритет на военното дело, влизат също водни електростанции от среден и малък мащаб, рибовъдни ферми, фабрики за хранителни продукти от първа необходимост.
      През октомври 1996 г. др. Ким Чен Ир посети една от войсковите части на Народната армия и разгледа водната електроцентрала, построена от армейците. В тази войскова част в суровите години на изпитания имаше недостиг на електроенергия. В тази обстановка народноармейците не стояха със скръстени ръце, оплаквайки се от недостиг на електроенергия. Те започнаха да действуват.
      Тази войскова част с електроенергията, произведена от построената от тях водна електроцентрала, ползуват за боева подготовка, отопляват казармата и кухнята.
      Другарят Ким Чен Ир оцени високо революционния войнски дух, боевата настройка на тази войскова част, която със свои сили реши въпроса за електрическата енергия, и даде указание да се разпространи нейния пример и опит.
      В Корея през периода на "трудния поход" въпросът за електрическата енергия стоеше много сериозно. Болшинството от хората не мислеха, че могат да го решат със собствените си сили. Едва когато видяха войниците на Народната армия да строят водни електростанции със собствените си сили, откликнаха и последваха техния пример. Там, където има малка височина на водопад, се строяха водни електроцентрали от среден или малък мащаб. Където нямаше такива условия, те съоръжиха водни електростанции с плаващи турбини.
      Обикновено строителството на ВЕЦ се съпровождаше и с направата на рибовъдни ферми.
      През 1997 г. др. Ким Чен Ир, разглеждайки една войскова част, видя как войниците построили рибарник, се хранят с прясна риба през всички сезони на годината и остана много доволен.
      После той посъветва всички войскови части да си построят рибарници и дори да развъждат риба в големи количества, което стана масово движение в Народната армия и сред народа в цялата страна.
      За разлика от обикновените строителни обекти или електростанции, съоръжаването на рибовъдни ферми изисква специални условия. Само научното рибовъдство дава добър резултат. В стъпаловидните развъдници, построени върху наклонени плоскости, се получава разлика в температурата на водата на дъното и на върха. Ако се използува тази разлика има възможност да се развъждат различни видове риба. Трябва да се реши и въпроса за храненето и подбора на рибните породи. Другарят Ким Чен Ир се интересуваше лично, на място за конкретното състояние на рибовъдните ферми, построени от армията в различните райони на страната и решаваше един след друг възникналите въпроси около рибовъдството.
      Историческите заслуги на другаря Ким Чен Ир, допринесъл при преодоляването на тежкия "труден поход" на Корейския народ, са: че не само укрепи Армията, но и ръководството на икономическото изграждане.
      Неговите исторически и многозначителни заслуги са не само в това, че доказа на действие преимуществото на социализма, защити го от всякакви нападки и обиди на империалистите и съвременните ревизионисти, а и в защитата на самата теория на социализма, която той също разви и обогати.
      През ноември 1994 г., когато светът все още беше разтревожен от провъзгласения "край" на теорията за социализма, другаря Ким Чен Ир публикува своя труд "Социализмът е наука", който се смята квинтесенцията на съвременната социалистическа теория.
      Неговият труд разясни историческите ограничености за социалистическото строителство в някои страни. Това беше и една от главните причини за разрушаването на СССР и краха на социализма в Източна Европа.
      В труда си др. Ким Чен Ир изтъква новия етап в развитието на социалистическататеория т.е. справедливостта на социалистическа-та теория като наука.
      В статията си "Светът на социализма от Корея", председателят на възстановената КПСС Олег Шенин пише "Днес, когато много страни скъсаха със социалистическите идеали, корейския народ строи социализъм в много жестока обстановка. Той строи социализъм, носейки на плещите си не само продължаващите от страна на САЩ десетки години военни заплахи и провокации, икономическата блокада, постоянна опастност от война, но и задушаване и интриги, които се натрупваха върху социализма като цяло.
      Непреодолима сила, с помощта на която корейския народ развива икономиката си в най-трудна обстановка и оказва въздействие върху САЩ, е именно опората в собствените сили, която родиха идеите чучхе.
      Великият вожд на корейския народ др. Ким Ир Сен представи теорията на трите революции - първата в света теория за строителството на социализма, основана на идеите чучхе.
      Тези идеи и линията на КТП, възприета от неизчерпаемата творческа сила на народните маси, се превръща в такава мощна материална сила особено във времето на безпримерния "труден поход".
      КТП и народа преодоляват чрез силата на идеите натиск, какъвто никой друг народ на планетата не може да понесе, натиск, обещания и интриги, които не смогна да преодолее даже държава с грамадна икономическа и военна сила, и се придвижва напред.
      В Корея как бяха защитени и развити своеобразните социалистически идеи и теория при противоборство с обединените империалистически сили, което стана още по-ожесточено през втората половина на 90-те години?
      За защита на позициите на социалистическите идеи в идеологическото противоборство с империалистите е нужен колектив от авангардни борци, които не се поддават на никакво влияние на капиталистическата отрова, т.е. опорен пункт, състоящ се от силни в идейно отношение хора.
      Този авангарден отряд в Котрея е Народната армия.
      Разбира се основния организатор и водител на всички победи на Корея е великия ръководител др. Ким Чен Ир. За него няма голям и малък въпрос, щом това е за човека и за щастието на народа, всичко е важно.
      Например в един декемврийски ден на 1974 г. на търговския кораб "Хексин", плаващ в Индийския океан, неочаквано заболели тежко двама моряци и били в опасно положение. Това спешно му беше докладвано. Необходимо било срочно да им се направи операция - иначе ги заплашва смърт. Но силното вълнение и люлеенето на кораба не позволявало това да стане на кораба. Когато доложили на др. Ким Чен Ир, той започнал лично да ръководи операцията по спасяването им. Разпоредил преди всичко на група медици да приемат радиограмите от кораба и да дават указания на корабния лекар.
      На министерството на народните въоръжени сили заповядал да подготвят самолет за излитане в района на Индийския океан. На корабния капитан разпоредил да измени курса и да се отправи към близкото пристанище Мадрас (Индия). За там със самолет отлетели група авторитетни медици.
      Така в обширното пространство, обхващащо Корея, Индийския океан и континента се провела една блестяща операция по спасяване живота на двама обикновени корейски моряци.
      По оценка на западните специалисти по корейския въпрос, ръководителя Ким Чен Ир е политически ръководител, имащ абсолютно доверие, верност и упоритост към своята система и народа.
      Това корейците вече преживяха и почустваха от фактическия живот.
      Ето защо имат твърдата вяра, че ако са с него, то сегашните трудности са временни.
      Хората сочат Корея и казват, че е "страна, имаща невъобразима сила".

                                                                                                                          3.ФОРСИРАНИЯ МАРШ (1998-1999)


      Както се спомена по-горе, корейския народ преодоля хълма на трудностите и отчете с победа "трудния поход". Но това бе една малка "светлина в тунела".
      Предстоеше Форсирания марш за осъществяване последната победа с обединени сили.
      Това беше едно стъпало, една степен по-високо състояние на нещата в преодоляване на трудностите.
      А трудности и изпитания имаше колкото искаш.
      Поради тези трудности започна политиката сонгун,т.е. политика на приоритет на военното дело над всичко. Причината за този способ за водене на политиката сонгун се състои в това, че за да бъде защитена родината от всички видове провокации на империалистите, трябва да се укрепи субектът на революцията и неговото ядро - Народната армия, и върху основата на нейния пример да се форсира цялостното социалистическо строителство като цяло, опирайки се на армията като опора на на революцията. Политиката сонгун е политически способ, насочен не просто към укрепване и развитие на въоръжените сили, а главно към това, при опората на военната сила да се преодолеят препятствията по пътя на революцията и следвайки примера на войската, да се разрешават всички въпроси. Да припомним, че КНА освен охраната на страната изпълнява и функцията на творец и строител във всички сфери на трудовата дейност.
      Нека да споменем Западноморския хидрокомплекс, най-големия в света, построен от Народната армия само за пет години.
      Хидрокомплексът бе пуснат в експлоатация през юни 1986 г. и струва само 4 милиарда долара.
      С крушението на социализма в бившия Съветски съюз и в страните от Източна Европа империалистите и техните помагачи яростно се опитваха да изолират, да задушат КНДР.
      Тяхната циничност и злоба се усилваше още повече по време на големия траур на корейската нация.
      Острата ситуация показваше, че без могъща отбранителна способност и самочувствие не може да се защити страната, да се върви успешно напред, преодолявайки със свои сили всички трудности и лишения.
      Заедно с влошаването на икономическото положение въпросът за изхранването стана особено злободневен.
      Към броя на обектите, построени от войните за подобряване на материалния живот на армията и народа, се отнасят също и фабриките за хранителни продукти от първа необходимост и животновъдните ферми.
      През май 1998 г. др. Ким Чен Ир посети завода за рафинирана сол, издигнат от войните-строители на крайбрежния залив Кванрян. Той високо оцени подвига им и даде указание всички провинции, граничещи с морето, да си построят такива заводи. От тогава се оживи в цялата страна строителството на съвременни нови и реконструирани заводи за хранителни продукти от първа необходимост.
      Тук за пример може да посочим фабриката за хранителни продукти с директор Ом Ил Йон.
      Другарят Ким Чен Ир я посети на 28 октомври 1999 г. Преди това фабриката беше много малка. Но в последно време тя беше разширена, модернизирана и измени своя облик.
      В реконструкцията на фабриката изиграха главна роля демобилизираните войни. В духа на опора в собствените си сили те създадоха това, което нямаше, намериха онова, което не достигаше, за да ускорят пусковия срок.
      Дори и когато дърво и камък се пукаше от студ, те продължаваха такива тежки работи, като копаеха основи и издигаха стени. Пуснатата в експлоатация фабрика произвежда в големи количества хранителни продукти от първа необходимост, включително соев сос и соева паста, натриев глутамин.
      Към числото на обектите, построени с такъв воински дух за подобряване на прехранването на населението се отнасят също знаменитата Сонамска ферма за едър рогат добитък, съвременните птицевъдни ферми, щраусовите ферми, фабриката за развъждане на сомове.
      По примера на народноармейците и гражданското население разгърна борба да изгради свое домакинство със собствени сили.
      В провинции Северен Пхенан - гр. Синичжу, се намира синичжуското обединение за химически влакна.
      По време на "трудния поход" и форсирания марш, в следствие на опитите на империалистите (особено на САЩ) да изолират и задушат КНДР чрез икономическа блокада, производството в обединението много силно спадна. Но техниците и работниците положиха много усилия в борбата за обновяване на оборудването и модернизиране и техническа реконструкция на производствените процеси, постепенно нормализираха производството и дадоха голяма полза на държавата.
      Сега оборудването и производството на обединението използуват хартиените фабрики в Хверьон, Анчжу, Чхансон, Ичжу и други фабрики от леката промишленост.
      Трябва да подчертаем, че революционния войнски дух е източникът на силата, която превърна "Трудния поход" по преодоляването на препятствията в настъпателен бой, подготвящ победата утре..
      В трудното време на форсирания марш, единодушието на армейците и народа в провинция Канвон, Северен Пхенан, Южен Хванхе, Южен Пхенан са подготвени стотици хиляди хектара орна земя в стандартни блокове, както подобава на земята на социалистическа Корея, построена беше голямата иригационна магистрала на Мируковското поле - Кечхон - водохранилището Тхесон. На много места в страната построиха съвременни предприятия, допринасящи за повишаване благосъстоянието на народа, като птицеферми, сомовъдни стопанства, щраусовъдни ферми, ферми за кози, рибовъдни водоеми.
      В планините Чхилбо, Кувор, Мьохян, водопад Улим, пещерата Рьонмун и много други места се създадоха зони за културния отдих, проведоха облагородяване на квартали и работни места.
      Построиха се благоустроени жилищни домове, които се предоставят на трудещите се за безплатно ползуване. Още една характерна особеност на политиката сонгун е и това, че тя дава приоритет на развитието на науката на страната. Науката играе решаваща роля в повишаване мощта на държавата. В Корея още преди определиха идеологията, винтовката и научно-техническата мисъл като трите стълба за изграждане на мощна социалистическа държава. Това ясно показва, че преди всичко партията и държавата на Корея заедно с идеологията и армията поставят като важна насока науката и техниката. Идеята на ръководителя Ким Чен Ир да отдава сериозно значение на науката в същност твърдо отрежда първо място на науката и техниката във всички насоки на революцията и строителството като се облягат на науката и техниката.
      Корейците виждат светли перспективи в науката и техниката. Затова социалния строй на корея я стимулира. Социалистическия строй на страната разполага с несметни възможности за бързо развитие на науката и техниката. В КНДР издигайки като цел научно-изследователската работа, преди всичко се отчитат интересите на народа и резултатите от тази работа изцяло служат за подобряване благото на народа. Държавата използува ефективно всички човешки и материални ресурси на страната за научно-техническо развитие. Това е в пълен контраст с капиталистическия свят, в който господствува анархия и свободна конкуренция.
      Науката и техниката е основа в развитието на обществения прогрес. Развитието на икономиката, укрепването на държавно-отбранителната мощ и повишаване на жизненото равнище би трябвало да бъде гарантирано от науката и техниката. Темпото на развитие на науката и техниката при социализма е напълно зависимо от позицията на управляваща партия и държавата спрямо науката и техниката. Действителността показва, че ако се дава сериозно значение на науката, това води до разцвет на страната и на нацията, а ако се пренебрегва науката, то никога не може да се избегне изостаналостта и не може да се опази и самия социализъм. Идеята на ръководителя Ким Чен Ир е да отдава преднина на науката, каквито и трудности да има пред нея и техниката. Не е гладък пътя на развитието на науката и техниката. Може да има несполуки и усложнения. Но при всички положения и в каквито и да е условия не трябва да се изпуска науката и техниката и да се дава преднина на нейното развитие.
      Така в период на "Трудния поход" Академията на науките и висшите учебни заведения бяха обзаведени със съвременни научни лаборатории, разшири се отряда на научните работници и техниците и на предна линия поставиха целта да повишат техните битови условия и условията им за научна работа.
      През 1990-те години в много страни една след друга рухна социализма и достигнаха в краен предел интригите на империалистическите сили против социализма, против КНДР. Няколко години продължиха и природните бедствия. Но в тези трудни условия Корея смело зае мястото на страна с изкуствен спътник на земята и с много научно-технически изследвания на световно ниво. Роди се идеята за концентриране на всички сили на страната за развитие на науката и техниката. Още едно изискване на тази идея е, че няма какво да се жали, щом е за развитието на науката и техниката, и трябва да се завземе крепостта на науката и техниката. При социализма развитието на науката и техниката е дело на държавата. Въз основа на това ще се осъществи научния прогрес - до толкова, колкото е вложила държавата, и ще се ускори техническата реконструкция, в зависимост от мащаба на капиталовложението.
      Бъдещето на науката и техниката на социалистическа Корея е оптимистично, защото продължава политиката да уважават сериозността на науката и техниката. В близко бъдеще да стане мощна държава чрез науката и техниката, - това е днес важната цел на Корея.
      Стремежът на корейците е по този начин действително да превърнат своята страна в силна и мощна държава, както е силна в идеологията и във военното дело. Ръководителят Ким Чен Ир е изтъкнат политик, който разгръща период на разцвета на науката и техниката на страната и мъдро ръководи изграждането на мощна държава чрез науката и техниката.
      Негови важни отличителни черти са изключителната мъдрост, дълбок кръгозор и богати знания за науката и техниката. Той се е специализирал в много области на съвременната наука и техника, като електроника и автоматизация, химия, биология, строителна техника. Напълно специализиран е в работата с компютъра, който е ядро на науката и той предложи знаменит план за разработка на техника на програмирането по корейски тип. Много хора по света го оценяват като "много чувствителен политик".
      Той разгърна политика на сериозно отношение към науката и техниката. Това се вижда ясно при определяне като трети стълб за изграждането на могъща и процъфтяваща държава заедно с идеята и винтовката на науката и техниката.
      Социалистическата система на тази страна дава безкрайна възможност да развива бързо науката и техниката. Тази страна е страна, в която целта на научно-изследователската работа се поставя в услуга на интересите на народа, а резултатите на научното изследване са за увеличаване на народните блага.
      С пълна заинтересованост самите народни маси, като хазаин развиват науката и техниката. Това е голямото преимущество на социалистическата система от корейски тип.
      В тази страна държавата здраво държи в своите ръце всички човешки материални ресурси за рационално ползуване на развитието на науката и техниката.
      До средата на 20-тия век Корея е била изостанала колониална страна. След това поради 3 годишната война (1950 - 1953) против агресията на обединените сили на империализма всичко беше разрушено. Сегашното развитие на науката и техниката би могло да да се нарече голям скок. През август 1998 г. тази страна сама изстреля спътник на земята. Тогава много хора оцениха, че това чудо може да се осъществи само от корейския тип социализъм. Днес в тази страна съществува голяма армия от 2 милиона интелигенция. Тази цифра е почти една десета част от населението.
      Научните и техническите работници на страната са даровити, но особено са силни в патриотизма и в социалистическото убеждение.
      Те в годините на суровия "Труден поход" и "форсирания марш" бяха всеотдайни в научноизследователската си работа. При тях нямаше индивидуален егоизъм, стремеж да живеят в охолство, без да се съобразяват с развитието или съдбата на страната, и нямаше пораженчески настроения или отказ от научноизследователска работа.
      При бившите социалистически страни имаше случаи на "износ на умове", като емигрираха известни научни и технически работници. Но в Корея интелигенцията отговори с девиза: "в науката няма граници, но за нас има социалистическа родина".
      С такова убеждение преодоляваха трудностите на страната и бяха всеотдайни със своя талант и ентусиазъм, отдадоха се на научноизследователската работа, която допринесе за защитата на социализма в страната и в този процес успяха да осъществят 100 научно-технически успеха на свтовно ниво. Сега научно-техническите работници на Корея, напълно осъзнали специалната си мисия и задачите при изграждането на мощна и процъфтяваща държава са вдъхновени за доброто осъществяване на своите открития.
      В заключение може да се каже, че перспективата на науката и техниката на Корея е светла. Светът скоро ще види новият облик на Корея, която израства като могъща държава на науката и техниката.
      Първостепенно внимание отделя страната в развитието на науката и техниката да въведе във всички отрасли компютърно регулираща техника и навреме да внедри в различните отрасли достигнатите научноизследователски успехи. Академията на науките организира нещата така, че научноизследователските работници да вникнат дълбоко в реалният живот и да решават научно-техническите проблеми, възникващи в практическия живот.
      Научните сътрудници, командировани към Пукчханската топлоелектроцентрала постигнаха определени успехи в изследователската работа по внедряване на аеробилни мелници във всички котли за увеличаване изработката на електроенергия от всяка единица генераторно оборудване.
      Научните работници от филиала по въглепромишленост решават много технически проблеми за повишаване на добив на въглища.
      Добри резултати постигат също сътрудниците на филиала на института за клетъчно и генно инженерство, филиалите на Института за лека промишленост и Института за биологическата наука.
      Те решиха много въпроси в развитието на семепроизводството, развъждането на домашни животни и риби, получаване на две реколти годишно.
      Въведе се ранноузряващ високопроизводителен сорт ориз, получени са семена от хибрид на царевица и метод за интензивно гъбарство.
      Научно-техническите въпроси по отглеждане на картофи.
      За първи път картофи започват да се отглеждат в Корея през 1824 г. в провинция Северен Хамген, след, което започват да се засаждат и в други райони.
      Във високопланинските северни райони дори станаха главна култура.
      Следствие на стихийните бедствия след средата на 90-те години държавата решава заедно с производството на ориза и царевицата, да отдели особено внимание на производството на картофи. За целта през ноември 1998 г. другаря Ким Чен Ир посети Техонданското околийско обединено държавно стопанство и даде указание да го направи инициатор и образец за решителен поврат в производството на картофи.
      Този замисъл на др. Ким Чен Ир бе отразен в общата уводна статия на централните вестници на нова година. В скоро време в цялата страна започна масово движение за отглеждане на картофите.
      Сега Корея се стреми да култивира в широк мащаб картофи и да ги употребява, заедно с ориза като основен хранителен продукт. Дори в слабата горска почва се подбират високодобивни сортове, от които се получават две реколти в годината.
      Картофите виреят добре и на слабо овлажнени почви, където наторяването е по-слабо, от колкото при царевицата. В сравнение с царевицата по-малко се ползуват и химически торове.
      Производителността при картофите е 3,04 пъти по-голяма, отколкото при пшеницата и 1,12 пъти по-голяма, отколкото при царевицата. Картофите са богати на витамини, калций и други минерални компоненти. Следователно днес картофите са равноправни с ориза.
      А официоза "Надон синмун" писа на 3 януари 1999 г. "Успешното осъществяване на поврат в картофопроизводството ще доведе до решаването на продоволствения въпрос в страната и ще създаде икономическа гаранция за строителството на могъща и процъфтяваща държава. Научно-техническите работници на Корея не само в селскостопанските отрасли, а в металодобива, химическата промишленост и всички други икономически отрасли бяха успешно решени. Проблемите на електроенергетиката също са на дневен ред.
      Изследователите от Пхенянското енерго-конструкторско бюро разработиха повече от десет вида водни турбини с малко налягане, които се използуват широко из цялата страна, съдействайки за преодоляването на нуждите от електроенергия. Тези турбини се използуват за съоръжаване на малки електроцентрали по планинските рекички и по реките с бавно течащи води в равни места.
      През март 1998 г. консултативния съвет по външните отношения, оказващи своето влияние върху разработката на външната политика на правителството на САЩ, публикува "Доклад за политиката по отношение на Корейския полуостров". В него се казва:
      "В историята почти не е имало такава държава, която да е просъществувала независимо от продължаващия 8 години дефицит на капиталовложения. Но все пак Пхенян се държи".
      Като отговор на този въпрос службата по външни помощи, подведомствена на държавния департамент на САЩ, публикува "доклад за оценка на реалното положение в Корея".
      "На плещите на корейския народ е историята на развитието на жизнеспособността върху основата на своите идеали и опора в собствените сили. Неговата воля, неговата способност да преодолее дори продължаващата криза не трябва да се подценява. Трябва да се отчита фактът, че в обстановката на продължително усилващи се затруднения и изолация народът и правителството на Корея развиваха съответстващата им комплексна система от мерки за преживяване".
      А през 1999 г. министърът на външните работи на КНДР Пек Нам Сун заяви в общото събрание на ООН: "Премина най-сериозния момент от икономическите затруднения, заплашващ ни в разстояние на 5 години. Сега ние навлязохме в преломен момент - период на възстановяване. Някои хора прогнозираха, че нашата страна рано или късно ще рухне. Ние не само че не се провалихме, а напротив, станахме още по-силни чрез изпитанието".
      Един от големите успехи на научните работници в Корея от този период е пускането на изкуствения спътник на земята "Кванменсон № 1" (сияйна зора). Ракетата-носител, изстреляна в 12 ч. И 7 мин. на 31 август 1998 г. от пусковата площадка в село Мусудан, околия Хваде, провинция Северен Хмген, след 4 мин, 53 сек. Изведе спътника около земята по елипсовидната орбита с минимална близост до земята от 218,82 км. И максимална далечина 6978,2 км. Една обиколка на земята се изминава за 165 мин. И 6 сек.
      Както ракетата-носител, така и изкуствения спътник, са изготвени от специалисти на КНДР върху основата на отечествената им технология.
      Изстрелването на изкуствения спътник в Корея стана възможно благодарение на най-новите достижения на науката и техниката. Това може да се каже, е комплекс от достижения на приложната космонавтика и техника. Не е лесно да се овладее техниката - на земята и в орбита, към което се отнася проектирането на системите за управление на полета на ракетата носител със свръхзвукова скорост, регулирането на пътя при полета на ракетата, управлението на ракетните устройства, отделянето на степените на ракетата и т.н.
      За успешния пуск трябваше да се усвоят нови отрасли в науката и техниката да се решат множество нови научно-технически проблеми. Отделянето на степените от ракетите, кълбообразния двигател на трета степен, работещ на твърдо гориво от високо качество, механизмите за управление и задържащия апарат, както констатират специалистите, показва, че корейската космическа техника достигна своите успехи.
      Направата на изкуствен спътник на земята в КНДР е абсолютно немислимо без опора в собствените сили на страната.
      Работата е в това,че техниката за изстрелването на изкуствения спътник на земята е пряко свързана с високо развити технологии, за изнасянето на които е наложено строго ембарго в целия свят, както и в това, че КНДР е подложена постоянно на техническа, икономическа и военна блокада от страна на запада.
      След изстрелването на спътника вицепрезидента на космическото общество в Русия в интервю пред кореспондента на ИТАР-ТАСС отбеляза: за да се изведе изкуствен спътник на земята в подобна категория орбита, трябва да има много силен носител, който по мощност да не отстъпва на междуконтиненталната балистична ракета. Не беше известно за каквито и да е опити на КНДР да има контакти с руските космически специалисти, поясни той, а не е имало и молба за помощ. КНДР отдавна беше заложила научно-техническия фундамент в отрасли, свързани с изкуствени спътници на земята, и достигна много добри изследователски резултати. В началото на 90-те години на миналия век беше завършена подготовката около изстрелването на изкуствения спътник. Но положението в страната и извън нея не позволяваше да се извърши изпитателно изстрелване.
      Официозът "Нодон синмун" в броя си от 17 септември 1998 г. публикува интервю с учени, занимаващи се с разработката на спътника.
      "Изстреляния от нас изкуствен спътник на земята <<Кванменсон №1>> и многостепенната ракета-носител казал един от тях, беше разработена още преди 6 години. Да го пуснем тогава обаче не беше възможно. Изстрелването беше отложено поради сложната международна ситуация. След три години от смъртта на родния вожд президента Ким Ир Сен беше определен като период на държавен траур и изстрелването беше отсрочено".
      Разбира се, когато спътникът е бил готов (1992), президентът Ким Ир Сен беше здрав, Корея не изпитваше продоволствена криза и имаше пълна икономическа възможност.
      Но през 1992 г. изникна "подозрение в разработване на ядрено оръжие" в Корея, изостри се военното противоборство със САЩ, на Корейския полуостров се създаде взривоопасна ситуация.
      Освен това, изстрелването на изкуствения спътник е празник от общодържавно значение, насочен към повишаване престижа на страната. Това обаче не беше възможно по време на тригодишния траур, който завърши през юли 1977 г.
      Затова спътникът беще изстрелян през 1998 г., по случай 50 годишнината от образуването на КНДР.
      А откликът от събитието беше огромен. Трябваше да отбележим като достойнство и това, че спътникът беше изстрелян от собствена стартова площадка.
      До сега изкуствени спътници са изстрелвани от 8 страни (СССР, САЩ, Франция, Япония, Китай, Великобритания, Индия и Израел) Корея е деветата. Но от тези 8 страни не всички са ги изстрелвали от собствен космодрум.
      Нека отбележим, че в това отношение Корея изпревари много държави, включително и славещата се с научно-техническия си потенциал Япония.
      Да се построи самостоятелна икономика - това е основната идея и същественото изискване на икономическата философия на другаря Ким Чен Ир.
      Силната и сигурна икономика на Корея се основава върху самостоятелността.
      Другарят Ким Чен Ир казва: за претворяване в живота на принципа за стопанска самостоятелност е необходимо да построим самостоятелна национална икономика.
      Това е основно изискване, което позволява да бъде укрепена независимостта на страната и да се създаде самостоятелна отбранителна способност върху твърда идейно-политическа основа, а не при опора на други държави.
      В какво се състои икономическата философия на др. Ким Чен Ир за самостоятелността?
      Самостоятелна национална икономика означава да се създаде такава икономика, която да не зависи от други страни и да стои твърдо на краката си, да служи на интересите на своя народ и да се развива върху ресурсите на своята страна и силата на своя народ.
      Създавайки самостоятелна национална икономика, използуваща рационално и комплексно природните ресурси, може да се постигне ускорено развитие на производителните сили и да се повишава благосъстоянието на народа, да се създаде стабилна материалнотехническа база на страната, да се укрепи тя в политическо, икономическо и военно отношение.
      Само строителството на самостоятелна национална икономика позволява да се осъществят външни връзки, съблюдавайки пълния суверинитет и равенство в политическо и икономическо отношение.
      Строителството на самостоятелна икономика се издига като жизнено важен въпрос особено за страните изостанали в икономическо и техническо отношение поради империалистическото господство и грабеж.
      Само създавайки си самостоятелна национална икономика, тези страни ще могат да противостоят на неоколониалистките акции на империалистите и да се избавят от тяхното господство и експлоатация. Претворявайки в живота тази линия в стопанското строителство, Корея не само създава нова техника в икономиката и науката, но и със собствени сили произвежда всичко необходимо за страната.
      В това число автомашини, електровози, големи товарни кораби, компютърно управляеми стругове, телевизори и др. Това като цяло удволетворява растящите потребности на народа и икономическите отрасли.

                                                                                               4.СОНГУНСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА


      Известно е, че дипломацията между държавите е борба на думи и на мозъци срещу мозъци.
      В историята са известни многобройни примери, когато са побеждавали в политическата борба или на дипломатическия фронт главно с умелото красноречие и с острия ум. Но историята е запечатала и безспорната истина.
      Тя е, че най-важното при защитаването съдбата на родината и нацията е военната сила.
      Поставянето на военната мощ пред всички държавни работи в Корея наричат сонгунска политика.
      Необходимостта на политиката на приоритет на военното дело беше потвърдена и при решаването на въпросите около "подозренията за подземните ядрени съоръжения" и около изстрелването на балистичните ракети. Този въпрос влезе във фокуса на политико-дипломатическото противоборство между Корея и САЩ през втората половина на 1990-те години, а не е отшумял и сега.
      На женевските преговори през октомври 1994 г. между КНДР и САЩ беше изработено рамково съглашение за окончателните договорености на корейско-американските преговори от третия етап за осигуряване на безядрения статус, мира и сигурността на Корейския полуостров. То беше официално подписано и публикувано в Женева на 21 октомври 1994 г., след като предния ден (20 октомври) тогавашния президент Клинтън изпрати на другаря Ким Чен Ир писмо за гаранциите, в което беше изразена готовност да се изпълнят задълженията на САЩ по рамково съглашение. Съглашението е подписано от корейската страна от зам. Министъра на външните работи Кан Сок Чжу, а от американската страна - от посланика за специални поръчения Роберт Галучи.
      Но американските "ястреби" не бяха доволни от това съглашение и настояваха за неговата отмяна. В Републиканската партия, съставляваща болшинството в американския конгрес, от самото начало на приемането на Рамковото съглашение заговориха, че "самото съглашение е неправилно", че "администрацията на Клинтън е отстъпила твърде много", "Белия дом не е провел достатъчно консултации по въпроса с Републиканската партия" и настояваха да се разгледа съглашението.
      При тази остра реакция от страна на американските ястреби КНДР поиска потвърждение относно изпълнението на договореностите.
      На 19 май и 12 юни 1995 г. в Куала Лумпур се състояха преговори по въпросите на изпълнението на рамковото съглашение между КНДР и САЩ от 21 октомври 1994 г.
      В съвместното информационно съобщение, публикувано на 13 юни, се казва, че страните отново потвърдиха дадените от тях политически обещания да изпълнят рамковото съглашение между КНДР и САЩ и в частност, във връзка с въпросите около строителството на обекта за леководните реактори в съответствие с духа на рамковото съглашение приеха решения. Но в САЩ настроението беше друго. Председателят на външнополитическата комисия при Сената на американския конгрес нарече рамковото съглашение "отстъпка", а лидерът на Републиканската партия в конгреса критикува "САЩ отстъпиха твърде много". Републиканската партия направи открит отвод, заявявайки, че отмяната на женевските договорености между КНДР и САЩ и прекратяването на помощта за съоръжаването на леководните реактори е нейна официална позиция. Кампанията, която се разгърна в началото на декември 1996 г., пред президентските избори, се превърна в престрелка между демократическата и републиканската партия, в която едната страна определя осъществяването на рамковото съглашение като главен успех на дипломацията, а другата - като неин позор, и двете страни отстояваха интересите и стратегията на своята партия. Консервативните "ястреби", накрая, издигнаха нови политически интриги, за да осъществят своите намерения да изолират и задушат Корея и да атакуват администрацията на Клинтън чрез отмяна на рамковото съглашение. Ето това е "подозрение в подземните ядрени съоръжения в село Кимчан на Корея. Чрез тези"подозрения" трябваше да се намери предлог за преразглеждане на рамковото съглашение и неговото денонсиране.
      САЩ подписа съглашението, но и от самото начало нямаше намерение да го изпълнява. След подписването те започнаха да забавят и отлагат изпълнението му, тъй като още при подписването му живееха с илюзията, че Корея няма да издържи на силния натиск и подобно на другите социалистически страни ще рухне. Грешката на САЩ е в това. Те трябваше да знаят, че това лесно няма да може да се осъществи. Корея, смятаха те, ще рухне за три години, но тя издържа и постави пред себе си още по-висока цел в икономическото строителство.
      САЩ решиха да изфабрикуват сензацията за подозрения в село Кимчан с цел да намерят изход от безизходицата, в която сами попаднаха.
      Още преди това в САЩ беше разпространена версията за подозрения за ядрени разработки, но тя се усили след като "Ню-Йорк таймс" в броя си от 17 август 1998 г., цитирайки информационни данни, написа: "Подземното съоръжение, което тайно строи Северна Корея, изглежда, е насочено към възобновяване на разработката на ядрено оръжие".
      "Вашингтон пост" в броя си от 22 декември 1998 г. писа: "Критично настроените сили в Конгреса, министерството на отбраната и разузнавателното управление, не харесващи женевското съглашение по замразяване на ядрената програма, считат сегашните подозрения за подземни ядрени съоръжения като шанс за разваляне на рамковото съглашение между САЩ и КНДР и осъществяване на политика на противоборство с Пхенян".
      Не желаейки да остане назад от модата на времето, Демократическата партия също се включи към колесницата на подозренията за подземни ядрени съоръжения на Републиканската партия. Администрацията на САЩ пристъпи към преразглеждане на политиката си по отношение на КНДР и заяви, че ревизията на рамковото съглашение е неизбежна, ако не се разреши въпроса за "подозренията в ядрена разработка".
      При тази обстановка на 1 ноември 1998 г. в интервю за вестник "Асахи симбун" министърът на отбраната на САЩ публично заяви "ако Северна Корея не разреши инспекция на подземните съоръжения, рамковото съглашение между САЩ и КНДР ще се окаже в криза и ще бъде развалено". А представителя на държавния департамент в интервю от 9 ноември 1998 г. заплаши: "ако не се осъществи инспекция на подземните съоръжения на Северна Корея, самото съществуване на съглашението за ядрената енергетика между САЩ и КНДР ще стане проблемно".
      Управлението и консервативните "ястреби" в САЩ подаваха един след друг "предупредителен сигнал" в случай, че Северът окончателно откаже инспекции на подземните си съоръжения, няма да се забави "решително реагиране" на американската администрация.
      Накрая реагира и КНДР.
      Работата е в това, че шумът около инспекциите на "подземните ядрени съоръжения" е груб акт, нарушаващ суверинитета и държавната сигурност на Републиката, и затова тя в никакъв случай няма да допусне това, а ако САЩ толкова искат решаване на някакви си подозрения, те трябва политически и икономически непременно да компенсират това, че очерниха облка на КНДР с гнусни клевети и оскърбления.
      Това беше, така да се каже, стратегия, насочена към превръщане на нещастието в щастие.
      САЩ бяха принудени да се появят в залата за преговори и след няколко тура да приемат всички искания на КНДР, поставяйки подписа си върху документа за преразглеждане на подземните съоръжения при условията на изплащане на "претърсваща такса".
      В резултат през май 1999 г. се състоя преглед от американска група специалисти по "подземни съоръжения" в село Кимчан при изплащане на скъпа "претърсваща такса". А на 25 юни 1999 г. Държавния департамент на САЩ публикува заключителния доклад за резултатите от прегледа на подземното съоръжение в село Кимчан. Там се казва: "в Северна Корея не съществуват признаци за нарушение на американско-корейските договорености по ядрения въпрос от 1994 г".
      В доклада се казва, че:
      1) "Съоръжението" се оказа празни скалисти тунели, в което проходческата работа върви към края си;
      2) Неговите мащаби са толкова малки, че там е невъзможно да се построи или монтира ядрен реактор и оборудване по ореработката на отработеното ядрено гориво;
      3) Няма никакви следи от монтиране на внесено оборудване и механизми.
      Доклада констатира: "Не е изключена възможността Северна Корея да е имала намерение да превърне това място в ядрено съоръжение, но сегашното състояние не позволява да бъде използувано за голям ядрен комплекс".
      Възбуждайки "подозрение" в село Кимчан, американците искаха да намерят предлог за преразглеждане на рамковото съглашение и неговото денонсиране. Но вместо да се измъкнат от клопката, сами влязоха още по-дълбоко в нея. През това време световния печат вдигна шум около нечуваното унижение на дипломацията на САЩ и се надсмиваше на техните "дипломатически способности", отбелязвайки, че КНДР поиска и получи 5 милиона долара в замяна на това, че показаха "подземни съоръжения".
      Тогавашната дипломатическа война между Корея и САЩ се следеше с много голямо внимание от южнокорейската преса.
      Южнокорейското списание "Мал" в един от августовските си броеве на 1999г., се надсмива на това, че след толкова продължителното и отегчително противоборство САЩ не получиха нищо, освен напълването на празната пещера в село Кимчан с продоволствие.
      Когато стана ясна несъстоятелността на "подозренията за подземни ядрени съоръжения" в село Кимчан, американските консервативни "ястреби" издигнаха на първо място тъй наречената версия за "ракетната заплаха" от страна на Корея. Същността на тази версия се заключава в това, че ракетите на Корея могат да ударят по територията на САЩ. Версията за "ракетна заплаха" се активизира след изстрелването от Корея на изкуствения спътник на земята на 31 август 1998 г.
      Американските консервативни "ястреби", твърдейки, че изкуствения спътник "Кванменсон № 1" е изстрелян с балистична ракета, вдигнаха шум, като че ли той веднага ще налети на територията на САЩ. Лидерът на Републиканската партия на САЩ твърдеше: " на 31 август 1998 г. Северна Корея пусна балистична ракета, която може да удари по територията на САЩ, което е много опасно", и поиска от американската администрация да окаже "мощно международно въздействие". Министерството на отбраната на САЩ заедно с уточняването на данните за "изстреляната в Северна Корея балистична ракета" обяви това за сериозно събитие, което може да порази сигурността на Азия, и побърза с анализа на намерението на Северна Корея и нейните възможности за ракетни разработки".
      Когато се създаде критично положение, се проведоха няколко срещи между Корея и САЩ, но намеренията на САЩ се провалиха. След това на 17 септември 1999 г. на Берлинските преговори между Корея и САЩ на високо ниво, Корея постигна приемане на мерки по частично отслабване на икономическите санкции в отношенията със САЩ.
      Не само в самите САЩ, а и в целия свят това се оцени като нова дипломатическа капитулация на свръхдържавата.
      Конгресмените от Републиканската партия на САЩ критикуваха мерките на Клинтън като "капитулация на белия дом пред натиска на Северна Корея", а председателя на външнополитическата комисия на палатата на представителите на Конгреса на САЩ дори публикува "заявление против плана за отслабване на санкциите, продължаващи десетки години".
      В заявлението се твърдеше, че " начина на приближаването на администрацията на Клинтън към Северна Корея не среща поддръжката на Конгреса и няма да се запази при следващия президент".
      Неотдавна един военен наблюдател написа в книгата си "Отношенията между Корея и САЩ, ситуацията на Корейския полуостров": изобщо САЩ са такава страна, която извършва нападение под какъвто и да е предлог, ако, по тяхно мнение, ако насрещната страна е слаба. За това свидетелствуват примерите с Ирак и Югославия. Но САЩ се страхуват от Северна Корея. Тя има милионна армия, въоръжена в духа на самопожертвуване и воля за непременна победа във войната против САЩ. САЩ добре знаят мощта на севернокорейските ракети с 500 км. обсег на действие, иначе не биха я признали като заслужаваща преговори. Северна Корея е в състояние да удари с ракети по територията на САЩ и е преизпълнена с решимост да се сражава с нея, затова САЩ, смятайки я за мощна държава, водят преговори с нея.
      По мнението на военния наблюдател, в основата на дипломатическата политика на Корея спрямо САЩ лежи военнополитическата мощ. В политико-дипломатическото противоборство с империализма политиката на приоритет на военното дело винаги се придържа към решителната и непоколебима позиция на самостоятелност - да защитава своите коренни интереси, ни най-малко не отстъпвайки от тях.
      Твърда самостоятелна дипломация не може да се осъществява по единично желание.
      Решаващия коз, давщ сила в ожесточената дипломатическа война е сигурния военно-политически потенциал.
      Благодарение на силната военна мощ и политика на приоритет на военното дело Корея удържа победа след победа в сложната дипломатическа война, от която зависи съдбата на страната. Ако трябва да охаректеризираме с една дума политическата дипломация, която осъществява Корея през 1990 - те години, може да се каже, че това е силна самостоятелна принципна дипломация без компромиси. В историята са съществували най-различни форми на дипломация: дипломация на красноречието и убеждението от типа на Талейран, желязната дипломация от типа на Бисмарк, дипломация на изгодата от типа на Чърчил, дипломация на коварството от типа на Мацуока, дипломация на силния натиск и мълчание от типа на Молотов и др.
      Дипломацията на Корея, изпълнена с красноречие и силен натиск, чрез умелото изкуство на управление на политческото положение застави САЩ и Япония да седнат на масата на преговорите и не обръщайки внимание какво иска и какво мисли противната страна, да отстоява своите принципни искания. От страна на Корея нейните искания са именно принципните и решаващи отговори. А противната страна, била САЩ или Япония, в края на краищата се съгласява на компромис спрямо безкомпромисната и силна принципна дипломация на Корея и приема всички нейни условия.
      Каква е причината?
      Какво се крие зад силата на непоклатимата принципна дипломация на Корея?
      В политическия доклад от юни 1998 г. съветът по дипломатическите отношения (неправителствена изследователска организация в САЩ) публикува ръководство по дипломация спрямо Корея, основното съдържание на което е, че "няма да сломят системата на Ким Чен Ир. Не е възможно да се постави Северна Корея на колене чрез военна сила".
      Корейската дипломация се опира на мощта на политиката на приоритет на военното дело, разработена от Ким Чен Ир.
      Чрез мощната сила на политиката на приоритет на военното дело, т.е. здрава опора на силната отбранителна мощ, Корея може да се придържа към принципност в дипломацията.
      През май 1995 г. САЩ изпратиха в Пхенян Пери - специален помощник на президента Клинтън, за да постигне мирното решаване на противоборството с Корея.
      След визитата си Пери представи доклад със следното съдържание:
      "Не трябва да се поставя на колене Пхенян с помощта на военна сила. Пхенян се отличава коренно от Багдад и Белград. Лекомисления подход към него може да ни донесе сериозни загуби. От тук произтича извода - въпросът за корейско-американските отношения трябва да се реши по мирен път.
      Япония, увлечена от ракетната шумотевица, изпрати в Пхенян "надпартийна делегация", начело с бившия премиер-министър Мураяма, и предложи да се възобновят преговорите по нормализиране на корейско-японските отношения.
      Но САЩ и Япония в никакъв случай не се отказват от опитите си да изолират и задушат Корея. Консервативните сили в Републиканската партия на САЩ, включително и съставителите на "доклада Амитази", все още преследват агресивната цел да смажат Корея чрез превантивен удар, по военен път. А в Япония и до сега съществува сборище на ултрадесни консервативни сили, в това число Синтаро, губернатор на Токио, който се раздрънка за "разгрома на Пхенян с един удар".
      Поговорката гласи: "Кучето си лае, керванът си върви".
      Разгромявайки всякакви нападки на САЩ и сателитите му, в резултат на доброто отношение на корейската страна продължиха срещите и диалога между Севера и Юга и в резултат през 2000-та година се осъществи историческата среща на високо равнище на Севера и Юга.
      Беше подписана съвместна декларация между Севера и Юга.
      Тук даваме цялото съдържание на декларацията:
      "Ръководейки се от благородните стремежи на цялата нация за мирното обединение на Родината, председателят на държавния комитет по отбрана на КНДР Ким Чен Ир и президентът на Република Корея Ким Де Чжун от 13 до 15 юни 2000 г. осъществиха в Пхенян историческа среща и проведоха преговори на високо равнище.
      Оценявайки състоялите се за първи път след разкола на страната среща и преговори като знаменателно събитие в задълбочаване на взаимното разбирателство, развитието на отношенията между Севера и Юга и приближаване деня на мирното обединение на страната, главите на Севера и Юга провъзгласяват:
      1. Северът и Югът се уговориха да урегулират въпроса за обединение на страната самостоятелно, с обединените сили на нашата нация-стопанин на този въпрос.
      2. Признавайки общността на предложенията на Северната страна за ниска фаза на конфедерация за обединение на страната и предложенията на южната страна за съдружество, Севера и Юга се договориха да придвижат напред делото за обединението в това направление.
      3. Северът и Югът се договориха да ускорят решаването на хуманитарните въпроси и във връзка с "15 август" тази година да се организира обмен на групи от членове на разделените семейства и роднини, а също да се урегулира въпроса за дългогодишните затворници, които не са изменили на своите патриотични убеждения.
      4. Северът и Югът се договориха чрез икономическо сътрудничество да осигурят пропорционално развитие на националната икономика, да активизират сътрудничеството и обмена в социалната сфера, а също в областите на културата, спорта, здравеопазването, околната среда и др., и да укрепват взаимното доверие.
      5. За по-бързото претворяване в живота горепосочените съгласувани постановки Северът и Югът се договориха в близко бъдеще да се проведат преговори на правителствено ниво.
      6. Президента Ким Де Чжун почтително покани председателя на ДКО Ким Чен Ир да посети Сеул. Председателя на ДКО Ким Чен Ир прие това предложение и обеща да посети Сеул в подходящо време.
      15 юни 2000 г
      Председател на Държавния комитет по отбрана на КНДР Ким Чен Ир
      Президент на Република Корея
      Ким Де Чжун"
      По сведения на южнокорейския печат американския президент скоро след това привикал южнокорейския си колега във Вашингтон и го смъмрил, защото си е позволил да подпише такава декларация без негово решение. Но трябва да отчетем, че макар и бавно, понякога мъчно и непоследователно, съвместната декларация се изпълнява и дава плодове.
      Жестоката дипломатическа битка между Корея и САЩ продължи и през първото десетилетие на 21 век.
      През 2002 г. САЩ обвиниха КНДР, че разработва тайно програма за обогатяване на уран и спряха доставките на петрол, договорени през 1994 г.
      В отговор в началото на 2003 г. КНДР се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и възобнови ядрената програма, замразена през 1994 г.
      Благодарение на положените усилия на Корея и заинтересованите страни за разрешаване острия ядрен въпрос между Корея и САЩ, се стигна през 2003г. до формулата за "шестстранните преговори", които се провеждат в Пекин.
      Тук участвуват КХДР, Русия, Китай, Япония, САЩ и Южна Корея.
      Целта на преговорите на 5-те страни е да убедят КХДР да се откаже от разработването на ядрено оръжие. Нека отбележим обаче, че три от участничките (Русия, Китай и САЩ) притежават ядрено оръжие, а четвъртата (Южна Корея) също разработва такова оръжие още от края на 60-те години и до днес. Япония пък изстреля на 24 януари 2006 г. мощна ракета с изкуствен спътник на земята, поради което светът се замисля, че е твърде вероятно и Япония да разработва ядрено оръжие.
      Трябва да отбележим също, че в нарушение на всякакви правила и споразумения между Корея и САЩ, последните струпаха в Южна Корея над 1000 бойни единици ядрено оръжие и ежегодно провеждат военните учения "Тим спирит", които са с ядрено оръжие. По този начин САЩ превърнаха Южна Корея в най-гъсто наситената с атомно оръжие територия в района си.
      Не престават и провокациите по демаркационната линия.
      Повече от 50 години след края на корейската война САЩ не искат да сключат мирен договор с КНДР. САЩ полагат невероятни усилия да променят и обществено политическия строй в Корея.
      И сега САЩ и участничките в преговорите влизат в ролята на наставници, които искат да диктуват на КНДР какво да прави. В същност, разсъждавайки логично, нека да зададем въпроса:
      Има ли право КНДР да се погрижи за своята отбрана?
      Разбира се, че има! Това е не само право, но и задължение. Шестстранните преговори вече няколко години се провеждат без резултати. На тях дипломацията на КНДР се представя блестящо, опирайки се на мощта и принципите на Сонгунската политика.
      Първия рунд се проведе от 27 до 29 август 2003 г.
      На принципното и справедливо искане САЩ да водят двустранни преговори с КНДР, бруталния и безпринципен отговор беше, че КНДР трябва да се разоръжи и тогава ще разговарят двустранно.
      Тоест, американците искат нещо, което не само, че не е възможно, но е и смешно. И така, на първия рунд всяка от страните изложи своите позиции. КНДР предложи следните въпроси:
      1. Да получи гаранции за сигурността си чрез сключване на договор между Корея и САЩ за ненападение и вдигане на ембаргото.
      2. САЩ да не пречат на диалога между Севера и Юга.
      3. САЩ да установят дипломатически отношения с КНДР.
      Въз основа на това ръководителя на делегацията на КНДР Ким Йон Ир предложи поетапното решаване на проблема, от което следва:
      1. Да се сключи пакт за ненападение и тогава ще пуснат инспекторите до ядрения обект.
      2. Когато САщ възстановят доставката на договорения мазут и завършат строителството на атомната леководна електроцентрала, въпросния ядрен реактор ще бъде закрит.
      Южна Корея обяви, че ще изпълнява задълженията си по съвместната декларация от 15 юни 2000 г.
      Китай подкрепи настоятелното предложение на КНДР за осъществяване на предварителни гаранции.
      Русия декларира, че е готова да участвува в устройването на системата за сигурност в района. САЩ обаче продължи да стои на старите си позиции. Веднага да се спре ядрения реактор, да се пуснат инспекторите и КНДР да отговаря за тяхната безопастност и т.н. Казано с други думи, САЩ искат КНДР да се разоръжи, без никакви гаранции за сигурност. Поради това съвещанието завърши без никакви решения.
      Заявено беше, че КНДР ще седне на масата на преговорите, когато САЩ променят враждебната си политика спрямо нея. От тогава до сега се проведоха няколко рунда на преговорите. Анализирайки обективно, ще трябва да подчертаем блестящите успехи на корейската дипломация.
      Тя е винаги активна, настъпателна позиция. Дори Корея диктуваше кога да се проведат преговорите.
      Например САЩ искаха четвъртия рунд да се проведе през септември 2004 г. Но КНДР бе непоклатима, че докато САЩ не променят политиката си спрямо нея, тя няма да участвува. Този рунд започна едва на 26 юли 2005 г. КНДР заяви, че може да се върне на шестстранните преговори веднага, след като се промени враждебното отношение на САЩ към Корея.
      Наложи се държавната секретарка на САЩ Кондолиза Райс на два пъти (10 февруари и 20 март 2005 г.) да прави изявления, че Буш е "смекчил тона към Пхенян в сравнение с преди три години" и че САЩ нямали намерение да нападат КНДР.
      А на 18 август 2005 г. вестник "Вашингтон пост" писа, че Буш губи битката срещу тъй наречената ос на злото - Ирак, Иран и Северна Корея. Американския натиск върху Иран и Северна Корея да спрат ядрените си програми не е дал резултат. Републиканската партия на Буш се тревожи, че заради него ще загуби изборите за Конгрес през 2006 г.
      Разбира се, агресивната политика на САЩ не се подкрепя от всички участници в шестстранните преговори - дори и поставената в пълно подчинение Южна Корея.
      От интернет (1.08.2005 г) научаваме: "Северна Корея трябва да има право на използуване на ядрената рнергия за мирни цели"- заяви министърът на националното обединение на Република Корея Чон Дон Ен.
      "Строителството на леководния ядрен реактор е елементарно право и Северна Корея има това право" така цитира председателя на агенция Ренхап. Също така Чон Дон Ен дал да се разбере, че мненията на Южна Корея и САЩ за по-нататъшната съдба на ядрената програма на КНДР са различни, и по този въпрос Сеул стои на страната на Пхенян.
      Така четвъртия рунд завърши на 19 септември 2005 г. със споразумение в известен смисъл.
      Според Агенция Синхуа КНР се ангажира да се откаже от всичките си ядрени оръжия и съществуващите ядрени програми, а също да се върне към споразумението за неразпространение на ядреното оръжие и сътрудничеството с международната агенция за атомна енергия. На корейската страна вече са обещани 2 милиона киловата електрическа енергия. А нашият български вестник "Телеграф" уточнява на 24 септември 2005 г: "С ангажирането на Северна Корея да прекрати ядрената си програма в Пекин, в понеделник приключи четвъртия кръг от шестстранните преговори по въпроса. Пхенян обаче предупреди на следващия ден, че ще изпълни задължението си, след като му бъдат представени ядрените реактори с лека вода".
      От 26 юли до 7 август и от 13 до 19 септември 2005 г. се проведе четвъртия кръг от шестстранните преговори, в които участниците потвърдиха волята си за превръщане на Корейския полуостров в безядрена зона и се споразумяха за следното:
      - КНДР да влезе отново в Договора за неразпространение на ядрените оръжия и да изпълни задълженията си по договора, сключен с МАГАТЕ (т.е. КНДР се отказва от разработката на ядрено оръжие).
      - САЩ потвърдиха, че на Корейския полуостров няма ядрено оръжие и те нямат намерение да извършат агресия с ядрено оръжие срещу КНДР.
      - Южна Корея се задължи да не приема и разполага на своя територия ядрено оръжие.
      - Участвуващите в шестстранното съвещание в близките дни ще обсъждат въпроса за доставка на реактор с лека вода.
      - КНДР и САЩ да уважават взаимно суверинитета си, да осъществят мирно съвместно съществуване и да нормализират отношенията си.
      - Китай, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ изразиха волята си да доставят енергийна помощ на КНДР, като Южна Корея ще и? предостави 2 милиона киловата електроенергия. Така завърши четвъртия кръг от шестстранните преговори. На практика САЩ бяха принудени да потвърдят постигнатите от администрацията на Клинтън договорености, дори да отстъпят още повече.
      Подложената на неимоверно силен натиск както от САЩ, така и от останалите страни участнички в преговорите Севернокорейската дипломация отново се справи блестящо и не отстъпи от своите категорични позиции. На 9 ноември 2005 г. започна петия кръг на шестстранните преговори. Изпълнявайки намерението си да диктуват насилствено своите условия, преди това САЩ бяха замразили авоарите на КНДР в чуждестранните банки. Това не може да се отрази съществено върху Северна Корея най-малко поради две причини.
      Първата е, че Корея е взела мерки предварително и е оставила минимално количество пари в чуждестранните банки.
      Втората е, че в страната се борави само с местната валута и за обикновения кореец не е изобщо някакъв проблем това, че някоя си вражеска държава е замразила някакви си маломерни авоари.
      И така, откривайки петия кръг от шестстранните преговори, САЩ поискаха най-напред да се обсъди ядрения въпрос.
      Но корейците казаха: "не, първо да се обсъди въпроса със замразените авоари, а после останалото".
      Не постигнаха единодушие, скараха се и си заминаха.
      Това е също победа на дипломатическата политика на Корея.
      В такава обстановка се появи новата ситуация. Южнокорейския президент Ро Му Хьон изрази желание на 25 януари 2006 г. да започне преговори за мирен договор с Корея, който да замени състоянието на примирие между двете страни.
      Но независимо от флага на ООН, който САЩ използуваха незаконно, както и всички други машинации от това време, войната се води между САЩ и Корея и примирието трябва да бъде заменено с мирен договор именно между тях.
      На 5 април 2009 г. Корея за втори път изстреля с мощна ракета-носител, изкуствен спътник на земята "Кванменсон № 2".
      Американския президент Барак Обама определи изстрелването като нарушение на резолюция 1718 на Съвета за сигурност, която забранява на КНДР дейности, свързани с балистични ракети и изпитания с тях.
      Но Корея обяви, че до сега на никоя страна, изстреляла изкуствен спътник на земята, не са били създавани проблеми. Какво значение има изстрелването на изкуствения спътник на Корея?
      Корея не за първи път изстрелва изкуствен спътник.
      Корея още през август 1998 г. успешно изстрелва първия изкуствен спътник "Кванменсон № 1" и влезе в орбитата. Но проблема е в това, че за разлика от другите страни, всякога, когато КНДР изстрелва изкуствен спътник се появяват странни ситуации.
      САЩ и Япония, и някой други сили веднага вдигнаха шум, че изстрелването на изкуствения спътник на Корея било "заплаха", било "пробно изстрелване на балистични ракети".
      По време на подготовката за изстрелване на "Кванменсон № 2" Корея, за да усвои космоса, бе приета в международното съглашение и конвенция и беше обявено, че ще изстрелва спътник. И въпреки това враждебните на Корея сили настояваха, че било "изстрелване на ракети" и даже подготвиха "удари".
      След като Корея изстреля изкуствения спътник, въпроса се отнесе в Съвета за сигурност при ООН и още повече усложниха ситуацията.
      От къде идва конфронтационната ситуация?
      През 50-те години САЩ воюваха с Корея. Обстановката и до сега не е нормализирана. КНДР настоява за изтеглянето на американските войски от Южна Корея. Япония вместо да се извини и да компенсира щетите от 40-те години колониално управление над Корея, продължава неизменно враждебната си политика към нея. Като сателити на САЩ и Япония, управляващите кръгове на Южна Корея също обтягат противоборството със своите сънародници.
      На всички тях, враждебно настроените срещу КНДР, им се вижда заплашителен корейския спътник.
      Обаче Корея не е такава страна, която може да се откаже от набелязаното, понеже някои си преграждат пътя му.
      Корея категорично декларира, че ако някой свали мирния изкуствен спътник, веднага ще нанесе отмъстителния удар. Тя по план, успешно изстрелва изкуствения спътник на земята. Корея е страна, която цени суверенитета повече от своя живот и която, заяви ли нещо, непременно го осъществява.
      Особено внимание трябва да отделим на това, че от проектирането, обработката и сглобяването на мястото за изстрелване и наблюдателните съоръжения 100% от дейностите са извършени със собствени сили.
      Преди 10 години при изстрелването на "Кванменсон № 1" корейците също до последния винт се облегнаха на собствените си сили.
      От световна гледна точка, самостоятелното изстрелване и управлението на изкуствения спътник осъществяват само няколко страни.
      Дори и страни, изтъкващи себе си като първооткриватели на спътниците и спътникови държави, също внасят важни детайли, необходими за конструирането и изстрелването на спътника. А има и такива страни, които изцяло купуват чужд спътник и се обявяват за притежатели на спътник.
      Но Корея нито е помолила за техническа помощ някого, нито пък пожела сътрудничество с някого. Напълно със собствени сили усвояваше космоса. Не може да не се подчертае, че поради крайно враждебната политика на САЩ и неговите помагачи, не можеше да се внесат в Корея никакви свръх технически съоръжения. В такава обстановка Корея 100% със своя собственост, със свои сили изработи изкуствения спътник, което може да се нарече обобщение на свръхтехниката, изстрелва № 1, а след това № 2 също от първия опит, което може да се каже, е чудо.
      По начало облягането на собствените сили е традиционен борчески метод и нрав на корейския народ. В миналото 15-годишната антияпонска въоръжена борба за националното освобождение и 3 годишната отечествена освободителна война против агресията на империалистическото сдружение начело със САЩ, следвоенното възстановително строителство и други достигнати промени, накара корейците дълбоко да осъзнаят истинността на облягането на собствените сили. Няма крепост, която да не може да се завземе, ако си осъзнал, че си хазяин на собствената си съдба, а тази съдба зависи от собственото ти усилие и може да превърне невъзможното във възможно, нещастието в щастие.
      Строителството на могъща и процъфтяваща държава Корея със силна държавна мощ, е заветното желание на президента Ким Ир Сен и замисъла на ръководителя Ким Чен Ир.
      Като сигнален гърмеж за тържествено започване строителството на мощна процъфтяваща държава бе изстрелването през 1998 г. на "Кванменсон № 1".
      След това около 10 години корейския народ смело води борба за строителството на мощна процъфтяваща държава. Стандартизацията на обработваемата земя в голям мащаб, усвояването на крайбрежните земи и др. Се проведоха с основни сили и едно след друго завършиха прекарването на природно течаща водна магистрала и благодарение на това твърдата възможност да донесе епохалното развитие на селскостопанското производство.
      На различни места се построиха много средни и малки електроцентрали, напредваше модернизацията на заводи и фабрики и икономическото развитие на страната достигна бързо висок етап.
      Построяват се по градове и села временни културни жилища, където и да идеш още по прекрасно се обзавеждат почивни станции, санаториуми и паркове, и други места за културния отдих, фактически Корея се превръща в земен рай.
      Управляващата партия и правителството на Корея апелираха за 100 годишнината от рождения ден на основоположника на социалистическа Корея, президента Ким Ир Сен, да се построи до 2012 г. мощна и процъфтяваща държава. Народът отговори с високо издигане факела на нов велик революционен подем. В такава обстановка бе изстрелян "Кванменсон № 2".
      До сега Корея е призната за политическа и военна държава. Остава да стане и икономическа държава. Тогава може да се нарече могъща държава.
      Като се има предвид, че изработката и изстрелването на изкуствения спътник на земята е важно мерило за демонстриране на научно-техническото ниво и икономическия потенциял на страната, изстрелването на "Кванменсон № 2" говори, че не е много далечен този ден на осъществяване на могъща и процъфтяваща държава - Корея.
      Ето защо изстрелването на изкуствения спътник на земята "Кванменсон № 2" в Корея, говори в този смисъл.
      Съветът за сигурност, застанал на позицията на САЩ, трябваше да се извини на КНДР за приетата несправедлива резолюция.
      В противен случай Корея изрази позицията, че няма да се откаже от втория ядрен опит.
      Едно е ясно: че благодарение на провежданата от великия ръководител Ким Чен Ир политика на приоритет на военното дело, Корея постига своето, преодолявайки изкусно каквито и да е препятствия и кризи, както и да бъдат наричани.
      Световното прогресивно човечество подкрепи тези справедливи самоотбранителни мерки на корейския народ. В една резолюция от 4 май 2005 г. на състоялия се в Брюксел международен комунистически семинар се подчертава, че "администрацията на Буш заплашва страни, които държат курс на независимо развитие. Под предлог за "ос на злото" или "преден пост на тиранията" правителството на САЩ открито върши агресия и всякакви намеси срещу КНДР, Куба, Беларус, Иран, Сирия, Зимбабве и др. Страни, които отхвърлят нейното господство". И пак в същата резолюция обаче се казва: "От 70-те години структурната криза, свойствена на империализма, постоянно се усилва. Неолибералната глобализация не само не разреши противоречията в системата, но и изостри произтичащото от тези противоречия неравенство.
      Системната капиталистическа криза в САЩ и в другите капиталистически страни достигна връх, невиждан след втората световна война.
      Това се потвърди особено, в края на 2008 и през 2009 година, когато американския банков капитал предизвика световна финансова криза, която прерасна в световна икономическа криза и която никой не се наема да прогнозира кога ще завърши.
      Но това, което е важно за случая е, че тази световна катастрофална финансова криза почти не се отразява върху Корея, която не е обвързана със световните икономически процеси в степен, която да се отрази катастрофално върху икономиката. Друг епохален успех на Корея в дипломатическата политика е сближаването с Европейския съюз.
      То започна през 1996 г., когато на ниво началници на департаменти се проведоха контакти между КНДР и Великобритания, на които се обсъждаше въпроса за откриване на кантори за връзка между двете страни.
      След това с Франция и Норвегия се състояха срещи на ниво зам министри на външните работи. През 1999 г. по време на сесията на общото събрание на ООН министъра на външните работи на КНДР Пек Нам Сун проведе преговори с министрите на външните работи на 8 страни, включително Италия, Швейцария, Дания, Австрия, Малайзия, Сингапур, Камбоджа, Филипините, Куба, Китай, Австралия и редица страни от Средния Изток и Африка. Давайки добри резултати в политиката на сближаване с Европейския съюз през 2000 - 2001 г., Корея сключи дипломатически отношения на ниво посланик с почти всички страни. Сега КНДР има редовни дипломатически връзки с тях, които постоянно се задълбочават още повече.
      И в същото време в отношението си към САЩ Корея е твърда и неотстъпчива. В същност Корея обяви дипломатическа война на САЩ.
      По този повод чуждестранните вестници пишат: "За корейската дипломация е характерен максималната мобилизация на силата на словесната логика. Тоналността на заявленията по адрес на враждебната държава е висока и остра".
      "За да победиш противника, трябва да го познаваш добре". Буквално провеждайки тази истина в живота, Корея използува дипломатическата стратегия срещу САЩ в своя полза и поставя Америка в безизходно положение. Ето в какво е същността на сегашната дипломатическа стратегия на Корея срещу Америка. В Пхенян се наложи да ходят двама бивши американски президенти: Джими Картър - на 16 и 17 юни 1994 г. и на 26 и 27 август 2010 г., и Бил Клинтън на 4 и 5 август 2009 г. И в трите случая те бяха принудени от обстоятелствата. В такъв случай трябва да си зададем въпроса: в колко страни на света се е наложило да ходят двама бивши американски президенти, за да потушават инциденти, които впрочем са резултат от самата агресивна американска външна политика? И то да посетят страна, с която са все още във военно положение! Но само "словесната дипломация е много недостатъчна да защити интересите на своята нация и държава. Необходима е държавна съвременна нападателна и отбранителна мощ. Фактически проблема на Корейския полуостров не изключва военната дипломация на международната арена. Няколко десетки години Корея, стягайки каишите си, строи под земята военни укрепления и военни бази.
      Страната просто напомня таралеж с остри игли в черупка с твърда броня.
      Колкото и силна да е САЩ, тази твърда черупка и остри игли ги плаши и не се осмелява да я докосне.
      На каквато и да е заплаха от противника да е подложена. Корея винаги отговаря с една дума. "На войната с тотална война". Тя, Корея, непокорната страна, е една главоблъсканица за САЩ.

                                                                                                                  5.ВТОРИЯ ПОХОД ЧХОЛИМА


      През 1957 г. КНДР пристъпи към изпълнение на петилетния план за развитие на народното стопанство. Този план имаше за цел да завърши изграждането на основите на социализма и изискваше необичайно бързи темпове на развитие. Тогава не достигаха материали и средства, народът живееше бедно. Вътрешното и външното положение на страната беше много сложно. При тази ситуация на декемврийския пленум на ЦК на КТП през 1956 г. др Ким Ир Сен набеляза курс за достигане на великия революционен подем в строителството на социализма, издигайки лозунга "Да се устремим напред с темповете на Чхолима!"
      Чхолима е легендарния кон, който летял хиляди километри, и все чакал някой да го укроти. Не се намерил такъв юнак на земята и Чхолима полетял към космоса. Така движението Чхолима стана мощно постъпателно движение, предизвикало небивал подем в социалистическото строителство, при което петилетния план беше изпълнен за две и половина години. Поддържайки традициите на миналото, отчитайки условията на политиката сонгун, др. Ким Чен Ир издигна лозунга за "втори поход Чхолима". Изграждането на могъща и процъфтяваща социалистическа държава, на който поход посочи трите основи: идеята, военната мощ, науката и техниката. Защо др. Ким Чен Ир постави като основи за подем в строителството на могъща и процъфтяваща държава: идеята, военната мощ, научно-техническото развитие? Защото само идейно убедените хора са в състояние да построят социализма. А при условията на продължителното обкръжение от империализма здравата военна мощ се явява като необходимост при социалистическата революция. А без наука и техника, впрегната в служба на човека не е възможно да се построи могъща и процъфтяваща социалистическа държава.
      Самото издигане на този лозунг, който е естествено продължение от миналия век в този век на форсирания марш, в сегашната сложна международна обстановка говори за висок дух и твърда воля да се върви напред към целта да се построи могъща и процъфтяваща държава.
      През новия век станаха трагични събития. Суверенитетът на Афганистан, Ирак и други страни се оказа под веригите на чужди танкове. Но благодарение на политиката сонгун КНДР демонстрира своята мощ, на която не смее да посегне дори и единствената свръхдържава.
      Казват, че през януари 2001 г., когато Буш зае президентското кресло в САЩ и му докладвали, че страната притежава над 20 хиляди ядрени бойни глави, той се уплашил.
      Какъв е ядрения арсенал на КНДР?
      През октомври 2002 г., когато специалния посланик на Буш посети Пхенян, корейската страна изрази правото си, в отговор на безразсъдната враждебна политика на ядрената свръхдържава, че Корея също има право не само на ядрено, но и на по-силно от ядреното оръжие.
      Американската страна настоя това изявление да се смята като признание за разработката на ядрено оръжие. Тогава корейската страна възприе тактиката на мълчание-не казваше, че има, но и не отричаше.
      Така на ЦРУ се падна незавидната участ да гадае - има ли или няма Корея ядрени оръжия.
      Появиха се различни догадки. В Корея има или няма, ако има една ли или две ли са...
      Някои казваха, че в Корея има шест, а други настояваха, че има 100 единици. А КНДР заявяваше, че ще дойде време и ще се разбере какви са нейните сили за ядрено възпиране на врага.
      Дойде решителния момент.
      На 10 февруари 2005 г. КНДР обяви, че наистина притежава такова оръжие. А в декларацията на Министерството на външните работи се казва:
      "След като стана ясно, че САЩ се опитват да унищожат нашият държавен строй заплашвайки ни с ядрено оръжие, ние сме принудени да предприемем мерки за защита на нашата идеология, система, свободата и демокрацията, която народа ни определи".
      От казаното стана ясно за какво е необходимо на Корея ядрено оръжие. То е необходимо за да противостои на намеренията на агресивната свръхдържава.
      През втората половина на 20-тия век течеше жестоката "студена война" между СССР и САЩ. Не веднъж ги заплашваха катастрофални опастности, но нито една от тях не употреби ядреното си оръжие. През май 1998 г. Индия и Пакистан почти едновременно се сдобиха с ядрено оръжие. Тези отдавнашни противници, които в миналото не веднъж водеха войни една против друга, сега решават междудържавните си конфликти по пътя на преговорите. На думи американците уверяваха, че водят иракската война, защото Ирак имал "оръжие за масово унищожение, включително и ядрено" (до ден днешен такова не се намери).
      Ако Ирак имаше ядрено оръжие, САЩ не биха си позволили да я направят. Урокът от Ирак учи, че поредните отстъпки пред произвола и шантажа на империалистите, ако не се укрепват собствените сили, довеждат до позор и гибел на страната.
      Администрацията на Буш неведнъж заявяваше, че след Ирак следва Корея, но не смее да започне война. Защо? Защото КНДР не е Ирак. Тази страна е в състояние да обуздае агресивните намерения на свръхдържавата. Изводът е: военната мощ, включително ядреното оръжие, е необходимо на КНДР за военно възпиране на агресивната свръхсила и за запазване мира на Корейския полуостров.
      Тоест, силите за ядрено възпиране на КНДР представляват мощна гаранция за осигуряване на мира. Ядреното оръжие на Корея е не само средство за справедлива отбрана, а е най-мощно и твърдо средство за осъществяване истинска самостоятелност на човечеството по целия свят. Както през миналия век, така и сега САЩ и западните велики сили потискат малките и изостанали страни, безжалостно тъпчат самостоятелността на тези нации и се разпореждат в света както си искат. Действителността е такава, че и да имат велика идея и да са с превъзходно национално чувство, без ядрено оръжие държавите не могат да защитят суверенитета на страната.
      Въз основа на това въоръжаването на Корея с ядрено оръжие има смисъл за издигане високо на святото знаме на световното самостоятелно дело. Историческатадействителност, вкоято човечността е потисната и стъпкана от силата на постоянните интриги, трябва да бъде променена. Затова малки страни като Корея, трябва да имат ядрени оръжия, за да противостоят и да повишат гласа си, да могат да защитят съдбата на родината и нацията си.
      Поставената от Корея цел до 2012 г. за изграждане на могъща и процъфтяваща социалистическа държава изисква не само военна мощ, но изисква нов възход и на народното стопанство. Разбира се, че с тези трудни задачи Корея се справя със собствени сили. Във всички фабрики и заводи се извършва модернизация на производствените процеси, създава се нова компютърно управляема техника (Си Ен Си) машини, разработват се нови технически процеси за по-ефективно използуване на суровините и материалите.
      В това отношение се прилагат най-новите постижения на компютърно регулиращата наука и техника, което води до увеличаване производството и повишаване на качеството. Например, в Пхенянския завод за изкуствени кожи успешно протича усъвършенстването и модернизацията на технологиите. Създадена е технология за производство на еластични стелки за обувната промишленост, с бързи темпове върви работата по реконструкцията и модернизацията на оборудването. Производството е скочило близо три пъти, а изкуствената кожа, пресованата вата и цюнгер, произвеждани в този завод, имат голямо търсене както в страната, така и извън нея. Трудови успехи бележат всички производствени предприятия и селскостопански кооперативи. Преди 30 години Анчжуската експортна шивашка фабрика започна работа като малка шивалня, с няколко работнички и шевни машини. А сега тя вече се превърна в база за производство на изделия на шивашката промишленост. Когато икономиката на страната преживяваше трудности, трудовия колектив се сплоти още повече, осъществи едно по едно реконструкция и модернизация на фабриката в съответствие с изискванията на живота. Фабриката ежегодно преизпълнява производствения си план, завоюва званието "червеното знаме на трите революции", връчвано на образцовите единици и т.н.
      С условията на работническия колектив, състоящ се от жени, са изградени редица битови служби, рибарник, оранжерия.
      С настъпването на пролетта в градината на фабриката разцъфтяват ябълки, праскови, сливи, кайсии, и фабриката заприличва на паркова зона. Ароматните , пищни цветове по прозорците освежават въздуха в работните помещения. Спортните костюми, куртки и др., изработвани във фабриката, се ползуват с добра репутация както в страната, така и зад граница. В металургическото обединение Хванхе, което може да се каже е център на корейската металургия, е монтирана нова високо силова електропещ с мощност 100 тона. Колосалния обем на работа по полагане на основите на монтажа и оборудването, прокарването на силовата линия, са изпълнени на високо качествено ниво за по-малко от две години. В резултат на това се повиши качеството на стоманата при снижаване нормите на изразходваната електроенергия за тон стомана. От специалистите по компютърна техника в корейската компания по промишлени технологии е разработен микрокомпютър "Хана 21" с габарити 12x8x1 см. Този джобен компютър позволява на което и да е място да се записват и преглеждат необходимите данни и свободно да се обменят справочни материали и електронни книги. Въвеждането и извеждането на данни се осъществява на корейски, английски, руски, и японски език, а също и въз основата на ръкописен текст. Микрокомпютърът има много функции, в това число Функцията на адресен показател, функцията на папка, позволяващ да се записват срещите, функцията на финансов контрол, позволяват да сме в течение на финансовия оборот и т. н. Акумулаторът на микрокомпютъра позволява 30 часова работа. Сега се съсредоточават големи сили в корейското селско стопанство. Саривонския завод за производство на резервните части за трактори, подкрепяйки призива на партията да се постигне кардинална промяна в селското стопанство по пътя на съсредоточаването на всички сили в селското стопанство, извършва новаторства, внедрява ефективни методи на производството и доставя достатъчно резервни части за тракторите по селата. Работниците от Намхинското химическо обединение "Младежко" увеличават производството на химически торове, преизпълнявайки постоянно производствения си план. Военослужещите от КНА, откликвайки на призива на партията, мобилизират всичките си сили и съсредоточават всички средства в селското стопанство под лозунга "Поемаме върху себе си всичко - и защитата на родината, и строителството на социализма!". Особено през 2005 г. пролетта беше хладна, духаше силен вятър. Когато след продължителните няколкодневни дъждове трактористите не можаха да влязат в оризището, бяха мобилизирани човешки сили. От ранно утро до късна нощ военослужещите не изпускаха от ръцете си лопатите. И засаждането на оризовия разсад беше успешно завършен. Борбата на армейците, мобилизирани на помощ на земеделската работа , продължи и в плевенето и прибирането на реколтата. Това не би било възможно без колективния труд и борба. Колективизмът е идеологическа основа на корейския социализъм. В корейския народ се проявява високо благородния дух на колективизма - самоотвержено да се трудят в името на родината и революцията, обществото и колектива. В цялото общество цари атмосфера за живот по принципа "Един за всички, всички за един!". Мощта на социализма по корейски образец е мощ на единодушната сплотеност. Без единодушната сплотеност не може да се мисли за стабилен социализъм по корейски образец. Изминаха 46 години от деня на започването на работа на ръководителя на Корея Ким Чен Ир в ЦК на КТП. Може да се каже, че тези 46 години са дни за здраво укрепване на единодушната сплотеност на корейското общество под негово ръководство. Единодушната сплотеност - това е революционната философия на ръководителя Ким Чен Ир. Философията на единодушната сплотеност бе открита от ръководителя Ким Чен Ир, който разясни идеята на сплотяване около вожда, който е главен мозък на обществено-политическия колектив. Той разясни, че най-важния въпрос в революцията е въпросът за вожда. Въз основа на изясненото абсолютно място и решителна роля на вожда, като главен мозък, като център на обществено-политическия колектив,Ким Чен Ир систематизира теорията, че в центъра стои вожда и вожда решава всичко. Благодарение на всестранното изясняване на основния принцип при осъществяване на единодушната сплотеност, безупречно се изяснява проблема на кого трябва да се обляга, за да побеждава революцията, на какви сили и главни фактори, с каква движеща сила да се придвижи напред революционната победа. Ръководителят Ким Чен Ир издигна на висота единодушната сплотеност на цялото общество. Той смята, че любовта и чувството на дълг между другарите е фактическа сплотеност и колкото другарската любов е чистосърдечна и топла, толкова единодушната сплотеност става още по-чиста и здрава. Ето защо той определи революционно другарската любов, като основа на единодушната сплотеност. Казвайки, че неговата неизменна политическа философия е с любов да се възпитава човека и цялото общество да се превърне в един другарски свят, той разгърна благодетелната политика на човека и можа да сплоти здраво народа на цялата страна в едно. Той изясни, че управляващата партия на социализма съществува за народа, основното задължение на КТП е борбата за отстояване интересите на народа и особено внимание отдели на Трудовата партия заедно със сплотяването на широките народни маси.
      Ето така на високо ниво можа да се осъществи единодушната сплотеност на КТП и целия народ.
      В средата на 90-те години, като мярка против крайните антисоциалистически и антикорейски настроения и настъплението на империалистическите сили Ким Чен Ир разгърна Сонгунската (приоритет на военното дело) политика. Той нарече благородния и твърд идейно духовен облик, проявяващ се сред войниците на КНА "революционен военен дух" и въз основа на това накара да се осъществи уеднаквяване на борческия дух на армията и народа.
      Под негово ръководство в Корея се разгърна процъфтяващ период на сплотяване на армията и народа, като народът помага на армията, а армията помага на народа.
      Днес Корея се слави като страна единодушно сплотена. Благодарение на ръководителя Ким Чен Ир Корея излезе непобедима в революцията и строителството с мощта на единодушната сплотеност. Така е било през 46-те години, но особено близките години международната общественост чрез действителността ясно осъзна несравнимата мощ на единодушната сплотеност на Корея. Само преди 10 години светът се безпокоеше за "рухване" на социалистическа Корея. Корея не само защити социализма, а сама противостоя срещу обединените империалистически сили начело със САЩ, т.н. "единствена свръхдържава" в целия свят.
      Благодарение на мощта на единодушната сплотеност, Корея вече стана мощна държава на идеята и политиката и колкото и да е силен врага, не може да противостои против военно мощна страна. Сплотената сила на корейския народ стана решителен главен фактор, придвижващ икономическото развитие на страната. Към края на миналия век, когато беше най-суровото време в историята на социалистическа Корея, грандиозно построените големи, средни и малки електроцентрали, новопостроените или реконструирани предприятия и животновъдни ферми и птицевъдни бази, планировката на земята в големи мащаби, обновения облик на държавната земя, очарователно новоизградени села и улици в градовете... всичко това беше осъществено благодарение на мощта на единодушното сплотяване, в което идеята и смисъла е еднаква, борческия дух и работния метод е еднакъв. Сега корейския народ, за да построи могъща и процъфтяваща държава до 2012 г. - 100 годишната на рождения ден на основоположника на соц. Корея президентът Ким Ир Сен се надигна и разгърна новия революционен подем. Сега Корея е твърдо решена да изгради могъща и процъфтяваща държава, въпреки, че е поставена в най-острата ситуация и в най-лошото изпитание.
      Предаността към своя ръководител се явява висша проява на колективизма. Сега в Корея цялото общество съставлява едно голямо революционно семейство, глава на което се явява др. Ким Чен Ир. Днес в Корея народът се бори енергично за построяване на могъща и процъфтяваща социалистическа държава - държава с голяма мощ, придобиваща всичко и с високо жизнено равнище. Тази борба се ръководи от др. Ким Чен Ир - генерален секретар на КТП, Председател на Комитета за отбрана на КНДР и върховен главнокомандуващ на КНА. В годините на "трудния поход" и форсирания марш, когато корейската революция беше в най-неблагоприятно положение, той твърдо поведе народа към победа в защита на социализма. Това беше продължение на сонгунската революционна дейност на др. Ким Ир Сен, който основа за пръв път в историята на Корея сонгунската идея, като обяви линията на борба с оръжие, за да осъществи независимостта на Корея, като смаже външните агресори в началния етап на корейската революция. Президентът Ким Ир Сен постави исторически корен на сонгунската политика, която днес стана символ на достойнство и чест.
      Президентът Ким Ир Сен предложи сонгунската революционна линия. След освобождението по време на строителството на новото общество бе предложена идеята и теорията за изграждане партията и държавата, а по време на отечествената освободителна война, за да укрепи народната армия като основна сила за победата във войната той предложи идеята и теорията за съсредоточаване всички сили на страната за успеха на военните действия. След това разви и допълни идеята и теорията за осъществяване защитата на съдбата на партията, държавата и народа, облягайки се на народната армия.
      Президентът основа, укрепи и разви революционното въоръжение като непобедима армия. Той на 25 април 1932 г. основа Народни антияпонски партизански отряди. През март 1934 г. ги преименува от антияпонски народни партизански отряди на Корейска Народно-революционна армия и още повече укрепи мощта на партизанските отряди и през втората половина на 1930-те години и първата половина на 1940-те години разгърна активно в различни форми операции с многобройния и с малобройните отряди и войниците на КНРА здраво се подготвиха като способни, кадърни военно-политически кадри.
      Той и след освобождението, в сложната обстановка на страната поставяше на предния план военния въпрос. Пет дни след освобождението на страната, на 20 август 1945 г., даде указание да се организират въоръжени сили с актив от антияпонските партизани. На същата година през ноември основа Пхенянско училище, 9-то военно училище, а на другата година основа централно училище на кадрите по безопасността и нареди възможно по-скоро да се обучат военно-политически кадри, необходими при изграждане на редовни въоръжени сили. И така Корейската народно-революционна армия на 8 февруари 1948 г., преди основаване на републиката, укрепна и се разви в редовни въоръжени сили на КНА. Това стана важна предпоставка в корейската война, провокирана от САЩ на 25 юни 1950 г. Младата КНДР можа да нанесе, за пръв път в историята, поражение на САЩ, славеща се като "свръх сила" в света. Той след войната накара КНА да наследи патриотичните традиции на антияпонските партизани. През февруари 1963 г. постави лозунга "Един срещу сто" и я превърна в модерна армия. Президента Ким Ир Сен изгради самостоятелна мощна държавно-отбранителна промишленост. Той само след два месеца от деня на освобождението, през октомври 1945 г., публикува беседата "Трябва да основем собствена оръжейна промишленост", даде указание сами да строят оръжейния завод и изясни текущите задачи при основаването на оръжейната промишленост. Приоритетното основаване на държавно-отбранителната промишленост стана важна предпоставка и при екипирането със съоръжения и въоръжаването на народната армия като редовна армия, за да извоюва победа в освободителната война на родината. След войната той постави линията за икономическото строителство с приоритетно развиване на тежката промишленост, а леката промишленост и земеделието да се развиват едновременно, и паралелно да се развива държавно отбранително строителство. Така в социалистическата Корея стана възможно да бъде задоволена нуждата от различни оръжия и бойни съоръжения, необходими за укрепване на отбранителната мощ на страната. Заслугите на президента Ким Ир Сен, който постави историческия корен на сонгунската политика, навеки ще се прослави заедно с богатата, могъща и процъфтяваща социалистическа Корея. Да преодолее всевъзможните препятствия чрез сонгунската мощ, наследявайки сонгунските революционни заслуги на др. Ким Ир Сен и обезателно да построи могъща и процъфтяваща социалистическа държава - това е желязната воля на др. Ким Чен Ир.
      Корея продължава да строи могъща и процъфтяваща държава, въпреки неимоверната манипулативна атака на капиталистическите идеолози, които пълнят главите на западното общество с разни невероятни чудатости, като например, че корейците измирали от глад, ядели умрели детски трупове и т.н. Когато обаче чужденци посетят социалистическа Корея, придобиват съвсем друго впечатление. Например, на 1 септември 2003 г. в интернет се появи едно интервю, взето от Казарвян, разпространено чрез руския сайт и озафлавено: "Северна Корея през очите на един европеец". Той пише следното:
      "На 1 август ни се удаде да беседваме с Жеф Боссойт (белгиец), който преминаваше през Москва. Лидерът на партията на труда на Белгия с група свои другари беше прекарал две седмици в Корея и ние не можахме да не го попитаме за неговите впечатления.
      Въпрос: Кое ви подтикна да предприемете такова пътешествие из Корея?
      Отговор: Причината за нашата визита стана заплахата за мира в тази страна от страна на американския империализъм. Президентът Буш включи Корея в "ос на злото", което по същество е обявяване на война.
      Ние сме солидарни с корейския народ, който се противопоставя на тази заплаха и защитава своята независимост и мира. Готови сме да подкрепим правото им сами, без външна намеса, да определят своята идея и общественото си устройство.
      И друга важна причина беше, че у нас, в Белгия, хората имат много слаби представи за това, как функционира системата на социализма. В Корея я има и ние имахме възможност да я проучим отвътре.
      Въпрос: Какви бяха вашите първи впечатления?
      Отговор: Когато слезете от самолета и когато се придвижвате към хотела, първото впечатление е реда в тази страна. Много чисти улици, добре облечени хора, обмислено застрояване на града, построени села и алеи с цветя. Няма запустели, необработваеми участъци земя. Вижда се, че хората са спокойни, за никъде не бързат, без напрежение и често се усмихват и се смеят. Това ги отличава силно от нашия стил на живот, с неговата забързаност, постоянни стресове и липса на сигурност.
      Въпрос: С какви категории хора общувахте?
      Отговор: С всички Например в състава на нашата делегация имаше машинист, който не пропусна да поговори със свои корейски колеги. Срещнахме се със селяни, студенти, преподаватели, с отговорни парторги. Ние посетихме едно кооперативно стопанство, в което живеят 2 200 души. Когато пожелахме да го посетим, придружаващите ни препоръчаха да се откажем, защото то не е в добро състояние. Ние настоявахме и пристигайки на място, се разделихме на групи, за да видим колкото е възможно повече и да общуваме с колкото е възможно повече хора. Жилищата им са благоустроени: с баня и кухня, с удобна газова система за отопление, спални и дневни. В домовете е чисто, навсякъде с телевизор. Освен това, те си имат помощно стопанство: отглеждат царевица, развъждат свине, пилета. За това не плащат никакъв аренден наем. Те не мислеха за частно ползуване на земята. Там основната форма на стопанисване е колективното стопанство. Произвеждат ориз и също царевица. Имат трактори, товарни камиони и други машини и съоръжения за обработване на земята. През 1997 и 1999 г. морската вода заля речните диги, разруши много от тях и унищожи реколтата, но сега всичко е поправено - видяхме с очите си ремонтираните и новите канали и иригационни съоръжения. Освен стихийни бедствия, друг сериозен проблем е блокадата - Корея, както и Куба, е обградена. Ако Южна Корея не беше заета от окупационни войски, корейския народ нямаше да търпи варварската икономическа блокада и нямаше да страда от националния разкол. Обикновените хора искат обединение. Живеещите от двете страни на изкуствената граница са свързани с родствени връзки. Построената от американците стена трябва да се разруши.
      Въпрос: Но как е възможно да бъдат обединени в рамките на една държава социалистическа и капиталистическа система?
      Отговор: Ръководството на Корея има програма за това: временно ще запази социализма на Север и капитализма на Юг, на дипломатическата арена да излязат с единно държавно наименование. Да се открият магистралите, да се пуснат железните пътища, свързващи страната (вече има свързани но не ги ползуват), да се съберат семействата. След това да се осигури на Корейския народ суверенен избор на такава политит-икономическа система, каквато народът ще предпочете, а северокорейците са убедени, че изборът ще бъде в полза на социализма.
      Въпрос: Доколко диференциран доходът на населението?
      Отговор: Чувствува се, че там няма делене на богати и бедни, както е при нас в Белгия или при вас в Русия. Например, в Корея цялата страна получава дажбата равноправно. Миньори, въглекопачи, металурзи, войници, които извършват тежък труд, получават повече хранителни продукти.
      Въпрос: Какъв е размерът на работната заплата, превърнати в долари и какви са цените?
      Отговор: Те получават около 4 000 вона. Това са няколко долара. Но и цените там са символични. В страната се борави само с национална валута. За долари нищо не можеш да купиш. Там няма "черен пазар". Аз бях в Русия през 1990-1991 г, когато американците изкупиха за долари всичко на безценица, започна инфлация, хората изгубиха спестяванията си. Но дейсвителността в Корея е друга. Корейското ръководство няма да допусне такова нещо. Държавата държи твърдо в ръцете си икономиката и няма да позволи да я разрушат от вън. Такива необходими продукти като ориз, хлебно зърно, мляко, корейците получават на безценица, по дажба. Посетихме универмаг №1 в Пхенян. Цените там са съвсем ниски. Соковете и минералната вода например струва копейки, но телевизорите са скъпи. Трябва да отбележим, че всичко първично потребно се продава на много евтина цена, подпомогнато от държавата, а в редките продукти на високи цени.
      Въпрос: Хората не се ли стремят към разкош?
      Отговор: Там няма реклами. Народът се възпитава, че висшето щастие, това е да се създават ценности. Абсолютното болшинство от стоките, които видяхме там, са местно производство.
      Въпрос: Не останахте ли с впечатлението, че сте дошли в Съветския съюз през 1980 г, който скоро ще се разпадне?
      Отговор: Да, действително много прилича на Съветския съюз. Но посещавайки Съветския съюз през 1979 г, още при Брежнев, аз констатирах, че хората са много объркани в идеологията. Аз видях в Ташкент частни пазари, спекуланти. Съветската система още беше здрава, но страната беше започнала да се отдалечава от колективния принцип и от обществената собственост. В Корея не видях такова нещо.
      Хората, които живееха там, вече са свикнали и интересите на общественото и на колектива поставяха над собствените интереси. Например, те се грижеха акуратно за улиците и обществените сгради не по-малко, отколкото за собствените си домове. Аз почувствувах, че те са стопани на страната.
      Въпрос: В какво се състои деня на обикновения гражданин?
      Отговор: Те стават сутрин рано, събират се на групи и се занимават с Таекуон-до. Това е национално традиционен бой. След това те отиват на работа. Работният ден е от 8 до 12 и от 14 до 18 ч. След това се устройват вечеринки или други национални игри. Корейците отбелязват празниците си колективно. Вечеринките им преминават весело. Пияни хора по улиците и на гарата, както е в Белгия или Московското метро, няма да видиш. Около 21ч. Хората започват да се прибират, за да спят. Само на 27 юли, когато отбелязаха деня на победата, празникът продължи до по-късно. На този ден на централния площад се събраха около десет хиляди младежи и танцуваха. И ние танцувахме с тях. Но при тях няма такива нощни гуляи, както у нас. Животът при тях е изцяло организиран. Децата се учат в училище до 17 години, след това се обучават във висшите учебни заведения, а после отиват в производството. В Корея в пенсия излизат мъжете на 60 години, а жените на 55 години. В нашата делегация имаше жена, която беше започнала да работи в текстилната промишленост на 14 години и завършила трудовата си дейност на 58 години. Така че по някои показатели "бедната" Корея превъзхожда и "напредничавата" и "богата" Белгия.
      Въпрос: Как оценявате резултатите от това пътуване?.
      Отговор: Когато се готвехме да заминем за Корея, ни казаха, че в Корея хората умирали от глад, че там няма никаква цивилизация, че било забранено да се снима и няма да направим нищо. Но всичко се оказа съвсем не така. Хранеха ни много добре, организираха ни да посетим много места. Заедно със снимките ни показаха компактдискове със запис на реалността, за да могат хората да разберат истината за тази страна, над която е надвиснала заплахата за открито военно вмешателство от страна на САЩ. Такъв е животът в КНДР. Страната преодолява вражеското обкръжение, блокадата, природните бедствия и върви мощно напред. Не прави отстъпки на враговете, въпреки големия натиск, не прави отстъпки от принципите на социализма, не чака чужда помощ и чужди инвестиции, а изграждат и творят всичко със собствени сили.
      Това е достоен живот и пример за подражание.

                                                                                                                  6."АПРИЛСКА ПРОЛЕТ"


      Вече почти три десетилетия (от 1982 г.) в Пхенян се провежда художествения фестивал на дружбата "Априлска пролет". Българската художвствена делегация взе участие на 26-тия художествен фестивал на дружбата "Априлска пролет", който се проведе от 10 до 18 април 2009 г.
      Българската художествена делегация беше съставена от Радостина Николаева - сопран, Орлин Горанов - тенор, Александър Крунев - баритон и Атанас Иванов - водач на делегацията. Докато в другите раздели на книгата са ползвани най-различни документални източници, в този раздел ще изкажа личните си впечатления. През месец юни 1994 г. бившият американски президент Джими Картър беше посетил Пхенян, а след завръщането си в Америка на пресконференцията заяви, че в Корея има какво да се види. Потвърждаваме думите му и ние. След 11-часовото пътуване с руския самолет ИЛ-86 по обяд на 9 април се озовахме на пхенянското летище. Температурата при тръгването ни от София беше 17, в Москва 3, а в Пхенян - 23 градуса. Приятен априлски ден, с разцъфнали дръвчета, с усмихнати посрещачи, добре облечен и вежлив персонал на летището. Самолетът беше специално нает от организационния комитет на фестивала, за да отведе в столицата на социалистическа Корея многобройните делегации от бившите съветски републики и от Западна Европа. Първите впечатления бяха по пътя от летището до хотела, в който бяхме настанени всичките делегации.
      Широки асфалтирани пътища, със съответните надлези и подлези, встрани със задължителните колоездачни алеи и тротоарни пътеки. Пътят минаваше през няколко населени места. Вместо бордеите от капиталистическата действителност, ние видяхме китни едноетажни къщички с място за стопански дворове, и още повече спретнати триетажни блокчета.
      По велосипедните алеи се движеха спокойни спретнато облечени хора. Видяхме добре подредени оризища и от време на време се виждаха овощни градини с боядисани стволове на дърветата. Настаниха ни в хотел "Янгакто". Трябва да поясним: град Пхенян е построен от двете страни на река Тедон - голяма пълноводна река, широка около 300-400 метра, плавателна, която на няколко места се разклонява и образува острови. На един от тези острови, наричан Янгак, е построен стадион, после международен киноцентър и накрая 47-етажния хотел "Янгакто". Разбира се, няма нищо претрупано - между тези обекти има достатъчно широко залесено парково пространство. Съвършено очевидно е, че тук е действувала най-напред умелата ръка и разума на архитектите, които са проектирали сградите, а след тях на всички останали. От апартаментите на хотела се вижда целия град, а сградите около реката се отразяват огледално във водите на река Тедон. Хотелският комплекс е построен и обзаведен по най-модерните изисквания на техниката и обзавеждането, а асансьорите взимат разстоянието от първия до 47-мия етаж за по-малко от 2 минути. Вратите на апартаментите се отключват с електронни карти, а в стаите има телевизор, електрически лампион, хладилник, баня с вана, вградени климатици и т.н. Вътре и вън от хотела беше пълно с чуждестранни гости, пристигнали в Пхенян за участие във фестивала на дружбата "Априлска пролет". За участие във фестивала бяха пристигнали делегации от 24 страни, наброяващи 650 артисти и още други скъпи гости. Ето и делегациите на Нидерланд, Русия, Молдова, Монголия, САЩ, България, Беларус, Швеция, Китай, Канада, Франция, Финландия, Куба, Португалия, Англия, Австрия, Узбекистан, Украйна, Италия, Индонезия, Япония, Испания, Виетнам и др.
      Първите ни силни впечатления, установявайки се в Пхенян, бяха от хората. Това бяха спокойни, усмихнати, уверени в себе си хора. Обстановката няма нищо общо с натрапваната ни от американските секретни служби чрез покорните им телевизионни и вестникарски канали версии за гладни и изнемощели хора, които няма какво да ядат и живеят скотски живот. Това, което е необходимо за прехраната им, задължително им се дава на съвсем символични цени. Ако някой иска да се снабди с нещо повече, отколкото установената дажба, може да иде и да си купи от който и да е магазин, но разбира се, не на същите символични цени. Корейците са добре облечени, усмихнати и дружелюбни хора. Те живеят скромно. Разкошът не им е присъщ. Общият идеал на хората е, че трябва да построят в близко време могъща и процъфтяваща държава, в която да живеят щастливо те и идващите след тях поколения.
      Корейците са много дисциплинирани. Когато чакат трамвая или тролейбуса, се нареждат на опашка по двама и после се качват на превозното средство по реда на идването. Когато се движи някаква по-голяма група по тротоара, неволно се подреждат като че ли в строй и така вървят. Видяхме и петнадесетина ученици, облечени в обичайното си ученическо облекло от черни панталони, бели ризи и червени връзки, вероятно 10-11-годишни, които отиваха на някъде из улицата под строй без учител, бяха дисциплинирани.
      Силно впечатление прави твърдата воля за социализъм на обикновените жители на Корея.
      Държейки 37-хилядна армия в Южна Корея, голямо количество атомно оръжие, създавайки пречки пред икономиката на КНДР, отправяйки постоянни заплахи за война, американците явно целят да изтощят тази държава и да настроят корейците срещу тяхното правителство и ръководителя. Но се получава точно обратното. Икономиката на КНДР постоянно се стабилизира още повече, а народът се сплотява още повече около своя велик ръководител. Корейците единодушно говорят: "Другарят Ким Ир Сен създаде нашата Република. Другарят Ким Ир Сен е основоположник на социалистическата Корея!" И още "Ако нямахме другаря Ким Чен Ир, ние нямаше да можем да запазим социализма". Трогателно е да чуете от устата на едно 24-годишно момиче думите: "Аз ще запазя социализма (и не само аз-всички), защото ние няма да можем да живеем без социализма. Сега ние имаме стабилна работа за всеки, безплатни жилища, безплатно образование и медицинско обслужване, и още много социални придобивки, които при капитализма няма да имаме". В Корея няма закон за задължителна военна служба, но всички (и мъжете и жените) след завършване на средното си образование отиват да служат с ясното съзнание, че трябва да пазят своята социалистическа Родина. Готови са да умрат за нея. Фестивалът беше прецизно подготвен и беше нещо разкошно. Организацията също беше безупречна. Откриването на фестивала стана в залата на разкошния голям театър за опера и балет с повече от 2 500 места. Чуждестранните делегации се отправиха към театъра, приветствувани с "добре дошли" от местното население, облечено в традиционните местни народни носии. Почти пред стълбището на театъра свиреше на професионално ниво ученически духов оркестър с мажоретен състав. Членовете на делегациите се трупаха да се снимат с малките музиканти и мажоретните изпълнители. Откриването започна с вдигането на фестивалното знаме, след което последва встъпително приветствено слово от министъра на културата и председател на организационния комитет, който отбеляза:
      "В това знаменателно време, когато нашия народ тържествено отбелязва Денят на рождението на великия вожд президента Ким Ир Сен като най-голям национален празник, аз ви приветствувам горещо с пристигането Ви на 26-тия художествен фестивал на дружбата "Априлска пролет".
      На този фестивал, който ще впише поредната славна страница в Пхенянската фестивална история, взимат участие над 600 артисти от различни страни и задгранични съотечественици - артисти от 60 колектива от 24 страни...
      ...Сегашния 26-ти фестивал се провежда в историческо време, когато в нашата страна се подема нов революционен подем за строителство на могъща и процъфтяваща държава, поради което той се явява още по-значителен, заяви председателят на Организационния комитет. Художествения спектакъл при откриването беше дело изцяло на домакините. Програмата беше много добре изработена, на високо идейно-художествено ниво и извънредно вълнуваща. Участвуваха държавния симфоничен оркестър и други художествени трупи. Залата е внушителна, голяма, наскоро обновена, с три балкона.
      Домакините ни показаха изкуство на световно ниво. За следващите фестивални дни 24-те делегации бяха разделени в 9 групи, които сутрин правеха репетиции, а след обяд изнасяха концерти.
      Българската делегация заедно с делегациите на Полша, Беларус и живеещите в Америка корейци образуваха 4-та група, която се приемаше като една от най-силните и която изнасяше своите концерти в концертната зала на консерваторията "Ким Вон Гюн".
      Сградата на Пхенянската консерватория "Ким Вон Гюн" е на около половин час с автобус от хотела, близо до покрития стадион "1 май".
      Консерваторията е един комплекс от четири по-големи и други по-малки постройки, централната от които е на 10 етажа, а другите с 2-3 етажа по-малки, със съответното междупарково пространство, с асфалтирани алеи, тревни площи и дръвчета, заградена, охранявана и поддържана в идеален вид. Подът и стените във фоайето на концертната зала са облицовани с бели гранитни плочи, които през деня блестят и може да се огледаш в тях, а при електрическа светлина създават тържественост и блясък, който респектира. Самата зала е с 800 места, просторна, с голяма сцена и два рояла върху нея. Публиката е много внимателна - не шуми, не говори по време на изпълненията, аплодира това, което и? харесва. Това е обикновената публика, често срещана в Корея.
      Трябва да поясним, че по линия на образованието е преценено, че да се вникне в музикалното изкуство, е необходимо всеки ученик освен заниманията в редовните учебни часове по музика, да изучава и музикални инструменти - от един до три.
      Поради обстоятелството, че българските артисти пристигнаха без пианист, към групата бяха зачислени две млади (около 24 годишни) корейски пианистки на изключително ниво, които станаха част от българската група.
      По предварително споразумение с организационния комитет българската делегация трябваше да изнесе два концерта в състава на 4-та група и един самостоятелен концерт. И трите се проведоха в залата на консерваторията. Двата общи концерта на 4-та група (Полша, Беларус, България и корейците, живеещи в Америка) се състояха на 11 и 12 април от 17 ч. Полша участвува с двама оперни изпълнители, България - с трима, а корейците от Америка с един много добър сопран и с диригент на симфоничния оркестър. Само Беларус разнообрази програмата с 5 тромпетисти и една пианистка - с много ефектни, технически трудни, съвременно хармонизирани, с остро звучаща хармония полки. Концертите на нашата група преминаха много добре, като особена заслуга се падна на българските изпълнители. Публиката ги посрещна емоционал- но - успяха да установят контакт с публиката, имаха изразително сценично присъствие. Самостоятелния концерт на българската делегация се състоя на 13 април. Той започна с кратко представяне на българските артисти от водача на българската делегация, което накратко гласеше: "България приветствува социалистическа Корея! Ние приемаме като голяма чест посещението си в родината на идеите чучхе, построена и водена от великия вожд президента Ким Ир Сен и великия ръководител другаря Ким Чен Ир".
      След това започна концертът. Той беше предназначен специално за студентите и преподавателите от консерватория "Ким Вон Гюн". Те бяха запълнили всички кътчета на залата. Ефектът беше още по-голям, отколкото на предишните концерти. Всяко изпълнение на българската делегация беше посрещано със силни аплодисменти. Изпълнителите, приветствувайки празника на "Слънцето" на Корея, Изпълняваха на високо ниво световно известни музикални произведения. Концертът бе записан от телевизионни камери и бе излъчван няколко пъти. Журналистите направиха интервюта с членовете на нашата делегация и после излезнаха ласкави статии в централните вестници. На 16 април се състоя сборен концерт с участието на инструментални състави от Австрия, оперни певци от Узбекистан, артистите от Полша и Беларус. След концерта ръководителя на делегацията от Узбекистан възторжено поздрави водача на българската делегация с това, че е подбран много добър артистичен състав. На 18 април, събота, се състоя закриването на фестивала. Закриването започна в 15 ч. В Пхенянския голям театър, награждаване на лауреатите и заключителен концерт с подбрани номера от най-добре представилите се. Закриването започна с кратко слово на министъра на културата. Той благодари на участниците за показаното високо художествено майсторство и ентусиазъм, за оказаната поддръжка и солидарност със справедливото дело на корейския народ и за чувството на дълбоко уважение към делото на създателя на държавата президента Ким Ир Сен, и на великия ръководител Ким Чен Ир, който се бори за построяване на могъща, процъфтяваща държава и за ускоряване на обединението на родината. После стана и награждаването на лауреатите с диплом и златна или сребърна статуетка. Няколко делегации като цяло получиха дипломи и златни статуетки. Но българската делегация беше единствената, на която всички изпълнители получиха индивидуално дипломи и златни статуетки. После започна заключителния концерт, който продължи точно един час. От преди на кратко споменах за музикалното възпитание на децата в Корея. Отделя се голямо внимание в детските години в Корея да се дават художествена подготовка и да се повишат способностите им. Затова художественото майсторство на корейските деца е на висота. В рамките на културната програма за чуждестранните делегати на 17 април ни заведоха в един от пхенянските пионерски дворци "Мангенде". Дворецът е открит през 1989 г. Това е нещо внушително: осем етажна сграда с внушителен вътрешен вестибюл, който респектира. Сградата има над 120 помещения, много от които са репетиционни. Водачката ни разведе из репетиционните зали, в които децата изучаваха различни народни инструменти, бродерия, акордеон, а в зала със пиана и два рояла 10-годишно момче изсвири валс от Шопен, след което полската професорка по пиано отиде и го прегърна. После ни въведоха в концертната зала на двореца - една внушителна зала с 3 500 места. Децата изнесоха своя концерт малко повече от един час, който не може да се опише. Това беше композиция от танци, музикални изпълнения, гимнастически и циркови упражнения и т.н. На професионално ниво. В залата бяха може би всички делегации и аплодираха бурно всяко следващо изпълнение. Корея чрез фестивала искаше да покаже на участниците истинския си облик. И това беше трогателно. В тази страна на социализма ние видяхме нейната социалистическа столица - един съвременен град във всяко отношение. Да започнем с екологията на Пхенян. В Пхенян няма замърсен въздух, няма автомобилни задръствания и стрес от шума. По средата на града минава река Тедон - широка около 300-400 метра, в която сградите около реката се отразяват огледално във водата. Навремето реката е заливала града. Но сега тя е опасана с диги от двете страни, върху които са изградени паркови зони. В реката плуват малки корабчета. Строените в първите следвоенни години 4-5 етажни сгради съжителствуват със съвременното строителство, което е между 20 и 30 етажа, но са много и сградите на 50 етажа, а има и кула на 105 етажа. Няма претрупаност в междублоковите пространства, няма ненужно строителство и безразборно наслагани търговски павилиончета, както в капиталистическите страни. Булевардите имат по няколко ленти за движение на моторни превозни средства във всяка посока. Метрото е в четири посоки и са изградени метростанции с мозаечни пана, декоративност и великолепност. В Пхенян има най-голямата в света и красива Арка на триумфа. На няколко пъти минахме с автобуса през Триумфалната врата. Тя е построена в чест на триумфалното завръщане на президента Ким Ир Сен в родината и е открита през април 1982 година. Височината и? е 60 м, а ширината 52,5 м. Много са и забележителностите по хълма Мансуде, който е разположен в центъра на столицата. Преди тук се е извисявала Пхенянската крепост. Сега в този район може да се види монументалния скулптурен ансамбъл, изграден през 1972 г., в центъра на който е бронзовата скулптура на президента Ким Ир Сен. На този хълм се намира и Музея на корейската революция, монументът Чхолима, Конгресната сграда Мансуде, художествения театър Мансуде, Пхенянския дворец на учениците и др. Около река Тедон има забележителности и една от тях е стадион "Първи май" с парашутовидно покритие. В центъра на Пхенян от едната страна на река Тедон е централния столичен площад "Ким Ир Сен", който заема 75 хиляди кв.м. и е постлан с гранит. Зад него е Народния дворец на ученето, който може да приема ежедневно над 12 хил. читатели. От другата страна на реката, точно срещу площада, е построен величествения монумент на идеите чучхе. Открит на 15 април 1982 г., той е висок 170 метра, като височината на постамента е 150 метра, а височината на факела - 20 метра. Не можем да отминемПхенянския голям театър, в който стана откриването и закриването на фестивала, с неговия 13-етажен главен корпус, открит през август 1960 г., както и източнопхенянския голям театър, открит през май 1989 г., с обща площ от 43 557 кв.м. и 3 500 места, с височина на хола 33 м. и ширина 17,5 м., с автоматично управляема сцена. В дните на нашето посещение в Корея, ние посрещнахме с дълбоки впечатления Деня на Слънцето, което корейския народ трогателно празнува като върховен национален празник. Този ден е рождения ден на великия вожд на корейската революция президента Ким Ир Сен. По рождение неговото име било Ким Сон Чжу. Но по време на партизанското движение той получава псевдонима "Ир Сен", което на корейски означава "слънце" и с който великия вожд остана в историята. На 8 юли 1994 г. президента Ким Ир Сен почина. Но корейския народ живее с вярата, че "другарят Ким Ир Сен е баща на нашата нация и вечно ще бъде с нас!".
      Това е достоен пример на почит и уважение към своя велик вожд. Корейския народ цели 3 г. бе в траур за президента Ким Ир Сен. Една година след това - на 8 юли 1995 г. беше открит Кимсусанския мемориален дворец - най-големия в света. По начало този дворец се наричаше Кимсусански конгресен дом, от който президента Ким Ир Сен дълги години ръководеше партийно-държавните работи. Другарят Ким Чен Ир предложи да бъде положен президента Ким Ир Сен като вечно жив образ в Кимсусанския конгресен дом, който е свързан с уважаваното име на президента Ким Ир Сен и го нарече Кимсусански мемориален дворец. Външния вид на двореца е оставен същия, какъвто е бил преди, но вътрешното пространство е изцяло преустроено. Най-високото място в двореца има зала с кристален саркофаг, покрит с червено знаме. В хола се чуват тържествено песните "Песен за пълководеца Ким Ир Сен" и "Вождът вечно ще бъде с нас" и в залата свети червеникаво осветление.
      Ние бяхме там на 12 април 2009 г. и се поклонихме пред великия вожд, а ръководителят на делегацията се подписа в книгата за впечатления. Холното пространство на мемориалния дворец е устроено в строг стил съблюдаващ правилата на гробищните съоръжения. В централния хол стои статуя от мрамор с образа на президента Ким Ир Сен. След залата за поклонение има обширна зала, в която са изложени множество ордени, почетни звания и дипломи, които вождът е получил от чуждестранни държавни глави, международни организации, световно известни университети и академии. В друга зала се пази железопътния вагон и колата, с която е пътувал президента Ким Ир Сен. На 12 април, когато фестивалните делегации (над 650 души) посетихме мемориалния комплекс, там заварихме, а и след нас пристигаха хиляди корейски граждани и военнослужещи, които се отправяха към мемориалните зали. Излизайки от мемориалния дворец, се озовахме на площада пред двореца. Площада е дълъг 415 метра и широк 216 метра, и е в състояние да поеме два пъти повече хора, отколкото централния столичен площад. От центъра на града към мемориалния дворец е поставена нова асфалтова хастилка и е прекарана трамвайна линия. А в един от броевете на списание "Корея днес" е публикувана панорамна снимка със следния текст: "В Пхенян едновременно със здрачаването настъпва тишина. Все по-добре се очертава ярко осветения Кимсусанския мемориален дворец, където се съхранява саркофага с тялото на великия вожд другаря Ким Ир Сен. Кимсусанския дворец, който е най-близко до сърцето на нашия народ е символ на Пхенян. Дворецът, широкия площад, гранитните врати, майсторските стени, разкошната градина е украсена с дървета и цветя, които обича нашия народ".
      Инициативата да се преустрои двореца, принадлежи на др. Ким Чен Ир. На него принадлежи и инициативата за въвеждането на чучхейската ера, тоест, въведе се ново летоброене. И така след тригодишния държавен траур, започна новото летоброене, което започна от 1912 г. От 15 април 1999 г. започна да се чествува Деня на Слънцето. Това е достоен жест на внимание и почит към човека, отдал целия си живот на великото национално освобождение и социалистическото дело. От множеството мероприятия, посветени на Деня на Слънцето, на които поради едновременното им протичане ние можахме да присъствуваме само на някои от тях. От многото впечатления и удивления ще отбележа зарята на 14 април. Преди здрачаване ни откараха с автобусите на централния площад "Ким Ир Сен".
      Едновременно с нас пристигнаха граждани и военнослужещи. Площадът граничи с река Тедон. Както вече споменахме от другата страна на реката е паметникът на идеите чучхе. На този ден в Пхенян за първи път се проведе зарята "Огнени искри на могъщата и процъфтяваща държава", която започна по средата на река Тедон, между площад "Ким Ир Сен" и паметника на идеите чучхе. Зарята започна в 18,30 ч.
      По крайбрежието на реката и пред паметника започна изстрелването на разноцветните ракети, образуващи най-различни фигури и най-причудливи форми.
      От широкия периметър на изстрелването им земята под краката ни се тресеше, а нощното небе се озаряваше от огнени цветя. Впечатлението беше неописуемо. Изстрелването на ракети започна и от самия паметник на идеите чучхе, после се пренесе и от двата моста, отдалечени поне на 600 метра един от друг, докато най-после ракети започнаха да летят от плаващите по реката корабчета. Гледката на тази нощ беше неописуема и незабравима. Тя продължи час и половина (до 20,00 ч) и всяка нова минута предизвикваше прилив на ново вълнение и възхищение. На другия ден - 15 април, Деня на Слънцето, валеше слаб дъжд. Заведоха ни в една грамадна закрита спортна зала. Половината от залата е спортна площадка, а останалото пространство е изпълнено с места за сядане-може би около 5 хиляди, а може и повече да са. Два часа и половина се провеждаха спортни игри, в които взеха участие свободно, по тяхно желание, всички присъствуващи. Такива видяхме с очите си, уважаеми читателю, социалистическа Корея и нейната прекрасна столица Пхенян, както и много места в провинциите.
      Наистина образът на корейския народ е жизнерадостен. Те са искрени и чисти. Няма нищо общо със стандартните клишета, които противниците на социализма и западните секретни служби разпространяват, промивайки мозъците на тези, които се поддават на манипулации. Корейския народ е велик народ. Защото наистина е велико дело сред вражеското обкръжение на капиталистическата действителност да отстояват своите идеи и да строят едно ново, велико общество.

                                                                           7.ПОЛИТИКАТА СОНГУН - ГАРАНЦИЯ ЗА САМОСТОЯТЕЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ


      Както е известно САЩ по начало нямаха никакво основание, нито пък повод да окупират Южна Корея. Американските войски през септември 1945 г. окупираха Южна Корея под маската на "освободители", под предлог "разоръжаване на японската армия", след капитулацията на Япония във втората световна война. Окупацията на американските войски в Южна Корея е следствие желанието на свръхдържавата да управлява целия свят, като завладеят с войска целия тихоокеански район на Азия, чрез моста-Корейския полуостров, който е вратата на Азия. САЩ проведоха корейската война, за да осъществят военно господство над цялата Корея. След поражението се подписа съглашение за примирие между САЩ и Корея, в което е предвидено извеждане на всички чуждестранни войски от Корейския полуостров. Но САЩ, без да спазва международните законни и принципни искания, притисна южнокорейските проамерикански управници и сключи "съглашение за взаимна отбрана" между Южна Корея и САЩ, в което е фиксиран вечния престой на американските войски. През 1960-те години, когато в Южна Корея се наблюдаваше рязко повишаване на стремежа на народа към обединение, САЩ провокираха "военен преврат" и подавиха стремежа на народа към обединение. Когато беше публикувано съвместното заявление на Севера и Юга от 4 юли 1972 г., провъзгласило трите принципа за обединение (самостоятелност, мирно обединение и велика национална консолидация), САЩ, провеждайки политиката на "две Кореи" и натрапвайки "реформираната" диктаторска "власт", попариха чрез студената война желанието и надеждите на всички корейци от севера, юга и зад границата за обединение на страната.
      През 80-те години, когато за първи път след разделянето на страната започна да се провежда диалог по различни канали и обмен на художествени трупи и посетители на родния край, САЩ разшириха мащаба на съвместните военни маневри "Тим спирит", създавайки препятствия пред положителното развитие на събитията. През 1975 г. на 30-та сесия на общото събрание на ООН бе приета резолюция да се разпусне "командването на войските на ООН" и да се изтеглят всички чуждестранни войски, намиращи се в Южна Корея, но САЩ отказаха да го изпълнят. САЩ по време на десетките години "студена война" изтъкваше като причина на пребиваването на войските и? в Южна Корея, че "се отбранява от похода на Съветския съюз на юг" и, че се бои от Северна Корея да не нападне Юга. Те твърдяха, че американските войски, намиращи се в Южна Корея, играели ролята на "страж на мира". Но заедно с разпадането на Съветския съюз и приключването на студената война, влезе в сила (от 1992 г.) съглашението между Севера и Юга за примирие, ненападение и сътрудничество, обмен и подписването на обща декларация от 15 юни (2000 г.) и др. Рекламата на САЩ не минаваше.
      Защо американските войски в продължение на половин век окупират Южна Корея? Истинският замисъл на САЩ е да използва Южна Корея като мост за стратегическите си интереси в Азия. Стратегията на САЩ за североизточна Азия е "осигуряване на безопастност, като на практика създаде "военен съюз" между Япония и Южна Корея и по този начин дърпа юздите на Корея и околните страни. Тази стратегия е за продължаване и запазване структората на студената война. За да осъществят тази стратегия САЩ продължават политиката на т.н. "опастност от Северна Корея" и продължават да укрепват американските войски в Южна Корея и нарочно повишават обтегнатите отношения на Корейския полуостров. През 1990-те години, когато беше издигната програмата за велика национална консолидация от 10 точки беше подписано съглашение за помиряване, ненападение, сътрудничество и обмен между Севера и Юга, САщ, вдигайки шум около "ядрената заплаха от страна на Северна Корея" попречиха на движението за обединение на Родината, активно разгръщащо се като общонационална изява в Севера, Юга и зад граница. През 2000-та година, когато историческата съвместна декларация от 15 юни даде голям тласък за оздравяване на отношенията между Севера и Юга, САЩ яростно повдигнаха "ядрения въпрос на Севера". За да попречат на оживяващото се междукорейско икономическо сътрудничество, се опитаха да спуснат бариерата под предлог, че Югът прави "едностранна отстъпка", тъй като няма прозрачност и че това "подпомага военното производство на Севера". Бърбореха и за това, че съединяването на железниците и автомобилните пътища между Севера и Юга трябва да стане със знанието на "Командването на войските от ООН". Под предлог за "разследване" те попречиха на бързото придвижване на въпроса със строителството на индустриалния комплекс в Кесон и прибягнаха към шантаж, за да заставят предприемачите да се откажат от инвестиции в това начинание. Даже включиха Корея в "оста на злото" и я определиха като обект за ядрен удар. Тези типове сведоха корейско-американското рамково съглашение до нула и яростно провеждат военнополитически шум за задушаване на КНДР изцяло. В САЩ се разработват малогабаритни видове оръжие, предназначено за поразяване на подземните военни обекти на КНДР, което е неоспорим факт, показващ, че американската военщина упорито замисля да разгърне ядрената война.
      В последно време САЩ като никога яростно крещят за "ядрена заплаха от страна на Севера", за да създадат удобен шанс за започване на война против КНДР. В същото време засилват опитите за промяна на държавния и? строй, т.е. искат да погълнат Корея. Всичко това показва, че окупацията на Южна Корея и тяхното враждебно отношение към КНДР са главните препятствия по пътя на обединението на корейския народ. Тук като оръдие се явяват американските войски в Южна Корея. През месец март провеждаха обединени военни маневри "Ки ризолв" и "Орел". Непрекъснатите военни маневри в голям мащаб на американските войски в Южна Корея, са основен фактор, заплашващ мира и спокойствието на Корейския полуостров и североизточния азиатски район. Сега в Южна Корея всеки изминат ден се повишава стремежа за осъществяване самостоятелното обединение с общи сили на своята нация, като се изгонят час по-скоро американските войски, които са в основата на напрежението и войната на Корейския полуостров. В Южна Корея функционира щаб-квартира за национално обединение на родината, Асоциация за изпълнение на съвместната декларация. Хора, отварящи пътя на мира и обединението и др. Широки граждански организации на Южна Корея всеки ден организират антиамерикански демонстрации и митинги с цел да прекратят подчиненото военно положение на Южна Корея от САЩ. Трябва да отбележим обаче, че след обнародването на съвместната декларация между Севера и Юга от 15 юни 2000 г. в съзнанието на южнокорейците се извърши коренен поврат. Нагледен пример за това е невиждания подем на антиамериканските настроения в Южна Корея. През изминалите години сред южнокорейското население се разгърна енергична борба за извеждане на американските войски. Чуват се мощни гласове, като "Да заживеем на тази земя без американските войски!". Представителите на различни кръгове на обществеността излязоха със заявления, коментари и призиви, установявайки период на кампания за борба за изтегляне на американските войски, като никога досега засилиха антиамериканската борба. Организациите на учащите се младежи решиха да проведат "кампания за борба против САЩ и войната, за извеждане на американските войски". От 13 юни 2005 г., деня на варварското убийство на учениците Син Хьо Сун и Сим Ми Сон от американските войници, до 8 септември - 60-годишнината от окупацията от САЩ на Южна Корея. През този период се проведоха различни мероприятия. Изтеглянето на американските войски, настанени в Южна Корея, повече не може да се отлага. Колкото по-скоро, толкова по-добре. С изтеглянето на американските войски от Южна Корея ще последва появяване на обединена Корея. Американските войски са истинският виновник и символ на разкола в Корея.
      По начало изтеглянето на американските войски е отрзено в съглашението за примирие в Корея, подписано на 27 юли 1953 г.
      Американските войски в Южна Корея означават политическо и военно господство на САЩ над Южна Корея. Ако Южна Корея не може да се измъкне от господството на САЩ, то е невъзможно да стане самостоятелно мирно обединение на Корея. Самата история реално доказва това. Ако бяха осъществени общата декларация от 4 юли 1972 г., и съглашението от декември 1991 г. между Северна и Южна Корея, може би вече щеше да има обединена Корея. Но поради вмешателството и натиска на САЩ над Южна Корея то досега не можа да се осъществи. Международната общественост почувства още по-ясно общата декларация между Севера и Юга от 15 юни 2000 година. Тогава Северна и Южна Корея вървяха към помиряване и обединяване, но поради появилото се ново правителство, образувано от неоконсервативни "ястреби" на САЩ, веднага се почувствува охлаждане. Поради желанието на господстващата държава, една нация повече от половин век е трагично разделена. Това може ли да се гледа равнодушно?
      Човешката съвест не може да прости това. Ако американските войски се изтеглят бързо от Южна Корея, ще бъде полезно и за световния мир. САЩ изпратиха 40 хиляди войници и хиляда глави ядрено оръжие в Южна Корея. Военнолюбците на САЩ обявиха Северна Корея за "враг №1" и възнамеряват да преместят военните си сили от тихоокеанския регион в Азия, "централизирани по време на студената война в Европа, за усилване на военната си мощ в Южна Корея. Ако започне нова война в Корея, то огъня ще се разнесе бързо в различни райони извън Корейския полуостров. Корея, която прелива от гореща злоба и мъст към САЩ, заедно с желанието за безмилостно наказание, има безкрайната ударна мощ и не ще изпусне момента да го направи, разчиствайки си сметките със САЩ, а САЩ в момент на умопомрачение може би ще използуват ядрено оръжие. Кой може самоуверено да каже, че това може да не бъде края на планетата? Ако САЩ махнат ръцете си от Корейския полуостров, който не е негова територия, ако изтегли своите войски от Южна Корея, ще изчезне най-опасното огнище на война в света. Няма по спешен въпрос от този за мира и безопастността в света. Скорошното изтегляне на американските войски от Южна Корея бъде добре и за самите САЩ.
      Американският народ не желае неговите синове да станат жертва на войната. Ако започне война в Корея на всички е ясно, че първите които ще претърпят поражение ще бъдат американските войски, настанени в Южна Корея. И ако пристигнат допълнителни войски, то ще означава, че още повече ще се увеличат жертвите. Ясно е, че народът на САЩ никак няма да прости на Белия дом и на Пентагона, докарал гибелта на синовете му. Сега САЩ е в сериозна икономическа криза. В такава обстановка да поддържа американските войски на чужда територия, да се изразходват огромни суми, е обидно за данъкоплатците на САЩ. Ако американските войски се изтеглят, стотици хиляди долара могат да се влагат всяка година за възстановяване на икономиката и за благото на обществото. Днес много американци, даже и парламентарни членове, вдигат глас за изтегляне на американските войски от Южна Корея. САЩ трябва да направят разумен избор. Генералната асоциация на студентските общности в Южна Корея в своя специална декларация призовава за решително разгръщане на мощна борба за изгонване на американските войски. Щабът на южната страна на ОЛОР (общонационална лига за обединение на родината), Мингахьо (движение на общността на семействата за демокрация) и други граждански обществени организации обявиха съвместна борба на Севера, Юга и задграничните корейци против войната, за мир и извеждане на американските войски. Южнокорейците се борят с различни методи и форми против САЩ и войната, за извеждане на американските войски. В Сеул и на много други места в Южна Корея се провеждат антиамерикански фотоизложби на Юга, Севера и извън границата, конференцията Ханчхонрен за настъпление за самостоятелно обединение, движение за ликвидиране паметника на Маккартър - символ на разкола на нацията и др. Демонстрации пред посолството на САЩ. На 13 юни по случай тригодишнината от убийството на двамата ученика от американски танк, представителите на гражданските обществени организации и учащата се младеж устроиха пред вратата на Кванхва в Сеул голямо траурно мероприятие с горещи свещи. Ораторите на мероприятието гневно изразиха своята решимост да изгонят от Южна Корея американските войски - източник на всички беди, страдания и злини, натрапени на корейската нация. Участниците събираха подписи, разкъсаха американското знаме и скандираха лозунги за извеждането на агресивните войски, направиха шествие до американското посолство. По случай 25 годишнината от Кванчжуското народно въстание, в едноименния град и провинция Южен Чола се събраха представители на граждански обществени организации от всички райони на Южна Корея и заедно с гражданите на Кванчжу и жителте на тази провинция разгърнаха борба против САЩ и войната, за извеждане на американските войски. Представителите на гражданските обществени организации в град Кванчжу проведоха митинг за ликвидиране на американската база "Патриот". След митинга в бурна демонстрация скандираха "Американските войски са източник на война - вън от Южна Корея!" Те се насочиха към американската военна база и разкъсаха 500 метра бодлива тел. До американското посолство всекидневно постъпваха искания за изтегляне на американските войски. Организации, представляващи различни кръгове от обществеността на Южна Корея, образувайки общонационален фронт за борба за изваждане на американските войски, разгърнаха координирана борба. През февруари 2005 г. от 115 граждански обществени организации от Южна Корея беше организиран общонационален комитет за проваляне на намерението за разширяване на Пхенянската военна база на САЩ. Със сплотените сили на различни слоеве от населението комитетът води енергична борба против преместването на Рьонсанската американска база район Пхентхек и разширяването на Пхентхекската база, за извеждане на американските войски. Общогражданският комитет на северния район на провинция Кенсан по взимане на мерки за решаване на въпроса за американските бази, наброяващи 22 граждански обществени организации, демонстрираха с лозунга: "Не на преместването и разширяването, махнете всичките бази!"
      Желаещите мир патериотични организации без война и извеждане на американските войски, в своята обща декларация отправя искания към правителството да вземе решителни мерки за извеждане на американските войски. Както предадоха средствата за масова информация, "открива се нова епоха в масовата антиамериканска борба", все по-силно се възпламенява антиамериканската борба на южнокорейския народ за самостоятелност и извеждане на американските войски.
      В този момент на масовизиране на антиамериканското движение американците си намериха нов президент - зависимия от тях Ли Мьон Бак. Като тяхно послушно оръдие, положи усилия да влоши отношенията между Севера и Юга след публикуваната обща декларация на 15 юни. Още от първите дни на идването си на власт той започна да се отрича от съвместната декларация от 15 юни и декларацията от 4 октомври и се съгласи да изпрати южнокорейски войници в Афганистан. Провеждат се митинги на различни слоеве от населението - граждани, учащи се и др. Против политиката на неговото правителство. Извеждането на американските войски е единодушно желание не само на южнокорейския народ, а и на целия корейски народ и историческото обединение на Корея може твърдо да се гарантира само от сонгунската политика на др. Ким Чен Ир.
      Политиката сонгун се явява основна гаранция в развитието на движението за самостоятелно обединение съгласно идеала "с общи усилия на нашата нация", прокламиран в съвместната декларация между Севера и Юга от 15 юни 2000 г..
      Това е така, защото сонгун като оръжие за самостоятелност срива провокационните опити на външните сили за решаване на въпроса за обединението на Корея. Сонгунската политика на др. Ким Чен Ир днес в страната и нацията, стремяща се към самостоятелност, става официално призната като най-разумен метод, която трябва твърдо да държи на своята революция и на развитието. В един доклад, изготвен в края на мандата на известния с мрачната си слава президент Буш-младши, който действуваше от позиция на силата, изхождайки от убеждението, че САЩ са единствената мощна сила в света в момента и поради това може да прави каквото си иска, се казва, че през 21-вия век могъществото на свръхдържавата постепенно ще отслабва и тя ще падне до нивото на останалите държави. Новоизбрания президент Барак Обама, който на 20 януари 2009 г. пое кормилото на сръхдържавата, вероятно се е запознал с този доклад. Защото в началото на април 2009 г. на пресконференция заяви пред журналистите "Времената, когато Рузвелт и Чърчил решаваха съдбата на света на чаша уиски, са вече в миналото". В следствие на тези изводи Обама заявил, че иска външна политика, която залага на вслушването и сътрудничеството с други страни. Но продължават вмешател- ствата и провокациите на външните сили в самостоятелните държави. За да се преодолее това, трябва да е налице самостоятелна политика и здрава военна сила. Укрепвайки самоотбранителната си мощ, КНДР, под знамето на политиката сонгун, проваля опитите на САЩ да я намеси безсъвестно по въпроса на обединение на корейската нация. Благодарение на политиката сонгун, опираща се на голямата военна мощ и твърдо отстояваща самостоятелна позиция, на всяка крачка бяха разбити опитите на САЩ да преградят пътя към осъществяването на съвместната декларация на Севера и Юга от 15 юни и получи по-нататъшно развитие на движението на корейската нация за самостоятелно обединение. Пречките в сътрудничеството и обмена за развитието на отношенията между Севера и Юга, които в момента се правят от протежето на американците Ли Мьон Бак, трябва да се разглеждат като временно явление. Защото каквато и да е управляващата сила не може да се противопостави на общественото мнение на закономерностите и епохалните течения за развитието на историята. А за сега осигуряването на безядрена зона и мира в Корейския полуостров е предпоставка за обединението на страната. Без мир не може да се очаква успешно осъществяване на съвместната декларация, нито подобряване на междукорейските отношения. За това Корейската сонгунска политика се придържа стриктно към каузите на декларацията с общите усилия на нацията, независимо от натрапената от Ли Мьон Бак и неговите американски покровители политика на замразяване отношенията между Севера и Юга.
      На 1 януари т.г. в Органа на ЦК на КТП "Недон синмун" и други важни корейски вестници традиционната уводна статия апелира още повече да се активизира движението за осъществяване обединението на родината, което е единодушно желание и актуална задача на нацията. Въпросът за обединение на Корея е въпрос на корейската нация. В движението за обединение на Корея повече от 60 години стана основно течение в борбата за установяването на чучхейски дух на нацията като се отхвърля вмешателството и господството на външни сили. През юни 2000 г. и октомври 2007 г. в резултат на срещите на високо равнище на Севера и Юга, които бяха събитие от особено значение в историята след разкола на Корея, бяха публикувани декларациите, които потвърдиха идейната основа "с общи усилия на нашата нация", въз основа на която в процеса на обединение на Корейския полуостров се разгърна нов етап, който е коренно различен от минали времена - нова епоха на обединението. След юни 2000 г. оживено започналия в различни отрасли диалог, сътрудничество и обмен действително доказа, че ако цялата корейска нация последователно отхвърли господството и вмешателството на външните сили и ако реши всички въпроси, възникнали в решаването на проблема за обединение чрез позицията на самостоятелността на нацията, няма да има нерешими въпроси. Правителството на Южна Корея среща сериозен отпор от съвместните декларации и жизнеспособното движение за обединение на Корея. Властта на Ли Мьон Бак отрича декларацията, която бе подкрепена от корейската нация и целия свят. Той определя Северна Корея за "основен враг", като изнася на преден план "преди всичко отношенията между Южна Корея и САЩ" и замрази диалога, сътрудничеството и обмена, който се провеждаше между Севера и Юга. Властта на Ли Мьон Бак е ясно доказателство за отказ от самостоятелното обединение на нацията. Не е случайно партията и правителството на Корея подчертаха, че движението за обединение трябва да върви с лозунга: "Мощно да вървим по пътя за самостоятелното обединение в зависимост от постигнатото в съвместната декларация от 15 юни и декларацията от 4 октомври!"
      Защитата и добросъвестното изпълнение на съвместните декларации между Севера и Юга е основна предпоставка за бързото осъществяване обединението на Корея. В декларациите са отразени рационалните и справедливите насоки и методи за осъществяване обединението на Корея самостоятелно и по мирен начин. По пътя на придържането към съвместните декларации, ще се намери твърдата гаранция за осъществяването на Корейското обединение. Съвместната декларация от 15 юни и програмата за изпълнението на декларацията от 4 октомври са основния стълб на корейското обединение. Корея тържествено разясни, че няма да позволи никакво отклоняване от съвместните декларации между Севера и Юга.
      "С общи усилия на нашата нация" е основната идея, която трябва да се претвори в движението за корейското обединение. Продължилото половин вековно недоверие и противоборството в отношенията между Севера и Юга води към примирение и сплотяване. За да се осъществи обединението на нацията, трябва преди всичко да се защитят интересите на нацията. Политиката на противоборство между Севера и Юга и властта на Ли Мьон Бак, които отричат обединението, изпадат в безизходица. Стремежът и желанието на нацията не може да бъде играчка на политическите интриганти, които са против нацията, с нищо не може да се прегради пътя на развитието към самостоятелното обединение. Това е истината, която показва историята на движението за обединение на корейската нация. Южнокорейските управници трябва да се откажат от противоборството, от репресиите над силите за обединението, чак тогава в движението за корейското обединение ще се получи нов прелом.
      Осъществяването на националното помирение и сплотяване е неотложно искане на сегашното време в движението за обединението на Корея. Взаимната вражда само изостря военното напрежение, поради което не може да се очаква развитие на отношенията между Севера и Юга и обединение на страната. Ако се подобри атмосферата за помирение, за сътрудничество, за самостоятелно обединение и мир, движението за корейското обединение ще напредне по бързо. Международната общественост очаква занапред да се разгърне ново активизиране в движението за обединение на Корея. Без съмнение Ли Мьон Бак и американците биха направили всичко чрез пъклените си планове да задушат Корея, ако не беше политиката сонгун, която именно представлява военносдържаща сила. Ясно е, че САЩ се опитват упорито да започнат агресивна ядрена война, но не смеят да нападнат първи Корея, поради нейната мощ. Изстрелването на ракетата на 5 април 2009 г., която прелетя над Япония, накара японските политически кръгове да настръхнат. Япония поиска спешно свикване на Съвета за сигурност. Намеси се и Обама, който определи изстрелването като нарушение на резолюция 1718 на Съвета за сигурност на ООН, която забранява на Пхенян дейности, свързани с балистични ракети и изпитания с тях".
      Всекидневно КНДР е заплашвана, че ако не приеме това, ще бъде нападната. Но това насилие е неприемливо. Кой може да забрани на една суверенна държава да произвежда и прави изпитания с оръжие, което е за явна самоотбрана. Последователно продължилата реакционна и несправедлива американска агресивна политика против Корея се разбира от целия свят. От денят на основаването на КНДР до днес с течение навремето тя все повече укрепва и днес тя може да се противопостави на американските действия за задушаване на Корея. Чрез укрепването на здрава военно-политическа позиция, сонгунската политика е основна гаранция за напредъка на самостоятелното обединение на Корея. Благодарение на политиката сонгун беше прекъсната бодливата тел на военно-демаркационната линия, бяха създадени железници и автомобилни пътища около източното и западното крайбрежие на страната, започна туристическото пътуване на южнокорейците по планината Кимган, която е забележителност на нацията. Сега то временно е преустановено. Рано или късно ще се загърбят всички политически и икономически интереси на външните сили и широко ще бъде открита магистралата на общото процъфтяване и развитие. Как ще бъде решен въпросът за обединението на Корея, който е неотложен въпрос, останал от 20-тия век? Международната общественост следи върховният ръководител на Корея Ким Чен Ир. Това е така защото той е човекът, който ще осъществи обединението на Корея. Той разполага с желязна воля и ясен план. Когато беше жив президента Ким Ир Сен, когото наричаха "баща на корейската нация", ръководителят положи цялата си душа и старание, за да осъществи делото на обединението. След смъртта на президента обединението стана върховна задача и най-благородна мисия на Ким Чен Ир. При срещата си с популярните дейци на обединението той заяви: "Ако не се осъществи обединението, то аз не съм Ким Чен Ир".
      Сега над Пхенян високо е издигнат монумента на обединението на родината. След като почина президента Ким Ир Сен, Ким Чен Ир посочи 3-те посоки на обединението: самостоятелност, мирно обединение и национална консолидация, и десетте точки от програмата за национална консолидация с предложение за основаване на федеративно-демократична република Корьо. След това твърдо обеща да бъде верен до край на заветите на обединението. Ето така корейците намериха пътя за осъществяването на обединението и ясно можа да се види бъдещия ден на обединената родина. Федралният строй, основан на принципа "Една нация, една държава, две системи, две правителства" стана широко, официално признание като проект на обединението, който е най-реален и рационален.
      Ръководителят Ким Чен Ир отделя голямо внимание на движението за обединение и активно го ръководи.
      През последните години в Корея империалистическите сили вдигнаха врява за задушаване на социализма до крайност. Незапомнените природни бедствия донесоха трудности в прехранването, в икономиката и в международната общественост се пусна слух, че на " корейското ръководство, поради това, че е всецяло погълнато в защита на системата и жизнената стратегия, не му е до мисли за обединението".
      Но това не е истина. В тези години в Северна Корея движението за обединение още повече се оживи. От 1990 г. по случай 15 август, в северната част се проведе национална конференция и други фестивали на обединението. През тази година те се проведоха в тържествена обстановка. Във фестивалните мероприятия взеха участие представителите на много организации на движението за обединение от Южна Корея и мероприятията на обединението придобиха по-голямо значение. В Корея през тези години още по-активно прозвучаха предложенията за обединение. Днес хубавите празници още повече повишават горещия стремеж за обединение, помирение и сплотяване на Корейския полуостров. Пред очите на ръководителя Ким Чен Ир стои винаги цялата нация и неговата политика е насочна към това, което сплотява нацията. През асептември 1984 г. в Южна Корея се получи наводнение и той предложи да помогне на претърпелите щети от наводнение сънародници.
      Помощните материали и вещи, определени от него, бяха несравнимо голямо помощно средство от т.н. "кръвно съюзническо отношение" на САЩ и Япония, това надхвърля хуманизма, а е проява на топлото чувство на сънародник. Той лично ръководеше операцията за бързото превозване на необходимите хранителни продукти, платове, цимент, лекарства в много голямо количество до определеното място за приемане. Не трябва да се забравя, че между наградените с "награда за обединение на Родината" от Корейското правителство, има много дейци от Южна Корея като: Ким Гу, Ким Гю Сик и др., има бивши генерали като Чве Док Син и Чве Хон Хи, които преди бяха насочили оръжие срещу Севера. Има и вярващи като свещеник Мун и Ик Хван и попа Мун Гю Хен.
      И така сонгунската политика на ръководителя Ким Чен Ир е идея обединява хора с различни убеждения и вярвания. Тя е широкообхватна, добродетелна политика, обхващаща цялата нация от Севера, Юга и чужбина. Ето защо цялата корейска нация го уважава. Много от корейците го възхваляват като "пътеводна звезда на нацията", "спасител на обединението" и му симпатизират. В такава обстановка видния деец в политиката и духовенството на Южна Корея О Ик Чже дойде в Севера да се посвети самоотвержено на святото дело на обединението под неговото мъдро ръководство. Първият плутократ на Южна Корея, генерален ръководител на компания Хьонде Чон Чжу Ен - когато беше жив, често идваше в Пхенян, споделяше с него искрено и откровено обсъждаше общото развитие на нацията - президенти, политици, икономисти, учени бяха се насочили към Пхенян. Гражданското внимание за обединението беше насочено твърдо към др. Ким Чен Ир. Обединението на Корея ще бъде осъществено от ръководителя Ким Чен Ир!
      Авторът на тази книга е българин, доктор по изкуствознание, почетен председател на политическа партия СКБ и почетен журналист на КНДР. Книгата излиза на български, корейски, руски, английски и арабски език и има за цел да покаже реалното положение в съвременната КНДР, очистено от западните пропагандни клишета.



КНИГИ