КОМУНИЗМЪТ-ИСТОРИЧЕСКА ЗАКОНОМЕРНОСТ ИЛИ УТОПИЯ?


проф.ВЕЛИКО КАРАЧИВИЕВ


      Уважаеми читатели,мнозина от вас,които са от старото поколение,когато прочетат това заглавие на предложената публикация,навярно ще се усмихнат и ще кажат:Защо е необходимо да се поставя отново този въпрос и пак да се изяснява,тъй като отдавна му е даден научен отговор и обществената практика неопровержимо го е потвърдила,че единствено този отговор отразява обективната истина по този въпрос.
      Разбира се,че това е точно така,но само за читателите,които се усмихват,тъй като те в една или друга степен имат необходимото познание за научния отговор на този въпрос.Но за другите читатели и особено за тези от младото поколение,които нямат такова познание,за тях той остава напълно неясен.Това създава възможност в тяхното съзнание да се внушават и натрапват напълно погрешни представи и разбирания по този въпрос-нещо,което сега при господството на ,,синята демокрация" у нас,много активно се извършва.
      Ако усмихващите се читатели притежават необходимото научно познание по този въпрос,това се дължи на условията,при които са израсли и близо половин век живели.Това са условията на изграждания социализъм,който сега се нарича,,жесток тоталитаризъм".Какви бяха тези условия?Имаше в изобилие необходимата литература,от която можеше да се получи това познание.Освен това и във всички звена на целия учебнообразователен процес,през който те преминаваха,този въпрос се засягаше под една или друга форма и е изясняван в една или друга степен за неговото научно разбиране.Това научно разбиране се изясняваше и с цялата идеологическа дейност на различните обществени средства за масова информация.
      Сега при,,синята",натрапена ни,западна,т.е. капиталистическа демокрация,тези условия напълно изчезнаха.Съответната литература,от която може да се получи това научно познание,една част бе публично изгорена,а останалата се прикри в тъмни шкафове в библиотеките и не се дава на читателите за ползване,и не само това,а в учебните звена и чрез идеологическата пропаганда на всички обществени средства за масова информация се лансират и натрапват напълно погрешни и изопачени представи по дадения въпрос.Това поставя младото поколение в най-голяма и страшна трагедия,защото при това положение то не е в състояние правилно да определи разумната цел на своя живот,с какви нормални,човешки усилия може да я постигне за да бъде животът му смислен и приятен.Без това научно познание младото поколение се превръща в тъпо овче стадо.Точно това е необходимо на господарите на сегашната,,демокрация",защото само поколение с такова объркано съзнание може безропотно да търпи и понася и най-големите бедствия и социални злини,каквито могат да му създават тези господари на ,,демокрацията"като негови жестоки експлоататори и грабители.
      Само когато това младо поколение придобие и се въоръжи с това научно познание по поставения въпрос,само тогава то ще бъде в състояние да се избави от този земен ад,в който е натикано.Само това познание може да му помогте да разбере по какъв начин,с какви методи и средства,то може успешно да се избави от този ад.Ето защо младото поколение се нуждае от най-важната и необходима бащинска помощ,за да придобие това спасително за него научно познание,коео може да му даде старото поколение.Всички от старото поколение,които притежават достатъчно добро познание за научния отговор на поставения въпрос,с всичките си възможности и сили , безкористно трябва да помагат на младото поколение в това отношение.Само така те ще изпълнят своя обществен дълг,като придобитото познание и натрупан жизнен опит предават на младото поколение и така помагат за прогресивното развитие на обществения живот на хората.
      Това мое разбиране по въпроса ме е мотивирало да излеза с редица публикации,засягащи по един или друг начин научното изясняване на поставения въпрос.Такава е и конкретната цел на тази моя последна публикация.В нея читателят ще срещне определени исторически факти и логически аргументи при изясняване научния одговор на поставения въпрос,които се повтарят,защото съм ги използвал и в по-ранните си публикации.Това не е недопустимо или слабост в тази публикация,а е напълно правилно и необходимо,защото се налага.Както се казва-повторението е майка на знанието,този рационален принцип се е използвал даже и от идеолога на германския фашизъм Гьобелс,който казваше,че дори и лъжата,когато се повтаря сто пъти,се приема вече за истина.
      Тази полезна роля на повторението трябва много рационално да се използва за доброто усвояване и запомняне на обективните истини в човешкото познание,защото само тогава те могат правилно да се използват в практиката на обществения живот за неговото прогресивно развитие.Това е и смисълът на моите публикации.В каква степен те помагат в това отношение на младото поколение,думата има то.

Комунизмът-историческа закономерност или утопия?


      Младият читател,за да разбере добре научния отговор на този въпрос,е необходимо да има ясна и правилна представа какво представлява,с какво се характеризира самият комунизъм като обществен строй.За да стане достатъчно ясно това е необходимо той да се съпостави с капитализма като обществен строй,който малко или много му е вече познат.
      Капиталистическият строй има за основа,се изгражда,върху частната собственост на средствата за производство-оръдията на труда и земята.Трябва да се знае какво представлява самата частна собственост,в какво се изразява и как се проявява.Тя се проявява като определен характер на обществените отношения между хората във връзка с тяхното отношение към средствата за производство.
      Например частната собственост на капиталиста към неговото предприятие се проявява не чрез неговото механично отношение спрямо предприятието му,а в характера на неговото отношение към работниците,че той по своя воля определя кои от работниците могат да влезнат в предприятието му,какво да произвеждат,как да го произвеждат и колко да получават от това производство.При това си отношение капиталистът е в положение но господар на работниците,с право да ги командва,а работниците са в положение на безправни роби,които са длъжни безропотно да му се подчиняват.Това отношение на частна собственост е юридически утвърдено с политическите закони и насила се поддържа от капиталистическата държава с нейните наказателни органи.Капиталистическото общество се разделя на две основни социални групи-класи:класата на капиталистите като собственици на средствата за производство и класата на работниците,лишени от такива средства.
      При това положение,капиталистите,като частни собственици,имат реалната възможност да експлоатират и ограбват по различен начин и в различна степен труда на наемните работници,защото те са лишени от такива средства за производство и са голи като ,,птици-пролетарий",както ги нарича Маркс.Тези две основни класи имат коренно противоположни интереси и за това между тях се води непримирима класова борба под формата на икономическа,политическа и идеологическа-по мирен и кървав начин,защото капитализмът създава небивало тежки и убийствени условия за живота на работническата класа и за останалите трудови хора,а това е резултат от основната и най-главна цел,която се преследва при капиталистическото производство-всичко да се прави така,че да се получава единствено и само печалба и то максимална печалба.Водещият принцип при това производство е :минимум разходи,максимум печалба.Всеки е свободен и има право да прави всичко,каквото може,за да постигне тази основна и заветна цел-печалбата.Това създава безпланово и стихийно производство на нужни и ненужни продукти,което периодически води до сериозни и убийствени кризи-икономически,финансови и политически в обществения живот,които се стоварват главно върху трудовите народни маси.Това са масовата безработица,жестоката и унищожителна конкуренция,водещи до масови банкрути,ширещата се корупция във всички сфери на живота,много скъпото здравеопазване и образование,които стават недостъпни за народните маси,това е масовият бандитизъм,грабежи,изнасилвания,убийства и самоубийства и постоянните кървави касапници на регионни и световни войни.Така капитализмът заставя всеки да бъде против всеки и превръща човека за човека във вълк и създава обществен живот като най-свирепата джунгла,в която основният ръководен принцип е-всеки за себе си,а само един бог за всички.
      На този фон на капиталистическата система може ясно да се открои характера на комунизма като обществен строй и да се разбере добре възможно ли е той да се изгради като реална обществена система или е някаква само утопична мечта.
      Комунизмът е коренно противоположен на капитализма като обществен строй.Тази противоположтост започва от неговата основа.Той се изгражда не върху частната, а върху общонародната собственост върху средствата за производство.Това означава,че всички трудещи се имит еднакви,равни права като собственици на средствата за производство,да се ползват от тях,да участват във вземането на решения за какво да се ползват тези средства,какво да се произвежда с тях,как да се произвежда и как да се разпределя произведеното между тях.
      При тази колективна,общонародна собственост трудещите се придобиват еднакви,равни права в отношенията помежду си във връзка със средствата за производство и тяхното използване,ето защо те не се разделят вече на различни социални групи,съсловия и класи.Премахва се всякаква експлоатация и ограбване на едни от други във всички сектори на живота.Трудещите се имат съвсем друга основна цел на своето производство-не производство единствено за печалба,а производство на материални и духовни блага за задоволяване напълно и добре на разумните и здравословни потребности на трудещите се.За постигането на тази цел трудещите се създават не безпланово,стихийно,а строго научно обосновано планово производство,при което се отчитат не само настоящите потребности на обществото,но и бъдещите,нарастващи потребности и за това планово се увеличават и създават съответните нови средства за производство.
      Това планово производство е строго икономично,защото не допуска да се произвеждат излишни,ненужни и вредни продукти и за това то не довежда до никакви кризи и безработица.При него не се проявява характерната за капитализма жестока и унищожителна конкуренция,а се утвърждава и прилага принципът на другарското съревнование,сътрудничество и взаимопомощ на трудещите се в съответните сектори на съответното производство.Използването на този принцип помага за ускоряването в масов мащаб на техническото усъвършенстване на средствата за производство и сериозно повишаване на производителността на труда и осигуряване необходимото изобилие на материални и духовни блага за обществения живот.При тези условия няма обективни причини и мотиви за корупция,бандитизъм,за подли лъжи и измами,за убийства и самоубийства,защото тук ръководният принцип е-един за всички и всички за един.С този си принцип комунизмът превръща човешкото общество в пчелен кошер,в който господства здравият човешки разум,защото членовете на това общество ще бъдат всестранно развити личности,които ще се ползват със своята свобода като осъзната необходимост,ще дават максимално от своите възможности и ще получават според своите нормални и разумни човешки потребности.
      Трябва да отбележим,че тези характерни черти на комунистическия строй се отнасят за втората фаза,за пълното развитие на този обществен строй.При неговото зараждане и начално развитие,той преминава през първата си фаза,наречена социализъм,при който не всички страни и не в пълна степен се проявяват,както при зрелия комунизъм.На този въпрос ще се спра по-конкретно по-надолу.
      След тези предварителни,кратки уводни пояснения за характерните страни на комунизма като обществен строй,можем да преминем към разглеждане,макар и конспективно,накратко,но по същество на възгледите,които се обосновават и развиват по въпроса:Комунизмът-историческа закономерност или утопия,т.е.по силата на обективните закони,по които се развива обществения живот,може ли комунистическият строй да се изгради и утвърди или е само една утопична мечта на някои хора. За да се разбере добре научния отговор на този въпрос,необходимо е да се изясни,макар и накратко,неговата история-кога възниква в обществения живот,защо възниква,какви възгледи се създават за него,получил ли е научно обяснение и обществената практика потвърдила ли е ,че това обяснение отразява обективната истина за него. Този подход е единствено правилен при разглеждане и научно изучаване на всяко нещо.Той е ползван и от класиците на Марксизма-ленинизма,които са изтъквали,че за да се разкрие същността на дадено явление,е необходимо да се проследи неговата история,при какви условия е възникнало,през какви етапи на развитие и съществуване е преминало.Това помага да се разбере каква е природата на това явление,как се проявява тя и какво е неговото бъдеще.От този правилен метод,както е известно,се е ползвал и българския възрожденец Паисий,който казва:,,За да разбереш съдбата на един народ,чети историята му".При изясняване научния отговор на поставения въпрос ще използвам този подход.Това налага,макар и накратко,да се спра на всяка обществена формация поотделно за да се види с какво се характеризира тя и възниква ли или не при нея този въпрос и защо възниква.

Какво е характерно за Първобитно-родовия строй и възниква ли при него този въпрос?


      Разглеждания въпрос не възниква с възникването на обществения живот на хората,той се заражда под определена форма в класовото общество,при което хората вече се разслояват на класи с различни и противоположни интереси и между тях се води класова борба.Този въпрос се превръща в централен въпрос на обществената идеология и основна цел на класовата борба на по-късния етап от обществения живот на хората.Той не възниква в живота на хората при техния първоначален,първобитен,комунален родов строй,защото при него хората не са разделени на класи,а са обединени в колективни,комунални отношения,при които те са се чувствали равни помежду си и задружно са извършвали своята трудовопроизводствена дейност за осигуряване на своето съществуване.Тук всички членове на родовия колектив са се чувствали с еднакво задължение,според възрастта си,да участват в трудовия процес по съответен начин в полза на колектива и с еднакво право да ползват,според естествените си нужди от придобитото.При тези комунално-колективни отношения няма мотиви сред тях да се проявява лъжата,хитростта,подлостта и омразата.При тях не се е проявявало насилие с цел на ограбване на едни от други,защото при примитивните им оръдия на труда ,на отделния индивид не е било възможно с личния си труд,сам да придобие толкова,че след като задоволи личните си нужди,да остава и излишък,който да бъде обект за ограбване.При тях не се е създавала и съответна организация като държавата,чрез която да се проявява насилие на едни спрямо други.При първобитния комунизъм не е имало държава,която със своите институти и наказателни органи да регулира поведението на членовете на колектива.Те сами са се регулирали от своето възпитание,което са получавали още от малки,а основният негов принцип е бил,,Един за всички и всички за един".С една дума,тези първобитни хора,въпреки приминивното им познание и мислене,създават,макар и примитивен,но комунистически начин на живот.
      Естествено е да възникне въпроса защо.Какъв фактор ги е заставял да живеят по такъв колективен,комунален начин.Този фактор са били крайно примитивните им и прости оръдия на труда,с които те са осигурявали своите оскъдни средства и условия за съществуване.Тези човешки индивиди,по силата на своя биологичен инстинкт за самосъхранение,са се обединявали и колективно са извършвали своята трудова дейност.По друг начин те не са можели да съществуват,затова принципът на колективизма и задружността е бил основен в живота им.Извън колектива индивида е загивал.Отбелязвайки това положение,Дарвин казва,че тогава най-голямото наказание за човека,след смъртта,е било да бъде изолиран от човешкия колектив.Това е било равносилно на сигурна смърт.
      Логическият извод от краткото изложени на колективния характер на отношенията,които са имали първобитните хора в живота си,е че той е имал за основа главно тяхната трудова дейност.Тя е била не само целесъобразна,но вече и целеосъзната и се извършва с оръдия на труда,които те сами си създават за разлика от трудоподобната дейност на другине животински колективи като пчелите..,мравки и др.,която е само сляпо целесъобразна и се извършва само с естествените им органи.
      Във връзка с това е необходимо да се подчертае,че именно тези колективни отношения са изиграли решаващата роля за тези първобитни същества да излязат от стадия на стадно-животинския си начин на живот и да навлязат в нов,човешки начин на живот.Тези техни колективни отношения помагат тяхната трудова дейност да бъде с определена резултатност и главно-придобитото познание и производствен опит постоянно да се предава от индивид на индивид и от поколение на поколение и така все повече и повече да се обогатява.Това е помагало системно те да подобряват,разнообразяват и усъвършенстват своите оръдия на труда.Така дървеното копие става вече ефикасна отровна стрела,каменната брадва става бронзова и желязна,костните инструменти се заменят с железни игли,ножове и др.
      При тези нови оръдия на труда човешкият индивид е можел вече сам да ловува и да убива животни,за да се храни и да остава излишък.Също така да извършва и други трудови дейности и сам изцяло да създава отделни предмети.Резултатите от тази индивидуална трудова дейност стават вече частна собстведост.
      В тази връзка и Ленин изтъква,че от онзи момент,когато отделния човек сам е произвел изцяло отделния предмет,той е станал вече негова собственост.Другите нямат право над него,защото не са участвали в произвеждането му.Това е началото на възникване на частната собственост в обществения живот на хората.Тя все повече и повече започва да се разширява и увеличава и да разкъсва колективните отношения в обществото,разделяйки хората на различни социални групи като класи ,съсловия,.прослойки и др.
      Докато при първобитното общество земята ,стадата и другите средства за производство са били колективна собствевост на рода и племето,то в следващата обществена формация-робовладелческото общество,тези основни средства за производство стават частна собстведост само на определен брой от хората,и по-голяма част от тях са лишени изцяло от такива средства.Първите образуват социалните групи на класата на робовладелците и класата на дребните собственици,а вторите са превърнати в класата на робите.Така появата и формирането на класите в обществото става на основата на тяхното различно отношение,което се формира между тях,по отношение на средствата за производство.
      Като изтъква тази основа за формиране на класите,Ленин дава марксисткото ,научно определение на класите,според което класите са големи социални групи от хора,които имат определено отношение към средствата за производство,към целта и начина на производството и към начина на разпределение на произведения продукт.Класите,които владеят средствата за производство,подтискат и експлоатират труда на класите,които са лишени от такива средства.Това е характерно за класово-експлоататорските обществени формации-робовладелческата,феодалната и капиталистическата.Класата на робовладелците притежава като частна собственост земята,,стадата и всички други средства за производство и експлоатира труда на робите,които не притежават никакви средства за производство,лишени са от всякакви човешки права и са собственост на самите робовладелци.Тези две класи са основните,защото са свързани с господстващия робовладелчески начин на прозводство и играят главна роля в обществения живот.Дребните собственици образуват междинна класа с второстепенна роля.
      Когато младият,а и по-възрастният читател прочете за тази сериозна промяна,която се е извършила в обществения живот на хората,при която се премахват и унищожават комунално-колективните отношения между хората,при които те са се чувствали равни и на тяхно място се създават и утвърждават съвършено друг тип обществени взаимоотношения между хората,небивало жестоки,при които едни от тях стават абсолютни,неограничени в правата си господари като робовладелци,а другите напълно безропотни техни роби,лишени от всякакви права на човешки живот и превърнати в говорящи оръдия само за труд,естествено е пред тези читатели да възникне учудващия въпрос:Защо е било това възможно и каква е била причината за тази жестока промяна?
      Този въпрос ще възникне само при тези читатели,които нямат съответното познание за характера на тези процеси на промяната и за обективните закономерности,които са ги налагали да станат.Причината е в характера на тези два типа обществени взаимоотношения,в ролята,която играят за прогресивното развитие на обществения живот на хората.Първата причина,която се проявява като закономерност е,че обществините отношетия,които възникват между хората по форма и тип не се определят от субективното желание и воля на хората,а от степента на развитието и усъвършенстването на оръдията на труда.Те определят при какви обществени отношения хората могат да правят производство и труда им да бъде по-рентабилен.
      Втората причина е кои обществени отношения могат да създават по-добри и благоприятни условия да се развива и обоганява човешкото познание,което дава главния импулс и лежи в основата на прогреса на обществения живот на хората.
      Каква е била ролята на комунално-колективните отношения при родовия строй на хората-тези условия са наложени на първобитните хора,както вече отбелязах,от примитивните им оръдия на труда,защото само при тези отношения те могат с тези оръдия да създават,макар и оскъдни условия за живот.При тези отношения комуналният принцип на консумиране на придобитите материални блага не дава възможност да се създават необходимите излишества от такива блага,които биха дали реална възможност на отделни индивиди да не участват постоянно в материално-производствения процес на колектива,а да се занимават главно с изучаване и обогатяване на човешкото познание.При този комунален колектив познанието се получава по същество като отделни,случайни открития на различни свойства и качества на тещата в резултат на материално-производствената дейност.Този начин на придобиване и на усъвършенстване на човешкото познание като основен фактор на обществения прогрес е бил много бавен и недостатъчно ефективен.Това именно е определяло много бавното развитие на обществения живот като комунално-родов строй,при който е създадена много бедна материална и духовна култура-наколните жилища и пещерните рисунки.

Какво е характерно за робовладелческия строй и възниква ли при него въпросът за комунизма?


      Много по-ефикасна роля са изиграли робовладелческите обществени отношения за ускоряване процеса на обществения прогрес,въпреки че са били много жестоки,както ги характеризира Енгелс,за огромната част от хората в робовладелческото общество.С тези отношения робовладелците бързо натрупват значителни материални богатства,като тяхна частна собственост,която им създава реалната възможност да се освободят изцяло от участието си в материалнопроизводствения процес и редица от тях да се занимават с други обществени дейности и главно с духовната култура.Не е никак случайно,че главно и само от робовладелческата класа излизат всички представители на духовната култура на това общество във всички нейни области.Те полагат основите и дават начално развитие на познанието за природата и обществото от всички области-като се почне от механиката,математиката и се стигне до философията и изкуството и създават една изключително богата материална култура.Като нагледен и ярък пример в това отношение е дейността на известния древногръцки философ Демокрит/460-370г.пр.н.е./
      Демокрит е бил син на много богат робовладелец.Когато баща му умира,той поискал от брат си това,което му се пада от наследството в пари,с които да може да посети редица страни.И наистина той посещава Египет,Вавилония,Персия,Индия и др.За това си пътуване той сам казва,че е видял много климати и страни и е слушал твърде много учени мъже,в резултат на което той е придобил много и различни познания за всички области на обществения живот.Освен със своята солидна за тогава материалистическа и атеистическа философия,Демокрит задълбочено се е занимавал с математика,астрономия,физика,биология,психология,етика,медицина,педагогика,теория на изкуството,филология,с обществения живот,политика и др.Като изразява възхищението си от него Аристотел изтъква,че Демокрит е размишлявал върху всичко.Маркс пък изтъква,че той е бил сведущ във всички дисциплини,влизащи в кръга на знанието по негово време, и че е бил емпирически естествоизпитател и първият енциклопедичен ум сред гърците.
      След голямото си пътуване Демокрит се завръща в Атина обеднял.Атиняните започнали да го подиграват,че философията му го е довела до просешка тояга.Демокрит решава да им покаже,че ако иска може да стане и богат.И с познанията,които имал,той предвидил богата маслинена реколта и още през зимата законтрактовал маслобойни на много изгодни условия.Това дало повод за ново негово усмиване,че вече напълно е откачил.Но през лятото се оказало небивало богата маслинена реколта.Тогава започнали да го молят да отстъпи малко от първоначалните контракти,а Демокрит не направил отстъпки,, изцяло се отказал от контрактите и заявил,че ако той иска да трупа богатство със своето познание,може да стане най-богатия в Гърция,но не богатството е целта и ценното в неговия живот,а познанието и добавил,че за него е много по-ценно и и важно да открие причинната връзка между две явления,отколкото да получи богатствата на персийския престол.В тази връзка трябва да се подчернае,че такива именно личности,с такова поведение са давали мощните духовни импулси за прогресивното обществено развитие.
      Кратките обяснения, дадени до тук, са достатъчни за читателя да разбере и се убеди, че при първобитния колектив на родовия строй, не е било възможно да се създадат такива необходими, благоприятни условия, при които обикновени негови членове да могат да придобиват такива сериозни енциклопедични познания подобно на Демокрит, Аристотел и др. представители на робовладелческия строй, не само в древна Гърция, но и в други страни.
      Маркс,като изтъква тази определяща роля на необходимите благоприятни материални условия за развитие и обогатяване на научното познание,казва, че за да може да се занимава с наука, изкуство и други духовни дейности, човек първо трябва да има възможност да се наяде, облече,подслони и чак тогава той вече може да се занимава с такава дейност. Тази неизбежна и необходима връзка на благоприятните материални условия с развитието на науката постоянно се потвърждава от обществената практика като обективна, закономерна истина.
      За тази обективна истина политиците и министрите на партия ГЕРБ, днес демонстрират една смешна слепота като безцеремонно отнемат необходимите материални средства на БАН за развитието на науката. Не е трудно да се разбере, че с тази си слепота, те глупаво прикриват лакейската услуга, която са заставени да правят за определени представители на съвременния международен капитал.
      Тези необходими благоприятни материални условия за развитие на научното познание се създават вече в робовладелческото общество на древна Гърция. Но е нужно да се поясни коя класа ги създава и как се създават. Тези благоприятни условия се създават главно и единствено с небивало тежкия труд на робската класа, който по най- жесток начин се експлоатира и ограбва от робовладелческата класа. Логичен е въпросът: Как е било възможно да стане това ограбване, когато количеството на робската класа е било стотици пъти по-голямо от количеството на робовладелческата класа? Явно е, че тази жестока експлоатация не е ставала с доброволното съгласие на робите, а с жестоко насилие. Как е било възможно да се извърши това насилие, въпреки многократно по-малкия брой на робовладелците в сравнение с робите - чрез организацията, която те създават-робовладелската държава. А какво представлява държавата? Това е политическа организация с публична власт, която си създава наказателни органи като армия, полиция, затвори и др. учреждения за насилствена принуда. Създава и публично правни закони като система от съответни норми и правила за определяне и регулиране поведението на хората в обществото. Дейността на държавата се изразява с политиката , която провежда.
      От това кратко определение на държавата с нейните органи, институти, закони и политика, не е ясно по същество какъв е характерът и ролята на самата държава и нейните закони и политика. Тя държава на всички класи ли е и дали с нейните закони и политика се защитават интресите на всички класи? На този въпрос е необходимо да се даде ясен и научен отговор, защото по него днес се развиват големи демагогски спекулации и цинични лъжи, с цел в съзнанието на младото поколение да се натрапят в максимална степен объркани и погрешни представи и понятия по този въпрос.
      Краткият научен отговор на този въпрос е следният-във всички класовоексплоататорски общества и при социализма държавата винаги е била и е политическа организация само на определена класа и то винаги само на господстващата в икономическо отношение класа,която е собственик на средствата за производство.Тя никога не е била и не може да бъде държава на всички класи и на цялото общество.Изтъквайки този класов характер на държавата при буржоазното общество,Маркс казва,че тя е комитет за управление и защита делата на капиталистите,т.е. на господстващата класа.И още-държавата е демокрация само за своята господстваща класа и винаги е диктатура за другите класи и социални групи.Законите на държавата са също класови,защото защитават само интересите на господстващата класа,а не и на другите социални групи,тъй като те се създават такива,каквито са необходими на господстващата класа.Маркс също изтъква,че политическите закони по същество са правноюридическо оформяне волята на господстващата класа.
      Политиката на държавата е също класова,защото по своята същност тя е определено отношение,което една класа проявява към друга класа и социални слоеве,с цел да подчини техните интереси на своите.Политиката,която провежда държавата е винаги в полза ,в защита на интересите само на господстващата класа,а не на всички социални групи в даденото общество.
      Тази същност и роля на държавата с нейните закони и политика трябва много ясто да се разбира,защото само тогава човек може правилно да определи своето отношение към държавата и дадено общество в зависимост от своето социално положение.
      В тази обективна истина за класовата същност на държавата и ролята,която тя играе с нейните закони и политика в класовото общество,читателят ще се убеди от съответните примери за поведение и отношение,което е проявявала държавата в различните класовоексплоататорски общества по въпроса за комунистическия строй-дали е историческа закономерност в развитието на обществения живот,или само една утопична мечта.
      След тези кратки,но необходими предварителни пояснения за държавата и ролята и,с нейните закони и политика в класовото общество,ще преминем към разглеждане на първото класово общество-робовладелческото.Как е възникнало то,какви класи е имало,каква е била държавата при него и главно-възниквал ли е в него въпросът на настоящата разработка и какви възгледи са създавани за него.
      Условията,при които е било възможно да се зароди,формира и утвърди робовладелческия обществен строй се създават,когато оръдията на труда достигат такава степен на усъвършенстване и разнообразяване,че дават възможност отделният човешки индивид с личния си труд да създава продукция,с която да осигурява не само своето съществуване,но да остава и излишък.Този именно излишък става вече обект за ограбване,т.е.за експлоатация на човешкия индивид.
      В по-ранния стадий в развитието на родовокомуналния колектив,когато не е било възмажно да се създава такъв излишък от труда на отделния човешки индивид,тогава при случайните сблъсквания на различните родови колективи,хванатите пленници са били включвани в колектива като негови членове,за да се увеличи физическата му сила или както някои изследователи допускат-се е извършвал канибализъм с тях.Други изследователи отричат канибализма.Дори и да е проявяван такъв канибализъм,то той не е бил по отношетие на членове на самия колектив,а върху човешки индивиди от чужд колектив,с който не са били свързани в социални отношения и за това е допустимо да са го разглеждали като хванато животно,но по-особено,което може да бъде използвано и за храна,както се използват другите хванати и убити животни.
      Процесът за поробване на човешките индивиди започва с въпросните пленници ,които са били заставени да участват в трудовата дейност на рода,но са били лишавани от правото да се ползват наравно с членовете на рода от придобитото,само да поддържат своята работна сила.Реалната полза от този вече робдки труд на пленника се виждала от ръководството на рода и това е давало мотив за действия за придобиване на нови пленници.
      Този процес за увеличавате на пленниците и превръщането им в роби все повече се усилва и разширява.Така в различните комунални колективи се създават значителни групи от пленници-роби,с които се разпорежда ръководството на рода,състоящо се от старейшини,вождове и жреци,които започват да присвояват резултатите от труда на робите като тяхна частна собственост,без да се разпределя за нуждите на другите членове на рода.Така ръководството на рода първо започва да нарушава комунистическия принцип на разпределяне на придобитите блага на рода.Вероятно аргументацията е била, че другите членове на рода не са участвали в създаването на продуктите,които са резултат от труда на робите.
      През това време и отделни членове от рода,използвайки по-усъвършенствани оръдия на труда,също започват да създават съответни излишъди и ги задържат вече като тяхта ,частна собственост,без да ги дават за общо ползване,,защото другите членове не са участвали в тяхното създаване.Така и тези членове на рода започват да нарушават комунистическия принцип на разпределение на продуктите,придобити от своя труд.По този начин първобитните,комунистически отношения започват да се разкъсват и все повече се разширява и утвърждава принципът на частната собственост.Така първоначалният комуналнородов строй се разпада и от него изкристализира нов обществен строй-робовладелският.
      С какво се характеризира този робовладелчески строй?При него една твърде малка част от хората стават едри частни собственици на земята,стадата и другите средства за производство,една значителна част от населението се превръщат в дребни частни собственици,свързани главно със занаятчийското производство.Огромната част от населението,която остава без средства за производство е превърнато в безправни роби,с труда на които се създават материалните блага за обществения живот и необходимите условия за развитието на духовната му култура.
      Така в обществения живот хората се разделят на различни социални групи-класи:класата на едрите и дребни робовладелци и класата на робската маса като две основни класи с противоположни интереси и междинната класа на дребните частни собственици.За да може тази твърде малобройна класа от робовладелци да лиши от естествените права на нормален човешки живот такава огромна маса от населението и да го превърне в безропотни роби за експлоатация на техния труд,което става чрез жестоко насилие,тя е създала за това необходимата организация-държавата с всичките нейни органи и институти.Какво представлява тази държава и нейните органи вече беше изяснено.
      Във връзка с това може да се отбележи,че ползването на робския труд е ставало по различен начин.В източните,азиятски страни като домашно робство-в домакинство е имало само по няколко роба,докато в Египет,древна Гърция и Рим робите са се ползвали на големи,компактни маси от десетки,стотици,дори хиляди роби от отделните робовладелци.На причината,която е заставяла този различен начин на ползване на труда на робите в отделните страни не е нужно да се спирам,тъй-като това не е необходимо за изясняване темата на тази разработка.
      По-важно и необходимо е да се разгледат конкретно процесите,които се проявяват при развитието на робовладелското общество.Как са се развивали тези процеси ще разгледам на примера с древна Гърция,тъй-като тук те са се проявили в класическата си форма и още ,което ще бъде интересно и полезно за читателя,той ще научи как възниква прословутата древногръцка демокрация,какво е представлявала и каква роля е играла.Това познание ще му бъде много полезно,защото ще помогне за разбирането на долните лъжи и демагогия,с които се прикриват жестоки и потресаващи истини в съвременното ,,демократично"общество и особено в сегашния прословут преход, при който ще се осъществи някаква ,,пълна и абсолютна "демокрация.Затова ще се спра на робовладелческото общество в древна Гърция.
      В първия етап от неговото зараждане и утвърждаване,населението се разслоява на три социални групи-класа на робовладелци,на роби и на дребни частни собственици.Първоначално като класа на робовладелците се утвърждава главно бившата родова аристокрация,която се формира при разложението на родовия строй от семействата на старейшините,вождовете и жреците,които присвояват земите и стадата на рода като своя частна собственост.По такъв начин те образуват класата на робовладелческата аристокрация,свързана главно със земеделие и скотовъдство при използване труда на роби.Втората класа е на дребните частни собственици на земя и на затнаятчийска дейност и третата класа е на робите,които са лишени не само от средства за производство,но и от всякакви права на нормален човешки начин на живот и са превърнати и третирани като говорещи оръдия на труда.
      При този евтин робски труд,макар оръдията на труда да са били твърде прости,производителността на труда-ниска и излишният,принаден продукт от труда на отделния роб да е бил незначителен,грамадният брой на робите допринася за масата на принадения продукт все пак да се увеличава значително.Това създава и необходимите материални условия за развитие на науката и всички други форми на духовната култура,да се усъвършенстват и подобряват оръдията на труда главно при занаятчийското производство,да се развива търговията,мореплаването и други обществени дейности.
      От тези процеси започва да се формира прослойка от нови робовладелци,свързани главно с търговията,занаятчийско-промишленото производство и лихварството.Те образуват вече робовладелческата демокрация.Между тези две части на робовладелческата класа започва класова борба поради различните им интереси.Новите робовладелци-демократи,със своята търговия сериозно ощетяват интересите на робовладелческата аристокрация като внасят мтого по-евтини земеделски продукти в страната.Робовладелческата аристокрация,която притежава политическата власт и държавните органи за насилие със своите закони и консервативна политика силно ограничава и затормозва търговските и други дейности на робовладелците демократи.Главната цел на тази борба е политическата власт с нейните държавни органи-кой да я притежава и използва.Тъй като борбата на новите робовладелци-демократи се подкрепя по един или друг начин и от междинната класа на дребните частни собственици-селяни и занаятчии,тази борба води след известно време до победа ,при която се премахва консервативната власт на робовладелческата аристокрация и се установява новата,по-прогресивна политическа власт на робовладелците-демократи,наричана демокрация,т.е.народна власт/демос-народ,крация-власт/.
      По този въпрос е необходимо,уважаемия читател,да обърне сериозно внимание и добре да разбере ,че тази характеристика,с това прекрасно име,дадено на новата политическа власт,не отразява вярно и точно такава нейна класова основа.Тази политическа власт като демокрация не е власт на целия народ,а само на част от него,а именно на класата на новите робовладелци,наричащи се демократи и в някаква степен на класата на дребните частни собственици-селяни и занаятчии.Тя не е власт на огромната част от народа превърнат в безропотни роби.Затова тази политическа власт като демокрация осигурява свобода на действие и защитава интересите само на социалните групи ,които са си я създали и наложили.Тя е била демокрация само за тях,а за другите социални групи-диктатура проявяваща насилие над тях.
      Класовата борба между робовладелческата аристокрация и робовладелческата демокрация се водила по съответен начин във всички сфери на обществения живот в древна Гърция от две нейни централи-Атина-на прогресивната демокрация и Спарта-на реакционната аристокрация.Тази борба се води с всички средснва,с най-жестоки,кръвопролитни сблъсъци,с противоположни нравствени рлинципи на морала,с противоположно идейно съдържание на изкуството и с противоположни възгледи и идеи във философията.Това много ярко се проявява в областта на древногръцката философия.Философите,които са защитавали демокрацията,като Талес,Анаксимен,Анаксемандър,Хераклит,Анаксагор,ЕмпедокълДемокрит,Аристотел,Епикур и други в своите философски учения дават в една или друга степен съответно разработване и развитие все на материалистическите,диалектическите и атеистическите възгледи,с които са подпомагали мирогледно и методологически развитието на научното познание.Философите на робовладелческата аристокрация като Питагор,Зенон,Сократ,Платон и др.са създавали и лансирали противоположните идеалистически,метафизически и религиозно-мистически възгледи,с които по същество са се противопоставяли и пречели на развитието на научното познание.

С какво се характеризира феодалният строй и възниква ли при него въпросът за комунизма?
      Приключвайки с краткото разглеждане на съществените процеси в робовладелското общество трябва да довърша обяснението на въпроса до какви конкретни промени на обществените отношения довежда борбата на робската класа. Разбирайки, че робският начин на експлоатация силно убива заинтересоваността на роба да се стреми да дава по-добро производство и с по-голяма продуктивност, робовладелците са принудени да се откажат от този начин на експлоатация и да въведат друга форма, с която да повишат заинтересоваността на робите да дават по-добро и по-продуктивно призводство. За тази цел те връщат на робите естественото им човешко право да създават семейства и да имат деца, но ги задължават с безплатен труд да обработват определена земя на своя господар и да ползват определена земя, която да обработват за самите тях. Продукцията от земята на господаря остава за него, а продукцията от земятя предоставена на робите остава за тях. Това е вече феодален начин на експлоатация с първата и форма на безплатен труд - ангарийна рента. При тази промяна робът се превръща в колонат и крепостен селянин, а неговият робовладелец - във феодален господар. Ако по-рано робовладелецът има пълно право по своя воля да разполага с роба и живота му, да го измъчва, да го продава и да го убива, без да носи отговорност пред никого за това, то феодалът вече няма право да измъчва и убива своя крепостен селянин, а може само да го продава и купува заедно със земята, за която той е закрепостен, а селянинът няма право по свое желание да я напуска, без съгласието на своя господар.
      Така в обществения живот се създава нова форма на социални отношения - феодални, с които се започва нова епоха на общественото развитие. Тези феодални отношения обаче не са нов тип, а само нова форма на експлоататорски отношения и затова при тях също се запазва експлоатацията, защото те са създадени по инициатива на експлоататорската класа на робовладелците, а не от експлоатираната класа на робите. Защо? Защото робите не предлагат, не носят по-прогресивни обществени отношения. Затова именно те не успяват да победят и пак остават като експлоатирана класа, този път като крепостни селяни.
      Във връзка с това е необходимо да се изтъкне, че за да се разбере правилно каква роля може да играе дадена класа в обществения живот, се определя от характера на социалните отношения, на които тя е носител и които може да създаде. От характера на тези отношения се определя с какво ще завърши нейната класова борба - с победа или с поражение. Тази закономерност се проявява много ярко на примера с експлоатираната работническа класа в сравнение с другите експлоатирани класи. За разлика от тях, само тя, като носител на много по-прогресивни отношения, успява да победи със своята борба, да унищожи експлоататорските, капиталистически отношения и да изгради нови, социалистически, при които се премахва всякаква експлоатация на човека от човек.
      Да преминем към краткото отбелязване на по-характерните явления и процеси на обществения живот при феодалния строй. В първия период от развитието на това общество има само две класи, които са и основните - класата на феодалите, които владеят земятя, на която е закрепостена класата на селяните, които притежават само оръдия на труда. Огромната част от селяните обработват със своите оръдия земята на феодалите и една незначителна част от тази класа извършва занаятчийско производство. Социалните отношения между тези две класи са такива, че определят за феодалите да имат само права и да нямат никакви задължения, а класата на крепостните селяни да има само задължения и да няма никакви права. Наред с тези две класи бързо се увеличава социалният слой от религиозните деятели на църквата, което също играе своята неблагоприятна роля в общественото развитие.
      През този начален период, както вече бе отбелязано, феодалите експлоатират крепостните селяни чрез ангарийната рента. Тя се осъществява като селяните се задължават да обработват безплатно земята на феодалите през определени дни от седмицата /4-5/, а в останалите дни да обработват за себе си земята дадена им за безплатно ползване от феодалите. Скоро обаче феодалите заменят тази ангарийна рента за експлоатация с натурална рента. Те забелязват, че когато селяните обработват земята за себе си, проявяват много по-големи усилия и старание и много по-дълго време работят през деня, а когато работят на земята на феодалите, не проявяват такива усилия за добро обработване на земята и работят много по-малко време от деня. В резултат от това продукцията, получена от земята, която селяните обработват за себе си е много по-качествена и много по-голяма по количество в сравнение с тази от земята на феодалите, въпреки че тя е по-добра и плодородна. Това поведение на крепостните селяни показва, че те не са заинтересовани при обработване земята на феодала да се получава по-голямо количество на качествена продукция. Може би по този начин, с тази пасивна форма, крепостният селянин изразява своята класова борба.
      Това именно поведение на крепостния селянин заставя феодала да въведе натуралната рента, която може да породи интерес в селянина да се стреми да получава качествена и в по-горямо количество продукция от цялата земя, която обработва. Феодалът задължава селянина да обработва цялата земя, като от получената продукция взема една част, а другата предава на феодала като натурална рента, защото ползва безплатно земята му. Тази натурална рента действително заинтересова крепостния селянин да се стреми да изкарва възможно по-голяма и по-качествена продукция от цялата земя на феодала, така че и неговата част да бъде по-голяма.
      Това води до бързо увеличаване на селскостопанската продукция и до натрупване на големи излишъци, особено от тази част, предавана на феодалите. При това положение започва да се развива търговията. Класата на феодалите се превръща в изцяло паразитна класа от благородници-аристократи, които се занимават само с уреждане на разкошния си живот и пищни забави, като се изолират от всякаква дейност, свързана с икономическите и стопански проблеми. В някои страни като Франция се създава дори закон, с който се забранява на феодалните благородници да се занимават с такава дейност.
      За класата на феодалите може да се добави и това, което може би ще бъде интересно за читателя - а именно, че в тази класа феодалите са се нареждали в една йерархическа стълбица, стъпалата на която са можели да бъдат заемани в зависимост от големината на земята, притежавана от съответния феодал. За обозначаване на това стъпало са приемали съответна аристократична титла на благородник. Така на най-ниското стъпало е бил феодалът барон, над него - феодалът граф, чиято земя е била значително по-голяма и в нея са влизали земите на няколко барона. На следващото стъпало е бил феодалът маркиз със земя обхващаща земите на няколко графства. На най-високото стъпало е заставал феодалът херцог.
      При това положение на нещата, със своя аристократичен начин на живот, феодалите изпадат в много затруднено положение сами да се справят с огромните излишъци от продукция, която се натрупва в техните складове от натуралната рента и често се разваля. Те не са в състоятие да я включат в търговията, за да се освободят от нея и приберат само стойността за пари, които могат да осигурят разкошния им живот. Тази неприятна за тях работа се прехвърля пак върху крепостните селяни. За тази цел се заменя натуралната рента с парична рента. С нея крепостния селянин се задължава сам да продава цялата продукция, която му е излишна и да дава парична рента на феодала за земята която използва. Размерът на тази парична рента се определя изцяло от волята на феодала. Това става през третия, последен етап от развитието на феодалното общество.
      Необходимо е да се разгледа въпроса: крепостните селяни като експлоатирана класа, водят ли някаква борба, каква е тя, защо се води и какви резултати има от нея. По този въпрос трябва да се каже, че през първите два периода от развитието на феодалния строй - първия с ангарийната рента, втория с натуралната рента, те не проявяват поведение, с което открито да изразяват някакво негодувание като израз на класова борба против тяхната експлоатация. През първия период, може би, те са доволни, че са освободени вече от робското си положение и имат право на нормален, човешки начин на живот. През втория период им се дава реалната възможност да обработват достатъчно много земя и да могат да вземат за себе си голяма част от продукцията на своя труд. През третия етап на развитие на феодализма обаче - при паричната рента, те са поставени в крайно тежко, непоносимо положение с неограничена експлоатация, за разлика от другите две форми, при които тя е в една или друга степен по-ограничена. Това дава възможност на крепостните селяни тогава, с продукцията от труда си, не само да осигуряват условия за човешки живот, но и да могат да подменят навреме остарелите си оръдия на труда с нови и по-усъвършенствани, което прави труда им все по-рентабилен.
      През третия и последен период на феодализма - при паричната рента, крепостните селяни не само губят възможността си системно да обновяват старите си и изхабени оръдия на труда и да осигуряват необходимите, макар и минимални условия за човешко съществуване, а огромната част от тях изпадат в голяма мизерия и глад и са принудени да се хранят дори с трева. Това се е налагало от постоянното увеличение на паричната им рента, което ги заставя да продават цялата си придобита продукция, за да могат с получените пари да покриват в една или друга степен тази рента.

Как се формира класата на капиталистите,с какво се характеризира нейния строй и възниква ли при него въпросът за комунизма?


      Харакнерното поведение на тази класа е ,че още при своето зараждане,представителите и се стремят и помагат да се получава,обогатява и развива научното познание,с помощта на което,те с ускорени темпове подобряват,усъвършенстват и разнообразяват оръдията на труда,с което се създава много по-рентабилно производство,даващо по-изобилна продукция.Как започва и се развива този процес?
      Селскостопанското производство на крепостния селянин,както вече отбелязах,ежегодно се повтаря по един и същ начин и не налага необходимостта от някакво по-голямо усъвършенстване оръдията на труда.Когато тези оръдия се изхабят,те се заменят с нови,но пак такива.Въведената натурална рента заставя крепостния селянин да увеличава селскостопанското си производство,което води до натрупването на по-големи излишъци,които пък пораждат търговията и нейното развитие.Тя от своя страна тласка,мотивира селското стопанство да дава по-голямо производство.Това може да се реализира само с подобряване и усъвършенстване оръдията на труда..За да се създадат такива оръдия е необходимо научно познание за свойствата и качествата на материалите,от които могат да се създадат тези оръдия,в резултат на което се развива науката.
      При пълното и абсолютно господство на религията в обществения живот тогава,това е много трудно.Третирайки научното познание за свой най-голям,опасен и смъртен враг,религията с всички средства,максимално задушава появата и развитието на това познание и неговите представители по най-жесток начин преследва,измъчва и изгаря на огнени клади.За тази мракобесническа дейност на църквата са известни многобройни случаи на такова поведение.Достатъчно е само да се спомене случая с Джордано Бруно.За да го застави да се откаже от своите научни идеи,църковната инквизиция го измъчва по най-жесток и зверски начин в продължение на пет години в затвора и след като не успява да постигне нищо,тя го хвърля на кладата и го изгаря жив.
      За уважаемият читател не е трудно да разбере,че тази мракобесническа роля на религията всячески препятства спокойното и открито развитие на научното познание,а то е нужно като главен фактор за подобряване и усъвършенстване оръдията на труда.Развитието на това познание се налага като обективна необходимост за прогреса на обществения живот.Това именно положение налага да се търсят различни начини и средства за получаване на това познание с най-различни магии,с вълшебства,философски камъни и други потайни начини.Колкото и погрешни да са тези усилия за придобиване на необходимото познание,с правене на всевъзможни опити,то при тези опити,понякога случайно се стига до откриване на едно или друго научно познание.Този процес за получаване на познание,колкото труден ,мъчителен и преследван да е бил,се разширява,засилва и развива,макар и много бавно е допринасял за получаване и повишаване на научното познание,което започва да разкъсва религиозния мрак и по ефективно да помага за подобряване и усъвършенстване оръдията на труда..Това ускорява процеса на развитие главно на занаятчийско-промишленото производство,при което се създават по-усъвършенствани и разнообразни оръдия на труда.
      С тези по-усъвършенствани оръдия на труда селскостопанските производители и занаятчии създават все по-големи количества от своята продукция.Ако преди това,когато произведената от тях продукция е сравнително малко,те сами я изнасят на определени места,кръстопътища и др.,за да я разменят и продават,но когато тя става значително по-голяма,започва да ги затруднява,защото се налага да отделят повече време за пласирането и,което не може да бъде използвано за производство.
      Това положение се явява благоприятно условие за появяването на определени посредници между тези производители и техните потребители.Това са търговците,които изкупуват продукцията от производителите и вече самите те я носят на тържището,за да я продават на съответните потребители.По този начин те помагат на производителите като им спестяват определено време,но това го правят не просто за,,бог да прости",а с хитра цел. С това те придобиват възможността да направят производителите зависими от тях и да ги подчинят на търговските си интереси,защото ги откъсват от пазара и това дава възможност да им изкупуват продукцияна на много по-ниска цена и да ги снабдяват с необходимите материали за производство с максимално по-високи цени по сравнение с пазарните.Целта,която търговците преследват с тази дейност е единствено за печалба и то все по-голяма и по-голяма.
      Трябва да се каже и дебело подчертае,та читателят ясно да разбере,че тази именно цел,да се извършва дейност,за да се получава единствено и само печалба и то колкото може по-голяма,максимална,става зародишът за възникването ,утвърждаването и развитието на обществената система капитализъм.
      Не е трудно да се разбере,че търговецът ограбва труда на производителите в една или друга степен по две линии -като изкупува продукцията и като го снабдява с материали.Тази дейност се извършва по следната схема-търговецът дава пари,за да купи произведената продукция,която се нарича вече стока,защото е предназначена за продаване на пазара,и тази стока той отново продава,за да получи пари,но повече по сравнение с дадените в началото.Тази схема има кратката формулировка:пари-стока-пари прим,т.е. пари увеличени с определен процент.Тази формула е основният принцип,по който става зараждането и развитието на капита листическата система като обществен строй.Тези търговци стават пионерите за създаването на този обществен строй.Те предават на парите нова роля,ролята на капитал,с който по нов начин,под нова форма да се експлоатира и ограбва човешки трудТези търговци придобиват характера на първите капиталисти,които с тази си дейност успяват да превърнат по същество самостоятелните занаятчии в свои наемни работници,като ги довеждат не само до силно обедняване,но и ги превръщат в свои длъжници.
      При това положение на нещата търговецът,капиталист вече не обикаля занаятчиите по различните им селища,а ги заставя да се съберат на едно място,което той определя и да работят и произвеждат в общо помещение.Така възниква първата форма на капиталистическо производство като проста кооперация,при която помещението,инструментите и материалите,които се обработват,и произведените продукти,които са стока,са частна собственост на новия капиталист.Бившите занаятчии,събрани тук механично,са вече наемни работници,като всеки по отделно изработва сам отделния продукт,който се произвежда в тази проста кооперация.
      Така възникват нови,експлоататорски обществениотношения при извършване на материалното производство,при които се формират две нови класи-класата на капиталистите и класата на наемните работници.Първата притежава като частна собственост средснвата за производство,а втората е лишена изцяло от такива средства.За това класата на капиталистите ,като експлоататорска класа,се утвърждава и като господстваща класа в икономиката,работническата класа е експлоатирана,подчинена и огнетявана.Те са двете основни класи,свързани с основния начин на общественото производство при капиталистическия строй.
      Защо феодалният строй бива унищожен и на негово място се създава и утвърждава капиталистическият,който също е експлоататорски-защото за разлика от класата на феодалите,която се отдава на паразитен начин на живот,класата на капиталистите,движена и мотивирана от силния си стремеж да реализира печалба и то колкото се може по-голяма,максимална от материалното производство,което организира,проявява непрекъснат стремеж то да бъде колкото е възможно все по-рентабилно,като въвежда и използва все по-разнообразни оръдия на труда,които създава с помощта на развиващото се научно познание..С тази си именно ,дейност,па макар и експлоататорска класа,играе прогресивна роля за развитието на обществото.
      От набелязяното до тук не е трудно да се разбере защо развитието на капитализма в Англия се извършва с твърде ускорени темпове и бързо натрупва съответните материални блага,които дават добра възможност на английската буржоазия да превърне своята страна в най-голямата и силна колониална империя.Тук капитализма не само не среща почти никаква съпротива,но му се създава и небивало благоприятно условие за това му развитие с насилственото изгонване на селяните от земите на лордовете.Тези огромни маси от беззащитни и гладни хора са принудени да навлезат в първите капиталистически предприятия като наемни работници,където техния труд е най-жестоко експлоатиран и с голямо удължаване на работния ден стигащо до 16-18 часа.За този силно изтощителен труд са използвани не само възрастни но и деца,които от силна преумора ,често са заспивали до машините в тежък,мъртвешки сън.
      Така капитализмът в Англия създава нова класа-класата на наемните работници,които поставени при тези крайно тежки условия,са принудени да започнат да водят класова борба за по-нормален човешки живот.Такава нова класа от наемни работници,лишени от всякакви средства за производство,превърнати в пролетарий се създава и в другите страни,където се развива капитализма,те също започват да водят класова борба за тази цел.
nbsp;     Във Франция,където буржоазията със своето революционно знаме издига прекрасния лозунг,,свобода,равенство,братство",след своята победа тя ги реализира само за себе си.Класата на пролетариите и останалите трудови маси са подложени на жестока експлоатация.Това положение силно разочарова дори нейните идеолози,просветители,които открито изразяват своето възмущение от нейната ненаситна алчност да трупа богатстна с такава жестока експлоатация като проява на вреден егоизъм спрямо обществото.Те настойчиво искат от нея да се откаже от този лош егоизъм,а да проявява само разумен и по-умерен егоизъм,който да не против интересите на обществото.
      Така създадената от развитието на капитализма работническа класа и тук също е принудена от жестоката експлоатация на труда си,да води сериозна класова борба в защита на своите интереси.Тази нейна барба на експлоатирана класа,обаче твърде много се различава от борбата на другите две експлоатирани класи-на робите и на крепостните селяни.Тя е много по-добре организирана,с необходимата съзнателна дисциплина,единодействие и най-вече главно с целта,която преследва.Докато при робите целта на борбата е неправилно определена и затова неосъществима,а при крепостните селяни много ограничена и консервативна,борбата на работническата класа е правилно определена,переспективна и напълно осъществима.
      За да си постави такава правилна цел на борбата,работническата класа е подпомогната от самия характер на капиталистическото производство,че то има обществен характер,защото се извършва и е резултат на техния колективен труд,а се командва и владее от частен собственик,от което произтичат и се създават всички злини и тежести в живота им.Затова е достатъчно да се премахне този частен собственик,а средствата за производство да станат тяхна колективна собственост.Само така ще се премахне ектплоатацията на труда и всички злини в живота им.Това означава да се премахне частната собственост,за да се унищожи капиталистическия строй и на негово място да се създаде нов обществен строй,при който нямя да има експлоатация и социален гнет за всички хора.Този строй ще бъде комунистическия строй на обществото.
      Така именно работническата класа поставя ясно,основателно и убедително въпроса за необходимостта от премахването на капитализма и създаването на комунизма като най-добрия обществен строй,при който само могат да се създават необходимите условия за разумен,смислен и приятен човешки живот.Така въпросът за комунизма като обществен строй,дали може да се построи или не,става основен въпрос в обществения живот при капитализма и главен въпрос по който се води идеологическа борба от представителите и защитниците на различните социални класи и групи.
      Преди да се спрем на характера на възгледите,които се издигат и развиват по въпроса за комунизма като възможен или невъзможен обществен строй,е необходимо да се отбележи кога започват да се издигат ясно и открито възгледите за необходимостта от комунистическо устройване на обществения живот,какъв е техния характер и кои са авторите на тези възгледи.
      Това е историческият период на зараждане на капитализма в западна Европа през последния,трети етап от съществуването на феодализма.През този период върху трудовите маси се стоварва двоен гнет-от феодалния абсолютизъм и небивало жестоката експлоатация на капитализма.Това довежда живота на тези маси до страшно бедствено положение.Затова тяхната класова борба силно се изостря под формата на различни,,реформации" и религиозни ереси.Защитниците и идеолозите на тези класи започват ясно да разбират,че с премахването на феодализма и заместването му с капиталистическия строй бедствието в живота на трудовите хора не само не се премахва,но става още по-голямо и затова те изразяват дълбокото убеждение,че това тяхно положение не е безизходно,защото е възможно угнетените маси със своите сили да се освободят от този социален гнет и да си изградят един съвършено друг обществен строй на разумни и справедливи принципи,при който всички хора ще бъдат равни помежду си и ще имет спокоен,приятен човешки живот.Това са утопистите социалисти.
      С това по-конкретно засягане на въпроса кога и как възниква политическата власт със съответните държавни органи наречена с прословутото име ,,демокрация",каква е нейната съшност,класова основа и социална роля в класовото общество на древна Гърция имам за цел да помогна особено на младия уважаем читател да разбере добре и се убеди,че в класовото общество,при което хората са разслоени в различни класи и социални групи с различни и противоположни интереси,се води между тях класова борба,установената политическа власт е винаги власт само на една класа и то на господстващата в икономическо отношение класа и само на нея тя осигурява необходимите демократични права и свободи за дейстзие-за другите социални класи и групи тя винаги е диктатура,която насилствено подчинява интересите им на тези на господстващата сласа.
      Като изтъква тази класова същност и различна роля на политическата власт в класовото общество,Ленин подчертава,че всяка власт е власт на господстващата в икономическо отношение класа,за тази класа тя е демокрация и винаги е диктатура за другите социални групи.От това научно определение за класовата същност и роля на политическата власт в класовото общество следва извода,че в класовото общество никога не може да има политическа власт,която да е власт на всички класи и социални групи и да е пълна демокрация за всички тях.
      Идеолозите на господстващите,експлоататорски класи с всички сили и възможности се опитват да прикрият тази класова същност и роля на политическата власт на своята класа и винаги я представят като власт на целия народ и пълна демокрация за него.Това се прави с особено голяма демагогия в съвременното капиталистическо общество и прехода у нас.
      След това кратко засягане на въпроса за характера на социалните процеси,протекли в класово-робовладелческото общество на древна Гърция остава да се види какво е било поведението и на огромната класа на робите.Те участвали ли са в класовата борба-по какъв начин,с каква цел и какви са били резултатите от нея.Този въпрос е също важен и се нуждае от верен и точен отговор,тъй-като се отнася за основната класа в класовоексплоататорското общество,която е жестоко подтискана и нейния труд най-хищнически ограбван.Безспорно,нейното поведение би имало поучително значение за поведението ,което би трябвало да имат експлоатираните класи в следващите класови общества.
      Краткият и необходим отговор на този въпрос може да се сведе до следното разбиране:В първия етап на утвърждаването и развитието на робовладелческия строй робите са били все още твърде малки групи към отделните робовладелци.При това положение не е имало реална възможност да се проявява някакво координирано протестно движение,защото по количество те са били още твърде малко и е било невъзможно да се създават връзки и отношения между тези групички за такова поведение.В по-късните етапи от развитието на робовладелческия строй броят на робите многократно се увеличава,техните групи към отделните робовладелци стават с десетки,стотици,може би и хиляди роби.Робската класа става огромна маса от човешки същества,жестоко измъчвани и с ограбван труд.Това огромно количество създава вече реалната възможност те да могат резултатно да провеждат едни или други протестни действия за подобряване на робското си положение и евентуално за освобождение.За съжаление ,обаче тази реална възможнокт не може да бъде използвана за освобождение на робската класа от робския ад.За трагичния неуспех на робите допринасят три фактора-робите не са в състояние да създадат необходимата организация за класовата си борба,в която да се проявява желязна,съзнателна дисциплина-робските въстания търпят поражевия и не довеждат до желаната цел,както в древна Гърция,така и по-късно в Римската империя.За тази слабост в организацията на класовата борба влиае вторият фактор,а именно-тяхната крайно ниска грамотност и различното им възпитание.Огромната маса от робите са по същество напълно невежи,без необходимите,макар и елементарни възгледи за обществения живот.Тяхното различно възпитание,получено при различни условия и социални среди,преди да бъдат превърнати в роби е мотивирало и различното им поведение.
      От тази ниска грамотност и различно възпитание се е и определяло различното поведение и държание сред робите.Едни от тях са разбирали добре своето гнетящо робско положение и са обмисляли и търсели начин как да се отърват от него.Други просто са се примирявали и са оставали пасивни, а трети са смятали,че могат да подобрят положението си,макар и робско,като угодничат повече на своите господари.Това реално положение за различно поведение на робите,Ленин изтъква казвайки,че има роб-революционер,роб-просто само роб и роб-лакей.Това положение се проявява като реална действителност и във всички класови общества.То се проявява и при капитализма сред работниците,като експлоатирана класа.Тук също има работници-революционери,и работници-послушни,безропотни слуги на капитала и работници-отвратителни и жалки лакеи на този капитал.Това никой с нищо не е в състояние да опровергае и отрече.
      Третият фактор,който е най-определящ за неуспеха на класовата борба на робите е,че те със своята борба не се стремят да организират и създадат по-прогресивен обществен строй от робовладелческия,при който материалното производство да бъде по-рентабилно и да се създадат в по-голямо изобилие необходимите материални и духовни блага за обществения живот на хората.Целта на тяхната борба е репресивна.Те се стремят да се премахне робството им,натрупаните богатства от робовладелците да се разпределят между тях и да възстановят принципите на стария,първобитен,комунистически начин на живот.Това не може да се осъществи,защото противоречи на изискванията на обективните закони за прогресивното развитие на обществения живот.С този стремеж,обаче,робската класа по същество поставя вече въпроса може ли да се унищожи класовоексплоататорското общество и на негово място да се изгради едно ново,по-справедливо общество,с принципи на комунистически начин на живот.Този въпрос много по-ясно,открито и настойчиво се поставя в следващите епохи на развитието на обществото и особено при капиталистическото общество.Той става основен и централен въпрос за изясняване и решаване от обществената идеология.Това по-конкретно ще бъде засегнато по-надолу.Тук трябва да се довърши въпроса за класовата борба на робите.
      Класовата борба на робите не се е проявявала само с техните кървави,робски въстания.Тя е провеждана и по друг начин-чрез пасивната,съзнателна съпротива против ограбването на труда им.При трудовата си дейност робите не проявяват необходимата заинтересованост той да бъде по-продуктивен.Те не само не напрягат своите физически и умствени възможности да подобряват оръдията на труда,с които работят и да ги използват по -рационално,а напротив-съзнателно се стараят по-бързо да ги изхабят и счупят.С това именно отношение и поведение при труда си,който става все по-нерентабилен и непродуктивен,заставят своите господари,робовладелци да се откажат от жестоката робска експлоатация на труда и да ги освободят или експлоатирането им да става по по- мек и поносим начин.
      От отбелязаното до тук може да се направи извод,че в класовото общество насилствено подтиснатите и експлоатирани класи могат само и единствено със своята активна класова борба,която трябва да водят под една или друга форма,по един или друг начин,според конкретните условия и техните възможности могат да допринесат за премахването на гнетящите ги условия и да създадат нови условия за по-добър живот.Верността на този важен извод бе потвърдена от обществената практика на работническата класа по-късно в редица страни.
      Класовата борба на робите само потвърждава верността на тезиса,който марксизма открива и научно обосновава като научна истина,че с какви отношения хората могат да създадат и изградят обществен живот не зависи от тяхното желание и воля,а се определя от степента на усъвършенстването и развитието на оръдията на труда им..Те именно определят по какъв начин може да се извършва материалното производство-самостоятелно от отделен работник или от обединената трудова дейност на необходим работнически колектив.При степента на усъвършенстването,което имат оръдията на труда при робовладелческото общество,като занаятчийски инструменти,производството може да се извършва само от отделен работник,а не от усилията на колектив.При този етап на обществения живот не е възможно да се организира комунистическо общество със съответния начин на производство.По мнението на Мелие народните маси, които са огромното мнозинство от населението, търпят всичко това по силата на два фактора. Първият е наличието на държавата, която със своите органи ги заставя насила да превиват послушно гръб пред своите господари и да търпят тяхното разбойническо ограбване. Няма съмнение, че в случая Мелие е доловил вярно класовия характер на феодалната държава и разкрива правилно нейната социална роля като оръдие за класово подчинение на експлоатираните народни маси. Вторият фактор е религията, която със своите измами и лъжи, суеверия и заблуди, довежда до такова оглупяване народа, че той доброволно си подава шията в робския ярем, който са му надянали господарите.
      Ето защо Жан Мелие счита, че религията е главният виновник за това, че народните маси търпят социалния гнет.
      Критиката на Мелие срещу феодализма е насочена не само срещу разкриване недостатъците на това класово общество, но и при създаването на друго класово общество. Неговата критика си поставя задачата да покаже цялата порочност на класовото общество изобщо, да докаже необходимостта от изграждане на безкласово общество, в което няма да има социален гнет и нещастие за народа. Отношението му към огнетените низини не само не изразява съмнение и страх от тях, а точно обратното, основава се на искрена и дълбока вяра, че те заслужават освобождение от всякакво социално робство и могат да го поснигнат със своите собствени сили.
      Мелие разкрива правилно основната причина за социалното неравенство при капиталистическото общество, а именно частната собственост. Той вярно посочва пагубните последствия, които тя дава в обществения живот, който за едни става страшен ад, а за други - прекрасен рай. Вярната мисъл на Мелие отива и по-нататък. Той показва, че от частната собственост и социалното неравенство се пораждат и най-лошите чувства у хората като омраза и завист, стремеж към лъжата, измамата и всички престъпления като мошеничество и злоупотреби, кражби и насилия, убийства и разбойнчески грабежи, кървави метежи и ужасни войни, които са най-страшните злини в живота на народните маси.
      За да се премахнат всички тези злини от живота на хората, според Мелие, има само един изход - да се унищожи частната собственост върху богатствата и земята с нейните блага и върху същите да се установи колективна собственост. При тази собственост общественият живот коренно ще се измени. В него ще се премахне социалното неравенство. Хората ще имат възмажност всички заедно да се трудят и всичке еднакво да ползват произведените блага.
      По своята същност това ново общество, което Мелие нарича "нормално общество", тъй като то ще бъде изградено върху принципи, определящи се от естествените права на хората, носи характер на аграрно-патриархален комунизъм.
      Утопичният характер, който има представата за това комунистическо общество, се вижда от разбирането за неговата икономическа основа и начин на организиране. За такава основа това общество има груповата собственост в рамките на отделното село, град, енория и др. Също така основен сектор на общественото производство, който ще осигурява условията на комунистическия живот, е селското стопанство, а не индустриалната промищленост. Тези утопични представи за комунистическото общество отразяват обективното състояние на характера на общественото производство за тогавашния етап от развитието на производителните сили, когато все още господства селскостопанското производство в икономиката.
      При комунистическото общество, според Мелие, ще се запази политическата власт за ръководство на обществения живот, но тази власт няма да бъде на тирани и експлоататори, а на самия народ.
      Вярна идея, която развива Мелие е, че животът на хората при комунизма ще се характеризира като много добър, като "разкошен", защото ще се осъществява при пълно изобилие на материални блага. С това свое разбиране идеологът на народните низини се издига несравнимо по-високо от аскетичните възгледи, развивани по този въпрос от други утописти от тази епоха.
      Но кой пречи да се създаде това мечтано общество? Според Мелие това са тираните /дворяните, духовенството и монархията/ и религията. Ето защо той счита, че пътят за достигане на това общество е просвещаването на народните маси с цел да се есвободят от религиозните заблуди и осъзнаят своята сила и възможности, че те сами могат да се освободят от тираните. Това може да стане само когато те се обединяват и организират за единни действия и революционна борба против всички свои угнетители. Така, по дълбокото убеждение на Мелие, чрез атеизма и обединението си народните маси ще постигнат освобождението си от класовото робство и ще изградят комунистическото общество. Ето защо той отдава целия си съзнателен живот на борбата против религията.
      Жан Мелие подлага на най-сериозна и обстойна критика религията, каквато до него никой не е правил. Той разкрива убедително вредата и реакционната роля, която тя играе в живота на народните маси. Трябва да се подчертае, че вредната роля на религията е изтъквана и от другите просветители и преди Мелие, и след него и особено от буржуазните атеисти през 18-и век. Но докато за тях религията е еднакво вредна за всички хора в обществото, за него религията е вредна преди всичко за бедните и угнетени народни маси и е полезна за техните духовни и светски господари. С това свое разбиране Мелие стои много по-близко до възгледа за класовия характер на религията като идеология, отколкото останалите атеисти от тази епоха.
      Жан Мелие изтъква, че религията е удобна идеологическа юзда за експлоататорите да държат народа в подчинение и до го заставят да се покорява на тяхната воля.
      Като изтъква тази вредна и реакционна роля на религията, френският просветител разкрива и нейната напълно погрешна същност. Според него религията няма характер на учение, което да дава вярно познание за реалния свят, а е учение, чиято същност се свежда до всевъзможни заблуди, суеверия, нелепи измислици и лъжи. Ето защо тя не маже да бъде полезна в живота на трудовите народни маси.
      В своята обстойна критика за религията Мелие разкрива очевидната несъстоятелност на нейната догматика, главно на примера с догмите на христианството, защото той познава това учение най-добре. Тъй като всички религии и цялата тяхна догматика се опират на идеята за съществуването на бога, Мелие се заема да докаже, че това мистично същество е просто само една нелепа фантазия, един непонятно илюзорен образ, който не може да има реално съществуване.
      Още по-несъстоятелни за него са твърденията на богословите за сътворението на света от бога. На това нелепо твърдение, че света е създаден от нищо, френския атеист противопоставя материалистическия възглед за света, който възглед според него дава напълно убедително за здравия човешки разум обяснение. Това обяснение се получава, щом като се приеме безкрайната и вечна, несътворима и неунищожима материя за основа и първопричина на всичко съществуващо в света. Това е напълно понятно, защото материята съществува по безспорен начин и никой не се съмнява в това. Тя може да се види, да се долови навсякъде и във всичко, което съществува. И като изтъква това материалистическо разбиране за света, Мелие пише: "И така, самата материя е именно битието като цяло, което може да има свое съществувание и свое движение само от самото себе си: щом предположите това, ще имате ясен принцип, който може изведнаж не само да премахне всички трудности, противоречия и нелепости, които произтичат от системата на сътворението на света, но той ще може да открие и лесния път към познанието и към физическото и нравственото обяснение на всички неща на природата."
      Това небивало тежко положение,в което изпадат крепостните селяни,ги принуждава да водят остра класова борба с многобройни кървави,селски бунтове и въстания.За съжаление тази класова борба също не води до победа,подобно на борбата на робите.Неуспехът се определя от същите фактори,както и при борбата на робите.Въстанията на крепостните селяни са мтого стихийни и лошо организирани,със слаба дисциплина и крайно малко бойни средства.Участниците в тях са също с много ниска грамотност и различно възпитание..Най-главният фактор в това отношение е пак целта,която преследват селяните с тази своя борба-те не се стремят да унищожат феодалната система и да създадат нова по-прогресивна.Тяхната цел е много ограничена-те искат само да се премахне или силно ограничи паричната рента,която страшно ги души и да бъдат оставени спокойно да се занимават със селскостопанската си дейност,макар и върху земята на феодалите.Така крепостния селянин със своето единично селско стопанство,при което той извършва своята трудова дейност с най-обикновени,ръчни оръдия на труда,не е възможно да се появят мотиви в него,той да иска,да се стреми към създаване на нов обществен строй с комунистически принципи.При тези негови условия на живот и крайно ниска грамотност,той не може да си създаде и има най-елементарна представа за такива принципи на обществен живот.
      Тази крайно ниска грамотност и бедно,ограничено мислене на крепостния селянин се обуславя от характера на неговото селско стопанство,при което трудовите процеси,които е трябвало да се извършват постоянно са се повтаряли ежегодно и необходимият придобит опит за изпълнението им,не е сложен и се предава лесно от родители на деца и от поколение на поколение.
      Това положение,което се създава от характерната дейност и поведение на двете основни класи,на крепостните селяни и на феодалната аристокрация,се явява като много благоприятно условие за религията,за нейното масово разпространение и дълбокото и проникване във всички области на живота на хората.Този процес много умело и организирано се провежда от църквата,която тогава е най-могъщият феодал,тъй-като притежава огромни земи и голяма публична власт и затова със своята благословия тя е коронясала и разкоронясала царе,крале и императори на техните престоли и успява да наложи своето напълно антинаучно учение-религията,като основна и господстваща форма на общественото съзнание.С това църквата създава оня духовен мрак,в който дълбоко потъва живота та хората през тази феодална епоха,която става най-мрачната и тъмна епоха в човешката история,продължила с хилядолетия.Това особено силно се проявява в историята на западна Европа.
      Както всяко нещо има край,така и феодалният строй постига своя неизбежен край.Той е причинен не от експлоатираната класа на крепостните селяни,с тяхната борба чрез стихийните си въстания,а от друга,нова класа,която се заражда и развива в рамките на феодалното общество,през третия етап от съществуването му.Тази класа,класата на капиталистите,макар че е експлоататорска,успява да извърши тази историческа промяна,защото е носител на по-прогресивни обществени отношения в сравнение с феодалните
      Като изтъква тази роля на капиталистите Енгелс подчертава:,,За развитието на своето промишлено производство буржоазията се нуждае от наука,която да изследва свойствата на физическите тела и формите на проявление на природните сили..Но до тогава науката е само смирена слугиня на църквата,на която не е позволено да пристъпва поставените и от вярата прегради-накъсо,тя е всичко друго,но не и наука.Сега науката въстава против църквата,буржоазията има нужда от науката и взема участие в това въстание."
      На средновековната схоластика и религиозно мракобесие се противопоставят възраждащите се материалистически възгледи и развиващото се опитно природознание.Материализмът и атеизмът се прикриват под формата на пантеизъм като се опират на природознанието.Възраждат се стихийните диалектически възгледи от древността и се обосновават с новите данни на опитното познание..
      Срещу средновековните теории на провиденциализма прогресивните мислители противопоставят убедителни възгледи за ноебходимостта от освобождение на човешката личност,която със своите сили може да измени света и да създаде ново,справедливо и разумно общество. През 18в. Във Франция видни утописти са също Мабли и Морели.Но в техните утопични учения не се издигат по-нови и ценни идеи по сравнение с идеите на Мелие,дори техните идеи са по-примитивни.Двамата утописти идеализират първоначалния живот на първобитните хора като някакъв,,златен век".Според тях това е било естественото състояние" на хората,при което е съществувало пълно равенство,свобода и общност на имуществото.При този живот хората са били напълно щастливи.Но те загубват щастието,равенството и свободата с възникването на частната собственост,защото с нея се нарушават естествените закони и се стига до утвърждаване на неравенство в обществото-источник на всички злини в живота на хората.Затова те отричат всяка частна собственост като причина за всички социални бедствия и злини в обществото.
      Затова за премахването на всички социални злини трябва да се унищожи всяка частна собственост и да се установи обществена собственост.
      Трябва да се отбележи,че ако този техен революционен извод се опира на здрава логичност и е правилен,то начинът.по който те смятат,че може да се унищожи частната собственост е неправилен,утопичен,тъй като те не разбират правилно действителните причини за възникването й.
      Премахването на частната собственост според тях ще стане чрез разпространяване на разумни възгледи,опиращи се на здравия смисъл,т.е. по същество чрез просветителска дейност.Според Мобли това мохе да стане чрез разумната роля на законодателя,който може умело да възпитава морално хората и да направлява техния живот така,че да ги отучва от излишъците и разкоша като условие за постигане на тяхното равенство.
      Според техните утопични възгледи,комунистическото общество ще има за основа обществената собственост,в него трудът ще бъде задължителен за всички.Ще се премахне търговията.За постигане на пълно равенство между хората,не само благата ще се разрледелят по равно,но дори и жилищата и дрехите ще бъдат еднакви и пр.Не е трудно да се долови аскетичния характер на живота в тяхното комунистическо общество.То е различно от комунистическото общество на Мелие,в което животът ще се изгражда на основата на изобилието.
      През 18в.Мабли и Морели не могат да видят като реална сила обществена класа,която е в състояние да осъществи коренен преврат в обществения живот.Затова те така наивно се лутат със своите утопични възгледи.
      Въпреки утопизма техните комунистически идеи са насочени против феодалния гнет и класовата експлоатация.Затова те вдъхновяват и вдигат масите на революционна борба за нов живот.
      През третия период от развитието на утопичния социализъм,негови най-известни представители са Сен Симон и Роберт Оуен.
      Сен Симон/1760-1825/въпреки че произлиза от семейство на граф,става привърженик на просветителските идеи на френските материалисти и на якобинците.Той защитава учението за детерминизма и природата и го пренася в човешката история като нейна обективна закономерност.Според него историята на човешкото общество трябва да е такава положителна наука,както науката за природата-природознанието.Защото всяка обществена система е етап от общественото развитие.Според него бъдещото човешко общество ще се изгради върху основата на научно и планово организираната едра промишленост,при която се запазва частната собственост и класите.Планираното производство на промишлеността ще бъде главно в интерес на мнозинството от членовете на обществото и то за най-бедната му част.Главната роля за осъществяване на това промишлено производство ще бъде на учените и на промишлениците,а те са фабрикантите,търговците,банкерите и работниците.
      При това ново общество ще бъде осигурено на всеки член празо да се труди според възможностите си.Неразбирайки историческата роля на работническата класа и необходимостта от нейната революционна борба за изграждането на това ново общество,Сен Симон е изразявал наивния и утопичен възглед,че с пропагандиране на идеята за това ново общество,учените и промишлениците ще се убедят в неговите предимства и те ще го изградят.
      Друг изтъкнат утопист от този период е Робърт Оуен/1771-1858/от Англия.Още като юноша е бил принуден да се изхранва с личния си труд.След това започва с капиталистическа предприемаческа дейност и достига до управител на банка.Всичко това му помага много добре да опознае отрицателнште страни на капиталистическата система за трудовите хора,които тя жестоко ограбва.Затова той ги подлага на сериозна критика.При тази своя критика Оуен показва,че всички тези отрицателни страни на капиталистическата система имат за основа,за причина,частната собственост,която той категорично отрича.Но за да може да се проявява капитализмът с тези си отрицателни страни в живота на хората,според Оуен,главното условие е тяхното голямо невежество.Само със сериозното повишаване на тяхното познание и доброто им нравствено възпитание те могат да се освободят от тази вредна обществена система и да си създадат една нова нравствена,социалистическа система.Тя ще има за основа обществената,колективна собственост и обединение на умствения и физически труд.Членовете на това общество ще са всестранно развити личности и с еднакви,равни права.При тази нравствена,социалистическа система производството ще се извършва с обединената дейност на фабричната промишленост и селскостопанското земеделие.В тази обществена системе хората няма да са разделени на класи,а ще са обединени в трудови самоуправляващи се общини.
      Като голям филантроп,Оуен се заема да покаже,че неговата социалистическа система е възможна и със своя небивал алтруизъм,той организира две трудови комуни,които след 4-5 години биват задушени от мощната капиталистическа конкуренция и пропадат.Но името на Оуен остава в историята като баща на кооперацията,на кооперативното дело.
      Въпреки голямото си човеколюбие към работническата класа,като най-измъчваната при капитализма,Оуен не успява да се издигне до правилното разбиране за нейната историческа роля за създаването на социалистическата система.Тази роля той смятал,че може да бъде извършена от държавници филантропи в буржоазното правителство.Големият му филантропизъм към наемните работници мотивира Оуен активно да участва в работническото синдикално и кооперативно движение,на което той остава верен и предан до края на живота си.
      След това кратко засягане на най-видните утописти-социалисти и характера на техните учения,не е трудно да се види,че в тях се издигат и обосновават редица рационални,правдиви идеи,но не им се дава една последователно-научна обосновка,а се свързват с наивни и погрешни причинни обяснения.В критиката си на феодалната и капиталистическата система те много вярно изтъкват,че това са античовешки системи и че е необходимо да бъдат унищожени и е възможно да се създаде нова,нравствена,истински човешка обществена система-социалистическа и комунистическа.Също правилно разкриват,че основа на експлоататорските системи е частната собственост върху средствата за производство,при която обществото се разделя на класи,като огромното болшинство от него е жестоко ограбвано от нищожното му малцинство.И за да се премахне тази аномалия в живота на хората е необходимо да се унищожи частната собственост и утвърди обществената собственост.При нея ще се премахне класовото деление на хората и ще се измени целта на общественото производство.Вместо да е производство само за печалба,то ще бъде производство на материални и духовни блага за разумните и естествени потребности на хората.При тази нова обществена система хората ще бъдат равни помежду си и ще имат реалната възможност да стават всестранно развити личности.
      Тъи като през този исторически период зараждането и развитието на капитализма става във всички европейски страни,в едни по-рано,в други малко по-късно,то и утопическите учения се появяват в тези страни със своите представители,които са твърде много.Но за езясняване на разглеждания въпрос в настоящата разработка,не е необходимо да се спираме поотделно на всички тези утописти.Достатъчно е да се засегнат само някои от най-изтъкнатите,в чиито идеи най-ярко се разкрива характера на утопическия социализъм.
      В началния период,при зараждането и развитието на капитализма в западна Европа,известен като епоха на възраждането,едни от най-изтъкнатите утописти-социалисти са Томас Мор от Англия,Томазо Кампанела от Италия,Мюнцер от Германия,Ян Хус от Чехия и др.Ще се спрем само на първите двама-първо на Томас Мор,тъй като той живее значително по-рано от Кампанела и пръв употребява думата,,утопия" в своето учение.Самата дума утопия произлиза от гръцки език/у-не,няма;топос-място/,което означава място,което никъде не съществува.
      Томас Мор/1478-1535/получава юридическо образование и бързо се издига и заема високи държавни длъжности като председател на камарата на общините и поста лорд-канцлер.Оставайки дълбок хуманист и верен син на народа си,Мор влиза в конфликт с краля,сам се отказва от високия държавен пост и го напуска.Заради конфликта си с краля той е обвинен в,,държавна измяна" и екзекутиран.
      Като се ръководи от горещото си съчувствие към безправните и подтиснатите и изпитвайки силно отвращение към лордовете,потънали в блясък,разкош и разврат.Томас Мор излага своя обществен идеал за истински справедлив човешки живот в знаменитото си произведение,,Златна книга,не по-малко полезна,отколкото забавна за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия.За кратко тази книга е известна като ,,Утопията на Мор.
      Идейната сила на ,,Утопията" идва от това,че Мор свързва и обяснява този обществен идеал със задълбочените си икономически и политически познания за това време.В този труд той подлага на аргуметирана критика утвърждаващия се капитализъм и показва, че и този обществен строй е също така жестоко експлоататорски,както феодализма и че носи за народните маси от занаятчии и селяни само разорение,мизерия и неизчислими бедствия.Прозорливият ум на Мор като икономист вижда корена на цялото социално зло,което капитализмът носи на народните маси в неговата частна собственост.И затова той изтъква,че там където има частна собственост,където всичко се измерва с пари,там едва ли някога е възможен правилен и успешен ход на държавните работи.Колко кратко,точно и вярно определя каква е основата и целта на капиталистическото производство-частната собственост и придобиване на пари-печалбата.
      Политикът Мор сполучливо разкрива и същността на държавата,като убедително доказва,че тя е заговор на богатите за ограбване и подтискане на народните маси.Как вярно разкрива класовия характер на държавата като обществена организация,която е на господстващата класа,а не на цяното общество.
      Комунистът Мор рисува ярко утопичната картина на коренно новия обществен живот,при който нямя да има частна собственост,всички ще се трудят,няма да има бедни и богати,ще има централизирано организиране на цялото обществено производство и на разпределението,ще има пълна изборност на всички длъжностни лица,хората ще се ръководят от истински човешки морал,ще ценят високо жизнерадостното изкуство и науката и свободно ще се ползват от тях.Не е трусно да се види колко вярно той изтъква основните,характерни черти на новото комунистическо общество.При него няма да има частна собственост,хората няма да се делят на класи,няма да има бедни и богати,всички ще са равни помежду си,ще се ползват свободно от материалните и духовни блага и ще имат истински,разумен човешки морал.
      За разлика от утопичните учениа за комунистическите общини от древността,които наблягат предимно на равното разпределение на наличните богатства,в ,,Утопията"на Мор се слага вече ударението главно на новата организация на материалното производство и след това на справедливото разпределение на резултатите от него.За основа на тази нова комунистическа организация на производството се взема,при тогавашните условия на обществения прогрес,идеализирания ръчен труд в занаятчийското и селскостопанско производство.
      Животът на хората от остров,,Утопия",според Мор ще протича съобразно изискванията на природата,ще се основава не на лишения,а на разумни наслаждения,ще бъде чужд на аскетизма.
      От тази еноха,друг виден утопист е Томазо Кампанела/1568-1639/..Той се изявява като страстен проповедник на новата философия и на свободата от опекунството на теологията.Заради тези свои възгледи многократно е осъждан за свободомислие от инквизицията и хвърлян в затвора,където прекарва 27 години от живота си.Но въпреки дългото престояване там,при непрекъснат и голям тормоз,Кампанела не само не се сломява духом,но дава воля на своето свободомислие и написва знаменитата си утопия,,Градът на слънцето",подобно на Томас Мор.
      И при утопичната представа на Кампанела за идеалното общество е премахната частната собственост върху средствата за производство и животът се основава на общия и задължителен труд,който става вече и жизнено необходим за хората и най- почетната работа за тях в това общество.
      Комунистическата организация,която ще има трудът в това общество ще помогне той да се намали до 4 часа.При тази организация жителите на града на слънцето ще се радват на земно благополучие с висока култура,ето защо,според Кампанела,новият живот при това общество ще превъзхожда живота във всяко друго общество,както златото превъзхожда всеки друг метал.Защото при него не хората ще служат на нещата,а нещата ще служат на хората,затова при този нов живот няма да има основания за омраза между хората,няма да има кой да подхранва пороците,с които се отличава антагонистическото обществоВ живота на жителите на града на слънцето ще цари взаимна любов,дружба,приветливост и правдивост.
      Разбира се,във философските и социологически възгледи на Кампанела има и наивност и мистика,но не с това се характеризира неговият хуманизъм,а с дълбоката,вярна и светла мисъл за възможността от исторически прогрес в обществения живот.Това е смелото и величественото в учението на Кампанела през тази епоха.
      Следващият етап от развитието на утопическия социализъм е свързан с името на Жан Мелие/1664-1729/.Той е най-големият представител на революционно-демократичното направление във френското просвещение от първата половина на 18в.,най-видният и първият философ-материалист-атеист и комунист-утопист.Загадъчната фигура на Мелие се извисява наравно с най-великите представители на материалистическата и атеистическата мисъл на новото време.
      След завършване на Семинария,Мелие става свещеник в с.Етрепини в Щампанска област,където прекарва и целия си живот.Живеейки между бедните и измъчени от феодалната експлоатация и политически гнет френски селяни,у Мелие се формира нов философски мироглед и обществено-политически идеи,които влизат в непримиримо противоречие с идеите,получени от богословското обучение в семинарията.
      Мелие ясно разбира,че без освобождаване на съзнанието на тези хора от религиозните суеверия и заблуди,те не са в състояние сами да се защитят от гнетящите ги социални сили.Ето защо той решава да разобличи религията като погрешно учение,което въвежда в заблуждение хората за смисъла на техния живот и за принципите,върху които той е изграден.
      Затова Мелие решава да остане в положението на селски свещеник,но да изпълнява задълженията си на такъв,крайно небрежно и формално и всичките си сили и знания да посвети на едно сериозно и аргументирано разобличаване на религията.
      Мелие остави след смъртта си само своя единствен обемист труд,,Завещание",който е един величествен литературен паметник на тази епоха,отразил вековните въжделения на огнетените селски маси.Със своите философско-атеистически възгледи и социално-политически идеи,той като ослепителна мълния раздира черния небосвод на феодалното мракобесие.Неговият боеви дух хвърля в ужас феодална Франция,която многократно осъжда и изгаря излизащите му издания.
      ,,Завещанието"оказва огромно влиание за развитието не само на войнстващия атеизъм през втората половина на 18в.,но и за развитието на философския материализъм от този период.Оказва също така и огромно влиание за развитието по-късно на якобинския демократизъм и революционния комунизъм на Бабьоф.
      Тежкият и безнадежден живот на онеправданите селски маси заставя Мелие да види по-трезво самата феодална действителност и да прозре по-дълбоко нейната класово-експлоататорска същност.Той се заема да разкрие причините за нещастията,които се стоварват върху народните маси.Затова подлага на безпощадна критика феодалния строй във Франция,а с това и класовото общество на Средновековието.
      Трябва да се подчертае,че никой друг от представителите от тази епоха не е дал такъв задълбочен класов анализ на обществените отношения и не е стигнал така близко до истината за причините за социалните злини на народа,както Мелие.
      Разбира се,при този анализ на обществения живот той не изхожда от материалистическото разбиране за определящата роля на начина на общественото производство,а от биологическата,,,естествена"природа на човека,от която,според него ,трябва да се определят и ,,естествените"права на хората в техния живот.Като изхожда от възгледа за ,,естественото развитие" на хората,Мелие осъжна социалното неравенство между съсловията на хората.Според него това неравенство е една от основните причини за страшните изнемогвания на народните маси.
      Жан Мелие показва,че с хищническата експлоатация на бедните селяни,феодалите са най-вредното съсловие в обществетия живот.Това са зли червеи в тялото на народа,със своята жестока експлоатация,дворяните са по-страшни и по-опасни за народа и от библейските дяволи,с които го плаши релегеята.Към тези най-опасни и страшни ,,дяволи"Мелие отнася и второто съсловие-духовенството.
      Към класовите врагове на народа Мелие причислява и различните закупчици на данъци и налози,търговци,многобройни мошеници на солния и тютюнов монопол,адвокати и други лъжци,които трупат огромни богатства,ограбвайки беззащитния народ.Към тези врагове той прибавя и абсолютизма като най-страшното зло,което тежи над хората и имуществото на бедния народ.
      По мнението на Мелие народните маси, които са огромното мнозинство от населението, търпят всичко това по силата на два фактора. Първият е наличието на държавата, която със своите органи ги заставя насила да превиват послушно гръб пред своите господари и да търпят тяхното разбойническо ограбване. Няма съмнение, че в случая Мелие е доловил вярно класовия характер на феодалната държава и разкрива правилно нейната социална роля като оръдие за класово подчинение на експлоатираните народни маси. Вторият фактор е религията, която със своите измами и лъжи, суеверия и заблуди, довежда до такова оглупяване народа, че той доброволно си подава шията в робския ярем, който са му надянали господарите.
      Ето защо Жан Мелие счита, че религията е главният виновник за това, че народните маси търпят социалния гнет.
      Критиката на Мелие срещу феодализма е насочена не само срещу разкриване недостатъците на това класово общество, но и при създаването на друго класово общество. Неговата критика си поставя задачата да покаже цялата порочност на класовото общество изобщо, да докаже необходимостта от изграждане на безкласово общество, в което няма да има социален гнет и нещастие за народа. Отношението му към огнетените низини не само не изразява съмнение и страх от тях, а точно обратното, основава се на искрена и дълбока вяра, че те заслужават освобождение от всякакво социално робство и могат да го поснигнат със своите собствени сили.
      Мелие разкрива правилно основната причина за социалното неравенство при капиталистическото общество, а именно частната собственост. Той вярно посочва пагубните последствия, които тя дава в обществения живот, който за едни става страшен ад, а за други - прекрасен рай. Вярната мисъл на Мелие отива и по-нататък. Той показва, че от частната собственост и социалното неравенство се пораждат и най-лошите чувства у хората като омраза и завист, стремеж към лъжата, измамата и всички престъпления като мошеничество и злоупотреби, кражби и насилия, убийства и разбойнчески грабежи, кървави метежи и ужасни войни, които са най-страшните злини в живота на народните маси.
      За да се премахнат всички тези злини от живота на хората, според Мелие, има само един изход - да се унищожи частната собственост върху богатствата и земята с нейните блага и върху същите да се установи колективна собственост. При тази собственост общественият живот коренно ще се измени. В него ще се премахне социалното неравенство. Хората ще имат възмажност всички заедно да се трудят и всичке еднакво да ползват произведените блага.
      По своята същност това ново общество, което Мелие нарича "нормално общество", тъй като то ще бъде изградено върху принципи, определящи се от естествените права на хората, носи характер на аграрно-патриархален комунизъм.
      Утопичният характер, който има представата за това комунистическо общество, се вижда от разбирането за неговата икономическа основа и начин на организиране. За такава основа това общество има груповата собственост в рамките на отделното село, град, енория и др. Също така основен сектор на общественото производство, който ще осигурява условията на комунистическия живот, е селското стопанство, а не индустриалната промищленост. Тези утопични представи за комунистическото общество отразяват обективното състояние на характера на общественото производство за тогавашния етап от развитието на производителните сили, когато все още господства селскостопанското производство в икономиката.
      При комунистическото общество, според Мелие, ще се запази политическата власт за ръководство на обществения живот, но тази власт няма да бъде на тирани и експлоататори, а на самия народ.
      Вярна идея, която развива Мелие е, че животът на хората при комунизма ще се характеризира като много добър, като "разкошен", защото ще се осъществява при пълно изобилие на материални блага. С това свое разбиране идеологът на народните низини се издига несравнимо по-високо от аскетичните възгледи, развивани по този въпрос от други утописти от тази епоха.
      Но кой пречи да се създаде това мечтано общество? Според Мелие това са тираните /дворяните, духовенството и монархията/ и религията. Ето защо той счита, че пътят за достигане на това общество е просвещаването на народните маси с цел да се есвободят от религиозните заблуди и осъзнаят своята сила и възможности, че те сами могат да се освободят от тираните. Това може да стане само когато те се обединяват и организират за единни действия и революционна борба против всички свои угнетители. Така, по дълбокото убеждение на Мелие, чрез атеизма и обединението си народните маси ще постигнат освобождението си от класовото робство и ще изградят комунистическото общество. Ето защо той отдава целия си съзнателен живот на борбата против религията.
      Жан Мелие подлага на най-сериозна и обстойна критика религията, каквато до него никой не е правил. Той разкрива убедително вредата и реакционната роля, която тя играе в живота на народните маси. Трябва да се подчертае, че вредната роля на религията е изтъквана и от другите просветители и преди Мелие, и след него и особено от буржуазните атеисти през 18-и век. Но докато за тях религията е еднакво вредна за всички хора в обществото, за него религията е вредна преди всичко за бедните и угнетени народни маси и е полезна за техните духовни и светски господари. С това свое разбиране Мелие стои много по-близко до възгледа за класовия характер на религията като идеология, отколкото останалите атеисти от тази епоха.
      Жан Мелие изтъква, че религията е удобна идеологическа юзда за експлоататорите да държат народа в подчинение и до го заставят да се покорява на тяхната воля.
      Като изтъква тази вредна и реакционна роля на религията, френският просветител разкрива и нейната напълно погрешна същност. Според него религията няма характер на учение, което да дава вярно познание за реалния свят, а е учение, чиято същност се свежда до всевъзможни заблуди, суеверия, нелепи измислици и лъжи. Ето защо тя не маже да бъде полезна в живота на трудовите народни маси.
      В своята обстойна критика за религията Мелие разкрива очевидната несъстоятелност на нейната догматика, главно на примера с догмите на христианството, защото той познава това учение най-добре. Тъй като всички религии и цялата тяхна догматика се опират на идеята за съществуването на бога, Мелие се заема да докаже, че това мистично същество е просто само една нелепа фантазия, един непонятно илюзорен образ, който не може да има реално съществуване.
      Още по-несъстоятелни за него са твърденията на богословите за сътворението на света от бога. На това нелепо твърдение, че света е създаден от нищо, френския атеист противопоставя материалистическия възглед за света, който възглед според него дава напълно убедително за здравия човешки разум обяснение. Това обяснение се получава, щом като се приеме безкрайната и вечна, несътворима и неунищожима материя за основа и първопричина на всичко съществуващо в света. Това е напълно понятно, защото материята съществува по безспорен начин и никой не се съмнява в това. Тя може да се види, да се долови навсякъде и във всичко, което съществува. И като изтъква това материалистическо разбиране за света, Мелие пише: "И така, самата материя е именно битието като цяло, което може да има свое съществувание и свое движение само от самото себе си: щом предположите това, ще имате ясен принцип, който може изведнаж не само да премахне всички трудности, противоречия и нелепости, които произтичат от системата на сътворението на света, но той ще може да открие и лесния път към познанието и към физическото и нравственото обяснение на всички неща на природата."
      При обяснението на материалистическият възглед за света Мелие се опира на ученията на древните философи-материалисти и особено на Епикур и Лукреций.Той се позовава и на материалистическите идеи,развити в картезианската литература и на материалистическия монизъм на Спиноза.По всяка вероятност Мелие не е познавал английските материалисти,тъй като тяхното влиание не се чувствува никаде в неговите постановки.Мелие изтъква,че и движението в света не може да се обясни с творческия акт на бога.Неговата същност като несътворимо и неунищожимо,безкрайно и вечно може да се разбере само като се свърже с вечно съществуващата материя.
      Жан Мелие прокарва вече материалистическото схващане за движението ,като атрибутивно свойство на материята,схващане,което липсва във възгледите на материалистите до Мелие.В случая трябва да се отбележи,че такъв възглед се издига вече и от английския материалист Толанд почти през същия период,но този негов възглед не е бил известен на Мелие.Ето защо с основание трябва да се изтъкне,че теоритичната мисъл на Мелие се издига до ново схващане по този въпрос,схващане,което,както е известно,по-късно подробно е обяснено от френските материалисти.
      Като отстоява възгледа за материята с нейното движение като основа на света,Мелие застъпва учението за трите вида причини ,с които трябва да се обяснява възникването на конкретните неща.Това са субстанционалната/материалната/,формалната и производната причина.Той отхвърля Аристотеловото схващане за четвъртата причина-целната,която се използва като теза на телеологизма иподчертава като основна субстанционалната причина.
      Мелие прокарва материалистическия възглед за пространството и времето като неотделими страни на материята.Като се опира на материалистическия възглед на Декарт той отхвърля религиозноидеалистическия тезис за възможността за съществуване на празно пространство и време без материя.
      Френският атеист подхвърля на обстойна критика и другата основна догма на религията-възгледа за безсмъртието на душата.Доколкото тази религиозна теза намира теоретично обосноваване от дуализма,Мелие подлага на задълбочена критика и дуализма от позициите на материализма.
      От позициите на субстанциалния монизъм Мелие за времето си дава правилно материаристическо решение както на въпроса за произхода на човешкото съзнание,така и на въпроса за произхода на живота.За Мелие живота е проявление на определено свойство на материята,възникващо в резултат на нейното движение.За това според него няма и абсолютно непреходима граница между мъртвата и живата природа.Като отстоява схващането за материалния произход на съзнанието,Мелие издига възгледа,че не всяка материя мисли и усеща.За него само организираната по особен начин материя може да усеща и мисли.Към този възглед на Мелие се придържат по-късно и френските материалисти-Холбах и Хелвеций,докато Дидро си остава на схващането,че цялата материя усеща.
      Като подчертава своя атеистичен извод за човешката душа,Жан Мелие пише:,,Всичко това,което аз току що казах,ясно показва,че тя не е духовна и не е безсмъртна в този смисъл,както това разбират нашите християнопоклонници,но че тя в действителност е напълно материална и смъртна,както и душата на животните."
      Като показва пълната несъстоятелност на основните догми на религията,Мелие подхвърля на убийствена критика и всички останали догми на християнството.И доколкото ,,истинността"на тази догматика се базира единствено на християнската литература,то Мелие показва,че тази литература както от стария,така и от новия завет е напълно недостоверна,защото е пълна с всевъзможни противоречия и най-лъжливи утвърждения.
      Може без преувеличения да се каже,че в историята на атеизма няма друг мислител,който така подробно и щателно да е разкритикувал християнската литература както Мелие.Неговата убийствена и страстно разобличаваща критика на тази литература по-късно дословно се използва от френските материалисти и особено от Холбах.
      Като защитава материалистическия сенсуализъм в борбата против религиозния скептицизъм,Мелие подлага на критика и Декартовия рационализъм с учението му за,,вродените идеи".Едновременно с това материалистът Мелие изтъква и оная огромна и важна роля,която разумът играе в познавателния процес.
      Така в борбата против идеалистическия агностицизъм и религиозния скептицизъм Мелие,като отстоява материалистическото учение за познаваемостта на света,е първия философски ум в началото на 18в.,който така последователно и аргументирано защитава естествената и необходима връзка между сетивното и логическото познание.С това той първи преодолява характерната едностранчивост на емпиризма и сенсуализма,от една страна,и на рационализма,от друга,проявявала се през целия 17 в.
      На въпроса как възниква религията и защо тя съществува в живота,Мелие дава по същество същите обяснения,както и останалите атеисти-просветители от епохата до марксизма.
      Тъй като за главна причина на религията се третира невежеството на народните маси,Мелие,както и другите атеисти от тази епоха,счита,че просвещението на тези маси е главното средство за борбата против религията.Но в схващането на Мелие по този въпрос има редица нови моменти,с които то се различава от разбирането на буржоазните атеисти.Тези атеисти развиват своята просветителска дейност само за буржоазната класа и считат,че народните маси никога не ще се освободят от религията.
      Атеистичното просвещение на Мелие е насочено единствено само към угнетените народни маси,защото той е дълбоко убеден,че те могат да се освободят от религиозните заблуди.А техните господари,експлоататори и тирани трябва според него,не да се просвещават,а да се избесят до един.За това той така страстно разпалва омразата към тях в народа,за да се вдигне той и да се саморазправи с тях.
      В тази своя атеистична борба утопистът Мелие,прокарва един съвършено правилен принцип в идеологическата борба,принципът на непримиримостта на идеологиите,отразяващи противоположни обществени строеве.За него класово-експлоататорското общество има за идеологическо оръжие идеализма и религията,лъжата и заблудата,а безкласовото и свободно от всякаква експлоатация комунистическо общество може да има за идеология само материализма и атеизма,науката и истината.
      Разбира се,възгледите на Мелие за комунистическото общество имат утопичен характер.Неговият страстен атеизъм носи характерните ограничености на стария атеизъм.
      Но трябва да се изтъкне,че в утопията и атеизма на Мелие има много повече рационални идеи и правдиви възгледи,отколкото в ученията на други просветители от тази епоха.Тези моменти, отразяващи мечтите и стремежите на най-онеправданите низини от народа,правят страстния атеизъм и утопичен комунизъм на Жан Мелие така близък до съвременния научен атеизъм и комунизъм,както никой друг.Затова,така по-конкретно,засегнах утопичното учение на Жан Мелие.

Материализмът и идеализмът-две основни направления на философията


      От казаното не е трудно да се разбере,че именно от различното решение на основния въпрас на философията се получават и двете основни философски направления:материализъм и идеализъм,два коренно противоположни философски възгледа за света.Към какво се свеждат,по същество,тези възгледи?
      Според учението на материализма обективният свят съществува сам по себе си,независимо от човека и неговото съзнание.Многообразните неща и явления в света имат за основа и причина безкройната и вечна манерия,която е несътворима и неунищожима.Тази материя се движи и развива по силата на своите обективни закони и в резултат на този стихиен процес на самодвижение и саморазвитие на материята възниква обективният свят,природата и самият човек с нетовото съзнание.Човешкото съзнание е свойство на материалния човешки мозък и неговото съдържание се поражда и определя от материалните условия на обективния живот.Така за материализма в света като определящ фактор,първична и независима е материята,обективната действителност,а вторично,зависимо,определено е съзнанието,мисленето на човека.
      Към какъв извод води този матириалистически възглед за свена?Щом като се приема,че материята е първична,определяща по отношение на съзнанието,от това логически следва,че основните причини за нещата и явленията в света и в обществения живот трябва да се търсят не в съзнанието,в мисленето на хората,а в материалните условия,в тяхната материална основа.Само като се изучават тези материални условия могат да се разкрият причините на явленията и да се познаят обективните закономерности ,на които се подчинява тяхното съществуване и развитие.Това познание дава възможност на човека съзнателно да насочва своята дейност в едно или друго направление с цел да забави или ускорява измененията на явленията в света и на обществения живот.Материалистическият възглед не само дава увереност във възможностите на човека да внася целесъобразни промени в обекнивния свят,с цел да го подчинява на своите нужди и интереси,но и спомага за правилното му ориентиране по какъв начин да действа в това отношение.
      Коренно противоположен е идеалистическият възглед за света и съвършено други са изводите,които произтичат от него за човека.За идеализма първично и определящо е съзнанието,духът,от които възникват и се определят всички останали явления в света.Идеалистическото направление във философията се проявява в две разновидвости:субективен идеализъм и обективен идеализъм.
      Според субективния идеализъм реално съществува само човешкото съзнание.Материалният свят,общектвеното битие,природата съществуват само дотолкова,доколкото се възприемат от човешкото съзнание,доколкото се преживяват като усещания и възприятия.Извън отделното човешко съзнание не съществува нищо друго.Така субективният идеализъм отрича,че извън нашите преживявания се намират реални,независими от човека материални предмети,които действат върху нашите сетивни органи и предизвикват у нас определени удещания.Като отрича реалното съществуване на материалния свят,субективният идеализъм отрича и обективния характер на неговите закономелности.А като отрича възможността да се познават тези закономерности и да се използват за съзнателното изменение на света,субективният идеализъм поражда у трудещите се неверие,че могат да познаят закономерностите на обществения живот и чрез своята революционна борба да го изменят в свой интерес.От друга страна той оправдава авантюризма и господството на експлоататордките класи в обществения живот,които уж се творят само от волята на силните личности,докато народните маси били бъзпомощни,пасивни тълпи в историята.
      За разлика от субективния идеализъм,обективния идеализъм взема за основа на всичко съществуващо в света не личното,не индивидиуалното човешко съзнание,а някакво мистично,обективно съзнание,някакъв,,световен дух",световен,,разум".Той съществувал самостоятелно от човека и от него се бил породил видимият материален свят с неговите закономерности,в това число и хората с техния обществен живот.Според този идеалистически възглед причините за всички явления в света се крият в някакво духовно начало,на което човек е безсилен да влиае.За това хората не са в състояние да изменят света по своя воля.По този начин обективният идеализъм води към мистицизъм и фатализъм,оправдава пасивността на хората в обществения живот и отрича необходимостта от тяхната активна борба за неговото революционно изменение.
      Между материализма и идеализма се е водила най-упорита борба през цялата история на философията.Тази борба е имала и има най-дълбок идеен смисъл за хората в техния обществен животОт това,как ще се разглежда отношението на съзнанието към материята,кое ще се взема за първично и определящо и кое за вторично и определено,вече се предопределя как ще се разбират и решават въпросите на обществената практика,как хората ще разбират и решават своите задачи в обществения си живот,какъв характер ще носи тяхното поведение в живота,въпроси,свързани с цялостното отношение на хората към заобикалящия ги обективен свят.
      Он материалистическото или идеалистическото решаване на основния въпрос на философията се получават два коренно противоположни възгледа за света,които по същността си са монистически,защото при обяснението на света като цяло изхождат само от едно начало,от една първопричина-материална или духовна.
      Според някои философи,както материализмът,така и идеализмът като манистически възгледи са едностранчиви философски учения,притежават огратичени теоритически аргументации и затова не могат да дадат едно пълно и обективно обяснение на света с неговото многообразие от материални и духовни явления.Тези философи считат,че трябва да се допускат две първопричини за света,две негови начала:материя и съзнание,които не се пораждат едно от друго,не зависят едно от друго и не си взаимодействат,а само паралелно съществуват и се проявяват в различните явления на света като материални и духовни.Така се получава философски възглед,който по своя характер е дуализъм,тъй като при обяснението на света се изхожда от две начала.В същност дуализмът не е някакво принципно ново решение на основния философски въпрос в сравнение с материализма и идеализма.При обяснение на нещата и явленията в света той застава ту на позициите на материализма,ту на позициите на идеализма и с това проявява пълна непоследователност.Типичен дуализъм е учението на френския философ Рене Декарт.Подобен характер носят и ученията на Аристотел и Кант.
      Има и случаи в историята на философията,когато отделни автори считат,че за обяснението на многообразието от явления в света трябва да се изхожда не от едно начало,както правят материализмът или идеализмът,или от две начала,както прави дуализмът,а от много първопричини.Такъв философски възглед за света приема характер на плурализъм.Такова е например учението на немския философ Лайбниц.Но трябва да се признае,че както идеализмът с неговите разновидности-субективен и обективен идеализъм,така и дуализмът и плурализмът,макар и да не са чисто идеалистически философски учения,представляват опит да се отрече последователното материалистическо решение на основния въпрос на философията,да се прикрие коренната противоположност между материализма и идеализма,за да се отстояват принципите на последния.Тези опити на борба против материалистическото направление приемат особено остра форма в съвременната буржоазна философия.
      На кого служат материализмът и идеализмът?Още с възникването на двете основни направления във философията между материализма и идеализма се води постоянна борба.Ленин подчертава,че от самото си възникване и до ден днешен философията носи партиен характер.В нея се води борба между две философски партии-партията на материализма и партията на идеализма.Не може да има безпартийна философия,тъй като при решението на основния философски въпрос се застава по същество на позициите или на материализма,или на идеализма.
      Тези две партии във философията,като два коренно противоположни мирогледа служат като идеологическо оръжие на определени класи в защита на техтите интереси.Затова борбата между философските партии в последна сметка е идеологическо отражение на класовата борба между враждебните класи в класово-антагонистическите общества.
      С много редки изключения материализмът винаги е бил и е философски мироглед на напредничавите,прогресивните класи и сили на обществото,защото с правилния възглед,който дава за същността на света,той ориентира вярно прогресивните сили в използването на обективните закономерности на природата и обществото за развитие на производителните сили и обществения прогрес.Самата прогресивна роля,която трябва да играят напредничавите класи в обществото,ги заставя да възприемат материалистическото разбиране за света.Така в древността материалистическата философия е служела на робовладелската демокрация,която е развивала производителните сили на това общество.По-късно буржоазията,докато играеше прогресивна роля,също така използваше философския материализъм като идеологическо оръжие в борбата си против феодализма.В борбата си против капитализма и империализма и за изграждането на социализма и комунизма работническата класа си служи също с философския материализъм като идейно-теоритично оръжие.
      Доколкото дава неправилно решение на основния въпрос на философията и превратна представа за същността на света с неговите закономерности,идеализмът може да служи и фактически служи като идеологическо оръжие в защита на интересите на реакционните и отмиращите класи в обществото.В древността идеализмът е бил философия на реакционната робовладелска аристокрация.Така е било и в средновековието,когато той е бил философия на феодалния консерватизъм и мракобесие.В съвременната епоха положението е същото.Буржоазната класа и всички други остатъци от реакционните сили в обществото използват именно идеалистическата философия/неотомизъм,персонализъм,екзистенциализъм,семантизъм,позитивизъм и др./като идейно оръжие за защита на своите класови интереси.
      Философията е не само партийна,но и винаги притежава определено класово съдържание.Затова остават напразни усилията на буржоазните идеолози да защитават несъстоятелната теза,че тяхната философия е,,надкласова"и,,безпартийна".В класовото общество няма и не може да има такава философия.Всяко философско учение в съвременното общество изхожда от теоритическите принципи или на материализма ,или на идеализма,принадлежи към едната или другата партия във философията и затова винаги изразява едни или други класови интереси в обществената борба.Ето защо напълно правилна е марксистката теза,че всяка философия е класово-партийна.
      С отричането на класово-партийния характер на своята философия буржоазията се мъчи просто да прикрие нейното реакционно идейно съдържание и научната несъстоятелност на нейните теоритически принципи.Философията на работническата класа-диалектическият и историческият материализъм е също класово-партийна.И този й характер открито се подчертава,защото като отстоява класовите интереси на пролетариата,тази философия отразява последователно прогресивния ход на общественото разнитие.

Отношението на философията към науката и религията
      Когато се говори за философията,за нейното отношение към някакъв въпрос,трябва винаги да се уточнява конкретно в случая за коя философия става дума,за материалистическата или за идеалистическата.Така стои и въпросът за отношението на философията към науката и религията.
      Известно е,че между науката и религията се е водила и се води най-ожесточена,непримирима борба,тъй като те дават коренно противоположни схващания за същността на света.Докато науката търси причините на явленията в тяхната естествена,материална природа,религията ги обяснява с волята на някакъв бог,от който уж зависели всички промени в този свят.Така науката дава относително вярно познание за природата и за възможностите тя да бъде изменяна от хората в техен интерес.Религията,напротив,със своите погрешни представи за същността на света пречи на чавека да се ориентира правилно относно причините и закономерностите му и за възможностите за тяхното изменение.
      Възникнала като примитивна и погрешна представа за света в резултат на безсилието на човека пред природните стихии,религията в класовоантагонистичното общество се използва от експлоататорските класи като средство за идейно затъпяване на подтиснатите народни маси,за да се държат в доброволно подчинение на социалния гнет.В тази си реакционна роля религията се подпомага от философския идеализъм,който теоритически обосновава нейните догми.Разбира се,между религията и идеализма има известно различие,тъй като идеализмът не е просто религия,а философска теория.Но със своите постановки,както подчертава Ленин,той винаги се свежда така или иначе до защита и поддръжка на религията.
      Философският идеализъм не влиза в открита борба с науката.Той се маскира с нея и използва нейните постижения,за да ги изопачава и да си създава,,научна"аргументация в потвърждение на своите идеалистически принципи.От своя страна с тези идеалистически принципи той пречи на науката за нейното развитие,защото й дава погрешна философскотеоритическа основа.
      Материалистическата философска теория,която правилно изяснява същността на света,е естествен съюзник на науката.Тя се опира на нейните достижения при изучаването на материалния свят,философски ги обобщава и по този начин развива и обогатява с идейно съдържание своите материалистически принципи.Едновременно с това тя въоръжава самата наука с правилна философскотеоритическа основа за нейното по-нататъшно развитие.Така материализмът,както подчертаваЛенин се оказва единствената последователна философия,вярна за всички учения на природните и обществените науки и враждебна на всякакво суеверие.
      Философският материализъм е непримирим и смъртен враг на религията,защото,като обяснява света с вечно съществуващата материя,която е несътворима и неунищожима от никаква сила,той не оставя място за мистичния бог.Ето защо материализмът е бил най-солидната теоритична основа на атеизма в борбата му против религията.Затова църквата е водела и води така ожесточена борба против материализма и неговите представители в науката.
      Към казаното до тук трябва да се добави още,че философския материализъм и философския идеализъм при разглеждане и изясняване на въпроса за движението и развитието на нещата са използвали два различни и противоположни възгледа-на диалектиката и на метафизиката.Метафизическият възглед разглежда развитието само като намаление и увеличение,като повторение.При този възглед,както отбелязва Ленин,остава във сянка самодвижението,неговата двигателна сила,неговия източник,неговия мотив или този източник се пренася вън-бог,субект и пр.При диалектическия възглед главното внимание се насочва към разкриване на източника на ,,самодвижението".Ето защо,подчертава Ленин,първата концепция,метафизическата,е мъртва,бледна,суха.Втората,диалектическата,е жизнена.Само диалектическата дава ключа към,,самодвижението"на всичко съществуващо.
      Диалектическият възглед възниква още в древността,но е имал наивен характер.Давайки обща картина на света,като самодвижение,диалектиката обръща повече внимание на движението,на преходите и връзките,както отбелязва Енгелс,отколкото на това,което се движи.
      Този диалектически възглед,макар и да дава правдива представа за движението в света,по-късно се оказва недостатъчен,за да подпомага развитието на познанието в изследването на отделните неща и явления,за разкриване на техните причини и закономерности.Затова той бива изместен от метафизическия възглед,който се утвърждава като главен метод при развитието на науката до 18 в.При този възглед отделните неща са дадени с отделни качества,веднаж за винаги и при тях изменението е само количествено-намаление или увеличение,и съществуват независимо едни от други,без каквато и връзка помежду им
      С натрупването на огромен емпиричен материал от природните науки,метафизиката се оказва негоден метод за подреждане,систематизиране и теоритическо обобщение на този конкретен,научен материал,за разкриване на общите причини,връзки и закономерности на материалната природа като цяло.Затова метафизическият метод се заменя с диалектическия,който сега е усъвършенствуван като цялостно учение за развитието и неговите закономерности.
      Тази разработка на диалектиката като цялостно учение се извършва първо от немския философ Хегел,но на идеалистическа основа.Затова тя няма научен характер,а има само правдива,рационална идея за характера на развитието.След Хегел,Маркс и Енгелс разработват диалектиката на материалистическа основа и я създават като последователно-научна теория и метод на познанието за развитието с неговите обективни закономерности.
      Тъй като диалектиката и метафизиката като методи на познанието са били свързани или с материалистическата,или с идеалистическата философска теория,те трябва конкретно да се различават по характер.Диалектиката може да бъде идеалистическа/например на Хегел/ или материалистическа,например на Маркс.Също материализмът може да бъде метафизически /какъвто е преди Маркс/ и диалектически.Идеализмът също маже да бъде метафизически или диалектически.
      Философията като общ мироглед за света не възниква през първобитно-общинния строй,тъй като при ниската степен на развитие на човешкото съзнание,не е възможно то да отразява обективната действителност в мисловни образи и абстрактни понятия.
      Философията възниква в робовладелческия строй,където човешкото съзнание постига необходимото развитие,чрез съответно придобитото познание.Тъй като това познание е още твърде малко,то и метериализмът приема наивен характер и диалектиката има стихиен характер.
      С по-нататъшното развитие на познанието и главно с успехите на механиката,философския материализъм приема механистически и метафизически характер.Като такъв той не може да обясни нучно развитието на обществения живот и неговите закономерности.Изтъквайки правилно главно определящата роля на материалния фактор за възникване на чавешкото съзнание,той изоставя и не изяснява въпроса за активната и решаваща роля,която играе съзнанието за развитие на обществения живот.Тези слабости и недостатъци,които проявява материализмът при разглеждане процесите на обществения живот,дават възможност на философския идеализъм,той да дава обяснение на тези въпроси,което принципно е изцяло погрешно.Последователно научно обяснение за развитието на обществения живот,с неговите обективни закономерности дава само философията,създадена от Маркс и Енгелс като диалектически и исторически материализъм.

Създаване на марксистката философия с нейните научни идеи


      При разглеждането на този въпрос не е необходимо да се засягат подробно биографическите моменти от живота и дейността на Маркс и Енгелс.С такова съдържание има доста много публикации.За нашата тема е необходимо и достанъчно да се отбележат само ония моменти,които са свързани с научните им открития и създаването на философията им-диалектически и исторически материализъм,научната политическа икономия и научния социализъм.
      Какви са обществено-политическите условия за възникването на марксизма?Това е атапа на бурното развитие на капитализма в западна Европа към средата на 19в.Това развитие на капитализма налага и ускорени темпове в развитието на техниката,науката и културата и главно въвеждането на машините в производството.Възникват крупни,машинизирани капиталистически предприятия,в които многократно се увеличава степента на експлоатацията на наемните работници не само с квалифициран труд,но и с неквалифициран-женския и детския.Машинното производство с ускорени темпове увеличава масата на работническата класа и със своята стихийност започва да поражда периодично сериозни икономически кризи,които с всичките си неприятности и злини се стоварват пак върху пролетарската класа.
      Тези нови условия,създадени от развитието на капитализма,не само изострят силно класовата борба на пролетариата,но го заставят да постави нови задачи пред своята класова борба-унищожаването на самото капиталистическо общество.Такъв е дълбокият смисъл и крайната цел на разгърналите се остри класови битки на пролетариата през 30-те и40-те години на 19в.в лицето на чартисткото движение в Англия,на въстанието на лионските работници във Франция и на силезийските тъкачи в Германия.
      Да се осъществи крайната цел на пролетариата-унищожаването на всякаква експлоатация на човек от човек,означава да се извърши коренно преустройство на обществения живот.Затова е необходима научна теория за самия обществен живот,за неговите закономерности на развитие,за да се изясни как може да се извърши това,кой може да го извърши и с какви средства.Такава научна теория за обществения живот не е създавана до тогава от философско-социологическата мисъл нито на манериалистите,нито на идеалистите.
      Такава научна теория,която е вече исторически необходима за пролетариата,създават за първи път Маркс и Енгелс.С нея те идейно въоръжават работническата класа за съзнателно осъществяване на своята историческа задача.
      Това развитие на капитализма води и до съответната степен на развитие на научното познание.Бързо се развиват науките като механика,физика,химия,биология и др.До края на 18в. науките са събирателни,като изучават съответните неща като завършени,такива каквито са,без да се разглеждат в процес на развитие и изменение.Така природознанието има емпиричен характер.Това обуславя и метафизическия възглед за света,според който природата е такава,каквато е възникнала от самото си начало и нещата в нея остават такива,каквито са.
      По нататъшното развитие на науките през първата половина на 19в.ги превръща от емпирични в теоритични науки,които изучават вече процесите за прехода и развитието на нещата и за връзката,която ги съединява в едно единно цяло.Това дава основа да се замени метафизическият възглед с диалектически при разглеждане на тези неща.За утвърждаването на диалектическия възглед твърде много допринася и развитието на науки като геологията и палеонтологията,физиологията и ембриологията и др.В това отношение особено значение имит,както посочва Енгелс,трите велики открития-откриването на закона за превръщането на енергията,учението за клетъчния строеж на организмите и еволюционната теория на Дарвин.
      Така развитието на природознанието с многото научни открития дава вече необходимите познания да се разработи един научен философски мироглед за света като цяло-диалектико-материалистическият мироглед.Този мироглед се създава от Маркс и Енгелс.При създаването му те използват рационалните идеи,развити до тогава от философския метериализъм на френските енциклопедисти,немския философ Фойербах и от философския идеализъм на немския философ Хегел.
      Своето идейно развитие Маркс и Енгелс започват в началото като привърженици на идеалистическата философия на Хегел и участват в революционно-демократичното движение на младохегелианците.Това им се налага от самите условия по това време в Германия.За разлика от Франция,където буржоазията в своята класова борба против феодалите и абсолютизма се ръководи и използва идеите на войнстващия материализъм и атеизъм и извършва най-голямата буржоазна революция-Великата френска революция,в Германия буржоазията се оказва твърде слаба и хилава и провежда много компромисна политика.Нейните идеолози,запазвайки стремежа й за промяна в обществения живот,използват идеите не на материализма и атеизма,а на идеализма и теивма.
      Това са Кант сфилософията си на дуализъм и агностицивъм,Фихте,с философията си на субективен идеализъм,Шелинг,с философията на религиозния мистицизъм за откровението и Хегел ,с философията си на обективен идеализъм за ,,абсолютния дух" и ,,световния разум".Трябва обаче да се каже,че с философията на Хегел,немският класически идеализъм достига своя връх и завършек.Изтъквайки това Енгелс пояснява,че философията на Хегел е обхванала несравнимо по-обширни области,отколкото всяка друга по-предишна философска система,и е развила в тази област такива богатства на мисълта,което и днес още ни учудва.Хегел е създал такова философско богатство,защото,според Енгелс,той е бил не само творчески гений,но и човек с енциклопедични знания,затова неговото дело навсякъде е създавало епоха.
      Такава висока оценка за идейното богатство на философията на Хегел дава по-късно и Ленин.Като конспектира трудовете на Хегел,Ленин отбелязва в своите философски тетрадки,че когато чете трудовете на Хегел,в тях намира редица идеи като истина и направо ги преписва,а в други идеи има ценни,рационални мисли,но развити на идеалистическа основа и затова той само ги привежда на материалистическа основа,а други негови идеи му дават повод в него да възникнат съвършено нови научни идеи.
      В стремежа си да подкрепя компромисната политика на немската буржоазия,Хегел е бил също принуден да използва философския идеализъм,но като обективен.Затова подхвърля на критика порочните страни на философския идеализъм на Кант за непознаваемостта на нещата,,в себе си",субективния идеализъм на Фихте,който извежда целия свят от човешкото съзнание,,Аз"",и на Шелинг- възгледа за ,,абсолютното тъждество",което го довежда до открития мистицизъм на теологията.
      Хегел приема за изходно положение на своята идеалистическа философия разумния,логично мислещия световен дух,наричайки го,,абсолютен дух", ,,абсолютна идея", ,,световен разум" и пр.,но както отбелязва Енгелс,той не може да каже абсолютно нищо какво представлява самият този,,абсолютен дух".По този въпрос Хегел казва само това,че този,,абсолютен дух" е първичен и че се саморазвива и от саморазвитието му възниква целия свят.Такъв е основният постулат,от който започва философията ня Хегел.Това е принципът на обективния идеализъм,който не води до научно изясняване на нещата.
      Богатото енциклопедично познание,което Хегел придобива,му помага пръв от всички философи до него-и идеалисти и материалисти,със своя задълбочен теоритичен ум да долови и разбере,че нещата в света не са постоянни и неизменни,а непрекъснато се променят и развиват като преминават едни в други и затова се намират в една всеобща връзка на взаимозависимост.
      Този процес на промяна и развитие,Хегел вижда в представите и понятията на човешкото познание за нещата,защото процеса на обогатявяне на познанието на човека започва с представи и понятия с твърде опростено,бедно идейно съдържание и се повишава,обогатява с понятия с по-сложно идейно съдържание и с възникване и на нови понятия.Според него,,абсолютният дух"със своята активност преминава три степени на саморазвитие.При първата степен се саморазвива като логическа идея,като абстрактна мисъл,чрез понятия и достига до,,абсолютната идея".При втората степет,абсолютния дух се саморазвива,като преминава в друго битие-от идеално в материално,от което възниква материалната природа.При третата степен ябсолютният дух се връща като индивидуално и обществено човешко съзнание,проявяващо се в обществения живот,където се постига самопознание на абсолютния дух като,,абсолютна истина".
      За Хегел активен,творящ е само световният дух,той именно дава саморазвитието на света.Природата,която е породена от духа,като негово материализиране,като негово,,друго битие",е пасивна,безжизнена,лишена от собствено развитие.Саморазвитието на световния дух като диалектически процес Хегел разглежда в своя труд "Наука за логиката". Тук той посочва основните принципи-закони на това саморазвитие. Това са законът за единството на противоположностите с противоречието им като источник на развитие, законът за прехода на количествените натрупвания в качествени изменения и законът за отрицание на отрицанието, който се проявява като теза, антитеза и синтеза, от което се получава спиралообразният и възходящ характер на развитието - това са основните принципи на неговия диалектически метод. В този труд Хегел изтъква и диалектическата връзка на редица понятия: същност и явление, необходимост и случайност, общото и единичното и др., която връзка метафизиците отричат.
      От отбелязаната, макар и много кратко, философска система на Хегел може да се разбере, че тя е идеалистическа, защото приема за първично и определящо някакъв абсолютен дух, а не материалната природа. Тя е и метафизическа, защото поставя начало и край в развитието на този абсолютен дух. Но в рамките на метафизическата и идеалистическата система той развива диалектическите възгледи като цялостно учение за саморазвитието с неговия източник, форми и начини на осъществяване, изразено в диалектическия му принцип за триадата като теза, антитеза и синтеза.
      Този диалектически принцип говори, че развитието не може да има начало и край, тъй като всяка теза може да се разглежда като бивша синтеза, получена от някаква теза и антитеза и всяка синтеза може да се превърне в теза, която да води до нова антитеза и синтеза. Така този диалектически принцип не признава начало и край в развитието, а системата слага начало и край. Това е и основното противоречие между диалектическия метод и метафизическата и идеалистическата система на Хегел.
      Диалектическият метод на Хегел логически води до революционни изводи за развитието на обществения живот, а метафизическата му система - до консервативни и реакционни изводи.
      Към средата на 19 в. немската буржоазия значително укрепва. Нейното радикално демократично ядро пристъпва по-смело към открита класова борба с феодализма. В борбата си то чувства необходимостта от по-революционна теория, с която открито да обяви и отстоява своето право на победа. Сега тя вече е склонна да ползва за своя идеология материализма и атеизма. Ярък представител на тази идеология е Людвик Фойербах /1804-1872/. В началото Фойербах е привърженик на хегеловата философия, но скоро се разочарова от нейния абстрактен и идеалистически характер и се заема със сериозно изучаване на обществените науки и преминава на позициите на материализма и атеизма. За тези му идеи той е уволнен от университета като преподавател и обиден от това, се заселва в дълбоката провинция, където 25 г. се занимава с просветителска дейност. Разглеждайки философията на Хегел като фалшива и мъртва, защото със своя мистицизъм тя е в противоречие с живота, Фойербах не дооценява нейните рационални, диалектически възгледи. За него тези възгледи са само една логическа игра.
      Със самоизолирането си Фойербах се откъсва задълго от политическите борби и силно изостава от новото развитие на природознанието. Затова остава на позициите на метафизическия материализъм в своите философски възгледи. По-късно, под влиание на революциите във Франция, Германия и др. европейски страни, на изострените класови битки на пролетариата и на развитието на марксистките идеи, Фойербах идейно еволюира и в последните години на живота си става член на германската социал-демократическа партия.
      Засегнах кратко същността на философските възгледи на Хегел и Фойербах, защото в началото на своята обществена дейност Маркс и Енгелс са били под силното влиание на тези техни идеи. За това положение Енгелс сам отбелязва, че с Маркс в началото са били запалени младохегелианци, а след това са станали ентусиазирани фойербахианци. Но от техните философски учения те критично използват само рационалните идеи, развити в тях като идейни източници при създаване на своята научна философия - диалектическия материализъм.
      Маркс и Енгелс разработват диалектическите възгледи на материалистическа основа, тоест свързват диалектиката с материализма и създават вече материалистическа диалектика, която е коренно противоположна на хегеловата диалектика, както отбелязва Маркс. Едновременно с това свързват материализма с принципите на диалектиката и създават материализъм диалектически, за разлика от метафизическия материализъм. По този начин те създават вече научен философски мироглед - диалектическия материализъм. Прилагайки принципите на диалектическия материализъм при разглеждане и обяснение на обществения живот и неговата история, те за първи път създават ново философско учение за обществената история - исторически материализъм. С това те извършват революционен преврат във философията, защото аргументирано доказват и изтъкват определящата роля на материалните условия за развитието на обществения живот на хората и за неговия характер. До тях всички материалисти и идеалисти са изтъквали винаги, че идеите на хората имат определяща роля за характера на обществения живот и неговото развитие.
      Разбира се Маркс и Енгелс не застават изведнаж на позициите на научната философия. Те преминават твърде сложен път на идейно развитие - от принципите на философския идеализъм и стария метафизически материализъм, към диалектическия материализъм и към историческия материализъм като тяхно велико научно откритие. Това свое откритие те извършват не чрез съчетаване по умозрителен път на материалистическите и диалектически възгледи, създадени преди тях, а в резултат на тяхното самостоятелно вникване в същността на обществения живот и долавяне определящата роля на неговата материална основа за развитие.
      Как конкретно Маркс стига до това свое откритие? Като младохегелианец той е заставен от пруското правителство да напусне преподавателската си дейност заради революционнодемократичните си идеи и започва журналистическа дейност. Като редактор на ,,Рейнски вестник", ръководейки се от тезиси и идеи, Маркс продължава да защитава интересите на бедните и социално онеправданите народни маси. В тази своя обществена дейност той се ръководи от идеята за необходимостта от социална справедливост - идея, която теоритически обосновава, като изхожда първоначално от принципите на идеалистическата философия на Хегел, която учи, че държавата със своето право и закони е проява на някаква висша идея за справедливостта, създадена от ,,абсолютния дух".
      Законодателната дейност на пруския парламент му помага да разбере, че тази теза на Хегел не е вярна. Конкретният случай е такъв. В парламента се приема закон, който задължава крепостните селяни, които събират изсъхналите дървета и клони от горите на феодалите, да плащат съответни суми за това. Този закон убеждава Маркс, че държавата с нейните закони не е проява на някаква висша, нравствена идея, която да внася и утвърждава в живота социална справедливост, както учи Хегел в своята философия, а е израз на волята на господстващите феодали и за това тя със своите закони защитава само техните егоистични, материални класови интереси, против интересите на експлоатираните народни маси. Тази държава не създава закон, който да заставя феодалите да заплащат положения от селяните труд за почистване на горите им, а създава закон, който не само оставя труда на селяните незаплатен, но ги и заставя да дават още и допълнителни пари на феодалите.
      От този случай Маркс ясно разбира, че не държавата с нейните закони и политика определя какви да бъдат отношенията на класите с техните материални интереси в "гражданското общество", а от материалните интереси на класите се определя каква да бъде държавата и нейните закони, които да защитават едни или други интереси в "гражданското общество".
      По този начин теоритическата мисъл на Маркс издига за първи път един нов възглед за обществения живот - материалистическото обяснение на историята. Срещу идеалистическите представи за определящата роля на духовното начало, на идеите в развитието на човешкото общество, Маркс противопоставя материалистическото схващане за определящата роля на материалните условия и дейност на хората.
      За тази своя основателна критика, на която подхвърля идеалистическите възгледи на Хегел по този въпрос, Маркс намира идейна опора във философията на Фойербах, който по израза на Енгелс, провъзгласява без заобикалки тържеството на материализма в Германия по това време. Маркс разкритикува и метафизическите недостатъци на фойербаховия материализъм, които го правят също негоден като научна теория за обяснение на обществената история.
      Създаденото от Маркс материалистическо учение за човешкото общество е най-великото завоевание на научната мисъл. Хаосът и произволът, които царуват до тогава във възгледите върху теорията и върху политиката, пояснява Ленин, се сменят с поразително цялостна и стройна научна теория, която показва как от един строй на обществения живот закономерно се развива, в следствие разрастването на материалните производителни сили, друг, по-висш обществен строй.Като кратък извод от изтъкнатото до тук може да се отбележи, че с разработването на диалектиката на материалистическа основа, Маркс и Енгелс създадоха материалистическа диалектика, която научно отразява най-общите обективни закони за развитието на материалния свят, на обществения живот на хората и на тяхното познание.
      Свързвайки философския материализъм с тази научна диалектика те създадоха материализъм диалектически, който като философска теория последователно до край решава научно основния въпрос на философията с неговите две страни. И прилагайки тези диалектически и материалистически принципи за разглеждане и изясняване на обществения живот създадоха философска теория за обществения живот - историческия материализъм. По този начин те създадоха един цялостен научен философски мироглед за материалния свят, за човешкото общество и за човешкото познание.
      За читателя ще бъде полезно да се запознае с основните принципи на материалистическата диалектика,за диалектическия материализъм и за историческия материализъм. Това ще му помогне да разбере добре защо комунизмът е историческа закономерност,а не утопия.
      Ще започнем с основните принципи на марксистката диалектика като отражение на всеобщите диалектически закони за развитие на света.
      Първият основен принцип на диалектикана,който разкрива източника, първопричината, импулса за изменение и развитие на нещата е законът за единството и борбата на противоположностите в нещата. Всяко конкретно нещо и явление представлява определено единство на две противоположни страни, които са свързани по определен начин помежду си, но като противоположности между тях протича процес на противодействие, на борба, която именно довежда до определена промяна, изменение и развитие на това нещо.
      Разкривайки тази противоречива същност, природа на нещата, марксистката диалектика аргументирано, убедително доказва, че първопричината, източникът на пораждане на изменение и развитие на нещата е в тяхната именно противоречива същност, природа, а не извън тях. Противно на това научно обяснение за първопричината за саморазвитието на нещата, метафизиката първо отрича, че по своята същност те са противоречиви и затова причината за тяхното изменение и развитие не е в тях, а извън тях, в някакви чужди на тях сили, свръх сили и пр. Този метафизически възглед е изцяло погрешен.
      Верността за диалектическия възглед за нещата, че те са единство от определени противоположности и затова тяхната същност е противоречива, се доказва от развитието на науката за различните области на обективния свят - неорганичната материя, органичната и обществения живот. За изясняване на темата на настоящата работа не е необходимо да се спираме конкретно на тази противоречивост в неорганичната и органичната материя. Тази противоречивост е достатъчно изяснена в съответната научна литература. Тук е достатъчно само да се припомни, че механичното движение се проявява като противоречивост на прекъснатост и непрекъснатост на пространството и времето, във физическите явления като притегляне и отблъскване, като положително и отрицателно при електричеството, в атомите като противоположни сили и пр. В органичната материя тази противоположност се проявява като изграждане и разрушение на живата клетка, като асимилация и дисимилация, като наследственост и приспособяване, като дразнимост, възбуждане и затормозявяне и др.
      За читателя ще бъде необходимо да се спрем по-конкретно как се проявяват противоположностите и противоречията в обществения живот. Защото това ще му помогне да разбере правилния, научния отговор на разглеждания въпрос.
      Това, което бе изяснено в началото на тази разработка за характера на обществените формации - робовладелска, феодална и капиталистическа, помага на читателя да разбере, че всяка от тях се характеризира с две основни класи, които са свързани със съответния начин на общественото производство, но са с противоположни роли и класови интереси и затова между тях възникват противоречия, които приемат антагонистичен характер и пораждат остра класова борба помежду им. Както бе показано именно класовата борба на класата на робите доведе до прехода от този обществен строй към следващия - феодалния строй. И тук класовата борба на класата на крепостните селяни довеждаше до съответното развитие на този обществен строй. По-късно класовата борба на зародилата се в рамките на феодализма нова класа - буржоазията, доведе до премахването на феодализма и преминаване към капиталистическия строй.
      И същата тази диалектическа закономерност се проявява и при капиталистическия строй. При него двете основни класи са капиталистическата класа и работническата класа, които са свързани с капиталистическия начин на производство, но са с противоположни класови интереси и роли и затова при тях също се проявяват противоречия, които приемат антагонистичен характер и пораждат остра класова борба. И напълно закономерно е, че класовата борба на работническата класа ще доведе до премахване на капиталистическия строй и до създаване на нов обществен строй - социализъм и комунизъм. Тази диалектическа закономерност обществената практика я потвърди като обективна истина, тъй като тя се реализира в десетки страни.
      Възникването на противоположните класи в класовите обществени формации и противоречията, които се проявяват между тях и пораждат класовата им борба пък се предизвикват от противоречието, което периодично възниква в общественото производство, по-конкретно в начина по който се извършва то. А то се извършва с оръдия на труда, които хората сами ги създават за да произвеждат едни или други неща за своите човешки потребности. Но по какъв начин се извършва това производство се определя от характера на оръдията на труда, от тяхната степен на усъвършенстване и разнообразието им. От този техен характер се определя как може да се произвежда с тях - по индивидуален начин или по колективен. Това принципно положение бе пояснено в началото на тази работа. Тук трябва да се добави, че оръдията на труда и хората с техния производствен опит и трудови навици, които произвеждат образуват производителните сили на даденото общество.
      Но за да участват в това производство хората влизат предварително в определени отношения помежду си. Това са техните производствени отношения, тъй като са свързани с участието им в производството.
      Между хората се създават и други отношения,на които ще се спрем по-надолу. Тук трябва да се отбележи, че производителните сили и производствените отношения образуват начина на общественото производство. Но не е трудно да се види, че при начина на производството има пак две страни: производителни сили и производствени отношения, които са свързани, образуват единство, но при което единство възниква пак несъответствие и противоречие, тъй като установените производствени отношения остават неизменни, а производителните сили постоянно се развиват и настъпва период, когато производствените отношения почват да задържат и пречат за по-нататъшното развитие на производителните сили. Това налага възникналото противоречие да се преодолее като се премахнат остарелите производствени отношения и се създадат нови, които да съответстват на развитите производителни сили и да им дават нов простор за развитие. А това налага да се смени начина на производство с нов. И тъй като начинът на производство е материалната основа на даден обществен строй, това води до смяна на съответния обществен строй.
      По силата на този именно всеобщ обективен диалектичен закон за развитието на всички неща в света и в човешката история възникват последователно конкретните обществени строеве: първобитния, робовладелския, феодалния, капиталистическия, социалистическия и после неговото пълно развитие като комунистически. Достатъчно е да се познава дори само този диалектически закон за саморазвитието на нещата и първопричината на това тяхно саморазвитие, противоречието с неговата роля, за да се види колко са жалки лакейските напъни на съвременните апологети на капитализма с всички средства да натрапват досадно в съзнанието на народните маси, че не е възможно да се създаде социализъм или комунистически строй, защото това било само една утопия, тъй като общественият живот на хората ще си остава за винаги в рамките на капиталистическия строй.
      Към посоченото до тук за противоречието като първопричина за развитието и изменението на нещата, необходимо е да се добави още кратко, че противоречията биват вътрешни и външни, антагонистични и неантагонистични, че играят различна роля при саморазвитието на нещата. Непознаването добре на тази тяхна конкретна роля при саморазвитието на нещата довежда до погрешни обяснения на действителните причини за развитието на нещата в природата и в обществения живот.
      
      Вътрешните противоречия се проявяват в самите неща, те определят тяхната същност и саморазвитие, а външните противоречия се проявяват между нещата, те създават конкретните условия за съществуване и развитие на нещата. Вътрешните противоречия играят определяща роля за съдбата на нещата, а външните имат ролята на благоприятни или неблагоприятни условия за тяхното развитие. Благоприятните външни противоречия подпомагат определящата роля на вътрешните противоречия за ускоряването на саморазвитието на нещата. Докато неблагоприятните външни противоречия задържат, спъват тази роля на вътрешните противоречия.
      Тази роля на вътрешните и външни противоречия много ярко се прояви в страните на източна Европа в края на втората световна нойна. Разгромявайки фашистките пълчища на Хитлер на своята територия Съветската армия ги преследва до Берлин и трябваше да премине през тези страни. Преминавайки през тях, тя ги освободи от фашистката окупация и с това създаде благоприятни условия за трудовите народни маси в тях не само по-лесно да съборят своите профашистки правителства, но и да започнат да преустройват обществетия си живот от капиталистически в социалистически.
      Въпреки че тези благоприятни условия бяха еднакви за всички тези страни, но не във всички се извършиха такива промени. В Полша, Унгария, Чехословакия, Румъния, България и Югославия народите извършиха такива съществени промени в обществения си живот, но във Франция и Австрия това не се направи. Защо? Защото в тези две страни прогресивната противоположност на вътрешното класово противоречие не беше достатъчно добре организирана и силна и затова не бе в състояние да преодолее съпротивата на своята реакционна класова противоположност, въпреки благоприятните условия, които й се създадоха и си останаха с капиталистическия си строй. А в другите страни тази прогресивна противоположност на класовото противоречие бе достатъчно добре организирана и силна и затова можа да извърши премахването на реакционната си противоположност и да промени обществения строй.
      Този ярък пример от развитието на теди страни е достатъчно убедителен за всеки човек със здрава логика на своя разум и без предубеждения, че именно вътрешните противоречия определят съдбата и развитието на нещата, а не външните противоречия като условия. Ето защо са много жалки брътвежите на защитниците на капитализма, според които Съветската армия "насила" била заставила народите от тези страни да строят социализъм. А не обясняват защо пък не е "заставила" народа от другите две страни и той да строи социализъм. И мълчат като пукали пък за другите страни, където съветски войник не е стъпвал, а там народите също отхвърлиха империалистическия гнет, премахнаха капитализма и си изградиха социализъм. В това отношение са прекрасни примерите с Китай, Северна Корея и Виетнам. Както е известно, виетнамският народ извърши чудо в това отношение. Под ръководството на своята комунистическа партия начело с Хо-ши Мин той не само се освобони от френския колониализъм, но след това разгроми и американските империалисти, които се опитаха отново до го покорят и превърнат Виетнам в своя колония. Героичният виетнамски народ води небивало жестока борба в продължение на 5-6 години и така разгроми военните сили на САЩ и най-позорно ги изгони от своята територия, че и до сега американците се стряскат на сън от този страшен синдром.
      Ами на малката Куба,под носа на американския империализъм на САЩ,Съветската армия ли и махна капиталистическия строй и построи социализма?Това не го ли направи самия народ на Куба под ръководството на своя любим,легендарен Фидел Кастро?И социяалистическа Куба стана ярка лъчезарна звезда,която осветява истинския път за освобождението на народите от гнета на империализма,пътя по който вече тръгват редица страни от Латинска Америка,като Венецуела,Боливия и др.
      Противоречията по характер могат да бъдат антагонистични и неантагонистични.Такива се проявяват в обществения живот.В класовоексплоататорските общества противоречията между двете основни класи са антагонистични защото изразяват коренно противоположни класови интереси,на експлоататорската класа и на експлоатираната класа.Такива са противоречията на робите и робовладелците,на крепостните селяни и феодалите и на работническата класа и на капиталистите.Тези антагонистически противоречия се проявяват само с насилие,чрез революционен взрив,извършван от прогресивната класа за унищожаването на реакционната противоположна класа.
      Но между работническата класа и дребните трудови селяни,които преживяват със своето дребно частно стопанство противоречие има,но то е неантагонистично,И двете тези социални класи са трудови и са експлоатирани от капитализма и затова между тях може и се създава класов съюз за борба против тази експлоатация.А след освобождението от капиталистическата експлоатация противоречието,което се проявява между тях от различния им стремеж-селяните да запазят дребното частно стопанство и стремежа на работниците да им помогнат да се обединят в едри и механизирани социалистически селски стопанства се разрешаваше ненасилствено,а по доброволен и мирен начин.А на едрите земевладелци,които експлоатираха ратайски труд за обработване на земята си,тя се национализира и предава за използване от кооперираните селяни.Такава помощ работническата класа оказва и на дребните частни занаятчии,да се обединят и създадат едри социалистически занаятчийски кооперации.
      Накрая трябва да се отбележи,че диалектическият закон за противоположностите като източник на развитието на нещата се проявява и при тяхната форма и съдържание.Всяко нещо е единство от съдържание и форма и тъй като формата остава относително постоянна,а съдържанието постоянно се развива,то между тях възниква периодично определено противоречие между остарялата форма и новоразвилото се съдържание и което противоречие се преодолява като се премахне,смени остарялата форма с нова форма за развилото се ново съдържание.
      От краткото изложение до тук може да се види как се проявява диалектическия закон за саморазвитието на нещата в света,че за това тяхно саморазвитие първопричина е борбата на техните противоположности,между които възниква противоречие,което се преодолява чрез борба.
      Вторият всеобщ диалектически закон за развитието пък показва по какъв начин става това развитие на нещата,че то се извършва като преминаване на количествените изменения в коренни качествени изменения.
      Нещата в света се проявяват със съответната своя качествена и количествена определеност.Качествената определеност на дадено нещо се проявява чрез единството на неговите свойства,признаци и особености,с които то се отличава от другите неща.Характерът на качествената определеност на дадено нещо се разкрива,проявява при неговото взаимодействие с другите неща.Многообразието на качествената определеност на различните неща е свързана с различните форми на движение на материята-физически,химически и биологически.Качествената определеност на нещата е обективна реалност и неразривно знързана със самине неща.
      Количествената определеност на нещата се проявява като съответната тяхна величина,обем,темпо,степен,брой и пр.Както качествената така и количествената определеност е обективна реалност и е неотделима от нещата.Единството на качествената и количествената определеност на нещана образува тяхната мяра,която изразява границана,в която количествените изменения не довеждат до качествени промени в тях и се запазват същите.Но когато количествените изменения на дадено нещо преминат границата на неговата мяра това предизвеква коренна качествена промяна в него.Така се извършва развитието на нещата в света,като постепенните количествени изменения в тях достигайки до определен предел предизвикват коренни качествени изменения в тях,т.е.развитието се извършва като рлеминаване на количествените изменения в коренно нови качествени изменения.Като изтъква този начин на движение и изменение в природата Енгелс отбелязва,че всички качествени изменения се извършват по пътя на количествените увеличения и намаления на материята и движението.
      Тази диалектическа връзка на количествените изменения с качествените промени на нещата много ясно се проявява при промяната на физическото състояние на водата с количествената промяна на нейната температура.Както е известно при температура под нула градуса водана е в твърдо състояние-лед.При температура от 0 до 100 градуса тя е в течно състояние,а над 100 градуса тя минава в парообразно състояние.Същата диалектическа връзка се проявява и при химическите елементи,на които качествата се променят с изменение на тяхното атомно тегло
      Диалектическата закономерност на количествените изменения с качествените промени се проявява и при развитието на обществения живот.Количественото повишаване и развитие на производинелните сили на определен етап налага смяна на изоставащите производствени отношения с качествено нови.Така при развитието на капитализма като експлоататорски строй в обществения живот се натрупват различни количествени изменения.Първо количествено много се увеличават и развиват производителните му сили,цялото производство приема обществен характер.В количествено отношение силно нараства работническата класа като експлоатирана,но и класата на другите експлаотирани трудови хора.Класовото им съзнание постоянно се повишава.Подобрява се тяхната организираност като обществена сила.Обогатява се опита им за водене на успешна класова революционна борба и пр.Повишаването на всички тези количествени промени създават реалната възможност капиталистическия строй като експлоататорски успешно да се замени с друг некапиталистически строй-социализма.
      Количествените и качествени промени по същество се проявяват като две форми на развитие-еволюционна и революционна.При еволюционната форма се извършват бавни количествени натрупвания,а при революционната форма се извършват бързи,коренни качествени изменения,които стават скокообразно..Революционните скокове в обществения живот водят до смяната на един обществен строй с друг.Затова Маркс изтъква,че революциите в обществения живот са локомотивите на историята.
      С количествените и качествени промени процесът на развитието приема характер на постъпателно движение,при което се преминава от по-просто към по-сложно,от старото качество към по-ново качество,от нисшето към висшето.
      От краткото изложение на характера на диалектическите закони за развитието на света с неговата първопричина/борбата на противоположностите/и формите му на проявление като еволюция и революция,не е трудно да се види колко са несъстоятелни и погрешни метафизическите възгледи за развитието на света,при които се отрича всякаква противоречивост и борба в нещата,като се приема,че те по своето съдържание са еднородни с определени и неизменни качества,дадени им веднаж за винаги и затова движението в света е само количествено изменение на нещата,които са с неизменни качества.Така развитието в света се довежда до движение в кръг на неизменни неща.И затова според метафизическия възглед развитието се извършва само като еволюционен процес без революции.Не е трудно да се види,че с този метафизически възглед се отрича закономерния характер на социалистическата революция за премахването на капитализма като силно остаряла и гангренясала реакционна обществена система и необходимостта от изграждане на социализма и комунизма като качествено нов,несравнимо по-прогресивен обществен строй.
      Като резултат от действието на диалектическите закони за развитието като борба на противоположностите,което довежда до количествени и качествени изменения като еволюционни и революционни форми на развитието,това превръща материалният свят в непрекъснато движение и изменение ,при което постоянно нещо възниква като ново и се развива и нещо остарява,руши се и се отрича,макар и да се съпротивлява.Така се оказва,че в света движението е абсолютно,а покоят е относителен,временен.
      Ето защо правилният диалектически подход към нещата е да се цени и подпомага зараждащото се ново,което в началото е по-слабо,но има бъдеще на развитие,а не да се поддържа и запазва остаряващото,което е отживяло времето си.Но при отричането на остарялото не всичко от него се отрича,защото то остарява по своята форма,но има положително съдържание,което се запазва и се развива по-нататък с получаване на нова форма.Този диалектически принцип на развитие много добре се проявява при смяната на обществените формации.При тяхната смяна се отричат, премахват се само остарелите производствени отношения,които са били икономическата основа на дадения обществен строй,но се запазват развилите се при него производителни сили,за които се създават нови производствени отношения за по-нататъшното им развитие.Така например при премахването на капитализма се отричат,унищожават неговите експлоататорски производствени отношения,но се запазват развитите производителни сили и им се създават нови неексплоататорски,социалистически отношения,които ще дадат нов простор за по.нататъшно развитие на производителните сили на общественото производство.
      Краткото засягане на основните обективни диалектични закони за развитието на света дава възможност на читателя да разбере характера на основните принципи на марксисткия диалектически метод,които са вярно,научно отражение на обективните диалектически закони.
      Свързвайки тези диалектически принципи с философския материализъм,Маркс за първи път създаде научна-философска теория-диалектически материализъм,който последователно научно решава основния въпрос на философията с неговите две страни.
      Основният въпрос на философията,както бе пояснено в началото се свежда до изясняването на отношението на съзнанието към материята,на мисленето към битието,на духа към природата.И първата страна за изясняване на този въпрос е от тези две реалности-материална и духовна,коя е първична и коя е вторична-материята ли е първична и тя ли поражда съзнанието или съзнанието е първично и то поражда материята?Както бе показано,идеалистите твърдят,че съзнанието е първично и че то поражда материята и затова тя е вторична.Материалистите до Маркс твърдяха обратното,че материята е първичва и тя поражда съзнанието и то е вторично.Но не бяха в състояние да обяснят как,по какъв начин от материята възниква съзнанието като втора теалност.
      НАУЧЕН ОТГОВОР НА ТОЗИ ВЪПРОС ДАДЕ ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ.Той откри едно всеобщо свойство на цялата материя,свойството й да отразява въздействие от материя.И зависимо от това колко по- слохна е структурата на даденото материално тяло,толкова по-активно то отразява въздействията на друго материално тяло.При телата от мъртвата природа това свойство да отразяват се проявява като механични,физични и химични реакции.
      Но при живата природа,при органичните тела това свойство вече се проявява като дразнимост и рефлекси.Но с усложняването на живата клетка и превръщането й в нервна клетка тя проявява това свайство вече като усещане при въздействие от материално тяло.А с развитието и усложняването на нервните клетки и образуването от тях на още по-сложни нервни органи и човешкия мозък,това свайство за отразяване при човешкия мозък се проявява вече като мисловни образи от представи,понятия и идеи,т.е.,възниква човешко съзнание като свойство на човешкия мозък,защото той е с най-сложна структура на жива материя.Така човешкото съзнание се поражда от човешкия мозък и е негово свойство и затова е неоткъсваемо от мозъка.Не може да има съзнание без мозък.Ето защо съзнанието е вторично и неговото идейно съдържание е отражение в мисловни образи на различните въздействия на материалните тела.
      Това научно обяснение за произхода на човешкото съзнание,като развито свойство на човешкия мозък не може да се опровергае по никакъв начин от никой идеалист и теолог и от техния бог,защото цялото човешко познание и обществената практика неопровержимо потвърждават това реално положение като обективна истина.
      Диалектическият материализъм дава също научен отговор и на втората страна на основния въпрос на философията,познаваем ли е материалния свят от човешкото съзнание?На този въпрос идеалистите по един или друг начин са давали отрицателен отговор.Материалистите до Маркс по принцип са приемали,че светът е познаваем от човешкото съзнание,но не са могли да изяснят как се получава това познание и какъв характер имат неговите истини.
      Диалектическият материализъм не само утвърждава познаваемостта на материалния свят,но разкрива и сложността на самия познавателен процес,характера на научните истини и критерия,който потвърждава тяхната обективност.
      Познанието е сложен процес на отразяване на обективните неща в човешкото съзнание.Той протича от живото съзерцание към абстрактното мислене и от него към практиката.Това по-конкретно означава,че познанието започва през сетивните възприятия,които получаваме чрез нашите сетивни органи за обективните неща,които изучаваме.Тези сетивни възприятия в човешкото съзнание пораждат определени конкретни субективни образи,представи за възприеманите нещо,за техните външни форми и за отделни техни свойства.Това е първата степен на познанието-сетивната.Но това сетивно познание не дава познание за същността на изучавания предмет..,а дава познание само за неговата външна форма и отделни негови свойства.
      Но като се получат редица сетивни образи,това дава възможност на човешкия разум като сравнява и анализира тези конкретни сетивни представи да открива общи страни в тях,с които се характеризира тяхното съдържание,т.е. тяхната същност..Така се създава общ мисловен образ,но вече абстрактен като панятие за тяхната обща същност.Това е втората степен на познание,познание с абстрактни понятия,което е по-дълбоко познание за съвкупността на съществените свойства,за вътрешната природа на изучаваните неща и за техните общи връзки и закономерности на проявление.Втората степен на познание се постига с абстрактното мислене чрез понятия,съждения и умозаключения.
      Но това познание придобито чрез сетивните и абстрактните образи като субективни в човешкото съзнание,получават материален израз и се предават на други чрез звуковите изрази на езика,на който думите се свързват с определени сетивни и абстрактни образи,а също и чрез писмени и други материални знаци.
      Дали придобитото познание за нещата отразява,дава обективната истина за тяхната същност,това се проверява чрез човешката практика,т.е. чрез практическата дейност на хората.Тази практическа дайност те извършват главно при общественото производство на материални и духовни блага за своя живот.Разбира се,като практическа проверка за истинността на дадено позноние се използват и различни лабораторни опити и други материално-изследователски дейности.
      Когато изучават природен предмет или язление,хората могат със своята материалнопрактическа дейност да подготвят необходимите условия и сами ,по изкуствен начин да създадат наново същия този предмет или явление,този техен практически резултат потвърждава,че познанието,което са придобили за същността и условията за възникване и съществуване на този предмет или явление е вярно,че то отразява обективната истина за тях.Така определено познание дали е вярно,дали отразява обективната истина за съответните неща,това показват резултатите от практическата му проверка.
      Конкретната обективна истина е относителна и абсолютна.Тя е относителна,защото е истина само за определен предел на изучаваното нещо и само за съответните конкретни условия,при които то възниква и съществува.Зад този предел и за други условия тя вече не е истина.ТЯ Е ОТНОСИТЕЛНА,ЗАЩОТО КАТО КОНКРЕТНА ИСТИНА ТЯ Е ЧАСТИЦА ОТ БЕЗКРАЙНИЯ ПРОЦЕС ОТ РАЗВИТИЕТО И ОБОГАТЯВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ ОТ ИСТИНИ ЗА БЕЗКРАЙНИЯ МАТЕРИАЛЕН СВЯТ.НО КАТО ОБЕКТИВНА ИСТИНА ЗА ОПРЕДЕЛЕН ПРЕДЕЛ ОТ ДАДЕНО НЕЩО И ЗА СЪОТВЕТНИТЕ КОНКРЕТНИ УСЛОВИЯ ЗА НЕГОВОТО ВЪЗНИКВАНЕ И СЪШЕСТВУВАНЕ ТЯ Е НЕ САМО ОТНОСИТЕЛНА НО И АБСОЛЮТНА,ЗАЩОТО Е ЧАСТИЦА ОТ ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА ЗА СВЕТА КАТО ЦЯЛО.
      От това марксистко научно разбиране,че процесите и нещата от материалния свят са познаваеми и че това се доказва от обществената практика логически следва,че и обществения живот,неговата същност и закони на развитие също са познаваеми и че се придобива обективна истина за тях и това се потвърждава от обществената практика при него.
      От краткото засягане на марксистките научни възгледи за основните диалектически закони за развитие на нещата в материалния свят,че всяко от тях се проявява като единство от две противоположности,между които възникват противоречия и затова се води борба помежду им и тази именно борба е първопричината за постоянното изменение и движение в тях и,че това изменение става чрез количествени и качествени промени и скокообразно се преминава от едно нещо в друго и така възниква всеобщата връзка и взаимозависимост между тях.
      От тези диалектически възгледи за развитието и от материалистическите възгледи за първичността на материята и вторичността на съзнанието,че то възниква от материята и за познаваемостта на материалния свят от човешкото съзнание и за придобиване на обективна истина от него,Маркс и Енгелс формулираха основните принципи на своя научен диалектико-материалистически метод за изучаване на обективния свят.
      Тези принципи те приложиха и при разглеждането и изучаването на обществения живот и създадоха за първи път най-великото научно откритие за него,за неговата действителна същност и обективните закони за развитието му.Това е тяхната научна философска теория за обществения живот-историческият материализъм.По този начин те създадоха цялостна научна философска теория за материалния свят и обществения живот-диалектически и исторически материализъм.Това е тяхната научна философска теория на марксизма като негова първа част.
      За читателя ще бъде полезно да се отбележат макар и накратко основните принципи на историческия материализъм,които са отражение на обективните закони за развитие на обществения живот.Това ще помогне да се разбере и види ясно,комунизмът като обществен строй закономерно ли се налага да се създаде,като необходим за прогресивното развитие на обществения живот или е утопична мечта.
      От основния принцип на диалектическия материализъм,че материята,природата е първична,а съзнанието,духът е вторично,че материалния свят е обективен и съществува независимо от съзнанието,а съзнанието е зависимо и е отражение на материалния свят,логически следва,че този принцип е основен принцип и за обществения живот,който е сложно явление от материални и духовни процеси.Той също има своя материална основа,която е пьрвична и определяща,а духовните му процеси са вторични,защото са отражение на тази материална основа.
      Материалната основа на обществения живот се образува от редица материални условия.Това са географската среда,определен брой народонаселение и начинът на производство.Географската среда е оная част от естествената природа,която се използва за нуждите на обществения живот на хората.Тя има ролята на по-благоприятно или по-небрагоприятно условие за развитието на обществения живот на хората,а няма определящо,решаващо значение за неговото развитие.Тази нейна роля се потвърждава от факта,че при една и съща географска среда е ставало различно развитие на обществения живот.
      Същата роля има и народонаселението,не от неговото количество се определя прогресивното развитие на обществения живот.Това също се потвърждава от развитието на обществения живот на различните малки и големи народи.
      Определяща роля за общественото развитие има третият фактор-начинът на производство.С какви оръдия хората произвеждат и по какъв начин произвеждат с тях?Това са двете страни на общественото производство.Първата страна се състои от съответните оръдия на труда и хората с техния производствен опит и трудови навици,които произвеждат с тези оръдия.Оръдията и хората образуват производителните сили на обществото.Но как се свързват тези хора с оръдията на труда и по какъв начин произвеждат с тях и какво произвеждат се създават предварително определени отношения межзу тях,които са техните производствени отношения.Тези отношения са също материални,защото са обективни,тъй като се създават не по волята и желанието на хората, а се определят от характерът,от степента на развитие на оръдията на труда.
      Тази зависимост на характера на производствените отношения от степента на развитие на оръдията на труда бе показано в началото,когато се засягаше въпроса защо и как става смяната на един обществен строй с друг.
      Тук трябва само да се добави,че начинът на общественото производство също се проявява като единство на тези две страни:производителни сили и производствени отношения,при които периодично възниква несъответствие и противоречие,тъй като производствените отношения при даден обществен строй остават по характер неизменни,а производителните сили постоянно се развиват,изменят и увеличават с усъвършенстването на оръдията на труда и затова на определен етап това развитие на производотелните сили налага да се сменят остарелите производствени отношения с нови,които да съответстват на развилите се производителни сили и да им дадт нов простор за по-нататъшното им развитие.
      В класовоексплоататорските общества производствените отношения формират две основни класи с коренно противоположни интереси и затова межзу тях възникват противоречия и се води класова борба,която именно довежда до смяната на едни производствени отношения с други,чрез социална революция.Така че и материалната основа на обществения живот,начинът на производството се саморазвива и първопричината за това негово саморазвитие е пак борбата на новото със старото,на прогресивното с реакционното.И тази борба довежда до революционна смяна на един обществен строй с друг по-прогресивен.И това се налага по силата на обективния диалектически закон за развитие на общественото производство независимо от волятя и желанието на хората.
      Въпросът как възникват класите и какви са в различните обществени формации и каква роля са играли и играят бе засегнот по-горе.Тук е необходимо да изясним каква е структурата на човешкото общество,тъй като то е най-сложната система,която е известна на света.Тази сложност се създава от това,че в обществения живот протичат материални и духовни процеси,които се намират в сложна диалектическа взаимовръзка и зависимост,при които материалните процеси като обективни имат определяща роля за пораждането и формирането характера на духовните процеси,а те от своя страна пък имат решаваща роля за изменението и развитието на материалните процеси.Само когато добре се познава как се проявява тази сложна взаимовръзка на материалните и духовните фактори в обществения живот може да се разбере как се проявява и действа обективния закон за прогресивното развитие на обществения живот.
      Характерното за структурата,анатомията на човешкото общество е това,че материалните му фактори образуват неговата материална основа върху която се изграждат духовните фактори като надстройка с различни форми и институти на проявление.
      Материалната му основа се създава от съответният начин на производство,който,както бе вече пояснено,се извършва с определени производителни сили,които се състоят от оръдия на труда и съответните хора с техния производснвен опит и трудови навици,които произвеждат с тях.Но за да произвеждат те влизат предварително в определени производствени отношения,които отношения определят каква е собствеността на оръдията на труда,кой и как ще участва в производството и как ще се разпределя проидведения продукт.Тези производствени отношения образуват икономическата основа,базиса на обществото,върху който се изгражда съответната обществена надстройка,която се състои от различни обществени институти,организации и духовни форми на общественото съзнание.
      В класовоексплоататорското общество както икономическия базис така и обществената надстройка имат класов характер.Защото всяка класа и социална група си създават свои организации и политически,морални,естетически,философски и др.възгледи,с които защитават своите интереси.
      В основата на обществената надстройка е държавата като организация на политическата власт на господстващата класа,коята владее оръдията и останалите средства за производство.Държавата се създава с всички нейни органи като материална сила,с която господстващата класа насилствено подчинява интересите на останалите социални класи и групи на своите.Изтъквайки тази именно класова същност и роля на държавата,Маркс отбелязва,че при капитализма държавата е комитет за управление делата на капиталистите,а не е държава на трудовите хора.Но капиталистите и техните идеолози гробно мълчат за тази обективна истина и подло прикриват класовата същност и роля на своята държава и хитро я наричат,,демокрация".
      Наказателните органи на държавата са:армията,полицията,съдилищата и затворите.Освен тях тя създава своя администрация,с която определя и контролира съответното поведение на народните маси.С организирания от нея парламент си създава необходимите й закони за защита на своите интереси,но не интересите на другите социални групи.
      Тази класова същност и роля на държавата се е прикривала при всички експлоататорски строеве.При робовладелците,че е ,,демокрация",при феодализма,че е божие творение,при капиталистите,че е ,,ниционална демокрация".Само при социализма работническата класа казва открито истината за същността и ролята на своята държава,че тя е диктатура на пролетариата,т.е.,че е държава на победилата работническа класа.Със законите и политиката на тази своя държава работническата класа премахва частната собственост върху оръдията и другите средства за производство и установява общонародна собственост върху тях.Така тя ликвидира всякаква експлоатация и социален гнет над трудовите хора и изгражда първо социализма и след това безкласовото комунистическо общество.Защото само при това общество могат да се създадат необходимите условия за истински разумен и смислен чавешки живот на хората.
      Освен държавата господстващата класа си създава също и политическа партия,която с политическите си възгледи активно защитава политиката на своето правителство.Защото,както отбелязва Ленин,политиката е концентриран израз на икономическите интереси.
      В обществената надстройка влизат още и редица други обществени институти с техните идеологически учения и възгледи като църковния институт с неговата религия,различните учебни и научни институти като университети и академии и тяхната наука,художествени академии с изкуството и философски институти и философията и морала с нравствените си норми.С всички тези институти и идейни учения надстройката отразява по съответен начин в една или друга степен по същество характера на икономическия базис на дадения обществен строй и от своя страна тя активно по съответен начин влиае за неговото укрепване и развитие.
      Тази активна роля на надстройката с нейните идеологически учения на политически,морални,религиозни,научни,естетически и философски възгледи като конкретни форми на общественото съзнание,тяхната идейна същност се предопределя от политическите възгледи на господстващата класа,защото,както отбелязва Енгелс в целия идеологически ансамбъл от формите на общественото съзнание първа цигулка свирят политическите идеи на тази класа.
      От краткото пояснение за характера и активната роля на обществената надстройка не е трудно за читателя да разбере,че тя при класовоексплоататорските общества не е еднородна,хомогенна,а е разнородна,хетерогенна,защото има класов характер.Нейните институти и идеологически възгледи,които са създадени от идеолозите на господстващата класа,активно служат за укрепване на икономическия базис.Но в експлоататорското общество,както е и при капитализма,основната експлоатирана класа-работническата и другите угнетени и ограбени социални групи също си създава свои политически,професионални и др. организации със своите идеологически възгледи.с тях те пък разобличават експлоататорския характер на икономическия базис и лансират революционни идеи за неговото унищожение и за създаването на друг,неексплоататорски базис,за нов обществен строй.
      Но със своите революционни идеи експлоатираната класа не може да унищожи експлоататорския базис,защото той е материален,обективен,т.е.създаден независимо от волята и желанието на трудещите се.Той може да се унищожи само с материална сила,а идеите не са материални,а духовни,мисловни образи.
      Засягайки този въпрос за ролята,която могат да играят революционните идеи в обществения живот,Маркс изтъква,че идеите сами по себе си нищо не могат да направят,защото не са материални.Но когато овладеят съзнанието на трудовите маси се превръщат в материална сила и могат да извършват съществени промени в обществения живот.
      Това означава,че дадените революционни идеи трябва да се възприемат от експлоатираната класа и от другите угнетени трудови маси като спасителни за тях и тогава тези идеи се превръщат вече в техен сериозен съзнателен мотив за водене на решителна революционна борба за практическото им реализиране.
      Революционните идеи за да овладеят съзнанието на експлоатираните трудещи се е необходимо чрез съответна устна и печатна пропаганда да се направят достояние за възприемането им от тях.Този процес практически успешно е извършен в редица страни.И за да се види конкретно как е станало е достатъчно да се посочи за пример само първата страна,в която той се реализира,в бившата Руска царска имрелия;
      Както е известно от историята,Ленин след като се запознава и възприема учението на Маркс и Енгелс като единствената научна революционна идеология на работническата класа се заема най-активно да я пропагандира в Русия със създадения от него в.,,Искра".
      През това време в Русия са издадени на руски и някои от основните проидведения на Маркс като ,,Капитала" и др.,които също помагат за разпространение и възприемане на марксистката идеология от определени работници и прогресивната интелигенция.Както е известно българинът Димитър Благоев като студент в Петербург също е чел тогава ,,Капитала" на Маркс и възприемайки неговите идеи веднага основава първата в Русия марксическа група. Този процес на пропаганда на марксистката идеология не само все повече и повече се разширява и обхваща значителен брой на работническата класа,но и убедените в научността на това учение и неговата спасителна роля за тях,започват да се обединяват и образуват партийни групи и се създава политическата партия на руския пролетариат с марксистка идеология начело с Ленин,наречена партията на болшевиките.
      Работническата класа си създава различни организации като професионални съюзи,културно-просветни обединения,спортни,кооперативни и др.,с които защитава и осигурява едни или други свои интереси и нужди.
      Но нейната политическа партия-комунистическата е висша форма на класовата й организация.Защото тя е носител на научната марксистко-ленинска теория и идеология,която и помага вярно да определя пътя,начинът и средствата за окончателното освобождение на работническата класа от всякаква експлоатация и социален гнет.С тази си научна идейност комунистическата партия се явява съзнателен,преден и организиран отряд на работническата класа.Нейната висока съзнателност осигурява голяма,желязна дисциплина,с която нейните членове изпълняват всеотдайно решенията на партията.Със смелата си и безкомпромисна критика и самокритика комунистическата партия отстранява своите недостатъци и грешки и осигурява необходимото й колективно ръководство с принципа на демократическия централизъм.За да бъде успешна и резултатна нейната работа тя поддържа здрави и непрекъснати връзки с народните маси.С тези си качества и дейност политическата партия на работническата класа се проявява като истинска комунистическа партия,която единствена последователно до край защитава интересите не само на работническата класа,но и на останалите социално огнетявани и ограбвани трудови хора.
      Работническата класа провежда своята класова борба по три начина, под три форми - икономическа, политическа и идеологическа. С икономическата си борба тя се стреми да намали степента на експлоатацията на нейния труд и за известно подобряване битовите условия за нейното съществуване. Но с икономическата си борба тя не може да се освободи от капиталистическата експлоатация, да премахне капитализма и да си изгради социализъм.
      Успешна и резултатна политическа борба работническата класа може да води за своето освобождение от капитализма само под ръководството на своята комунистическа партия. Защото само тя може така добре да я организира и да й създаде необходимите бойни отряди, с които да осигури победата й над буржоазията като я събори от власт - диктатурата на пролетариата. Тази победа работническата класа постига с помощта на комунистическата партия, която единствена може да я въоръжи със спасителната за нея научна революционна идеология на марксизма-ленинизма, тъй като без революционна теория не може да има успешна революционна борба.
      Във връзка с това трябва да се отбележи, че когато комунистическата партия със своята идеологическа борба сериозно разобличава жестоката експлоатация и социалния гнет на трудовите народни маси и те започват със своите активни протестни движения да застрашават господството на капиталистическата класа, тя със закон безцеремонно забранява тази партия и започва да преследва, наказва и физически ликвидира нейните ръководни кадри. Тогава тази партия не се плаши и отказва от тази си дейност, а минава в нелегалност и пак продължава своята революционна идеологическа и организаторска дейност с преданите си кадри.
      Но трябва да се отбележи, че с тези си брутални действия на забрана и унищожаване на комунистическата партия и на нейната научна марксистко-ленинска идеология, буржоазията не постига своята сигурност. Затова тя използва други по-ефикасни средства. Това е хитрото и подло идейно объркване и заблуждаване на работническата класа с погрешни възгледи за начина и пътя, по който тя може да постигне построяването на желания от нея социализъм. И умело разединява нейните класови сили като създава сред работническата класа политически организации с демагогски идеологии. На характера на тези организации и техните организации ще се спрем конкретно по-надолу.
      С изложението до тук бяха засегнати по същество основните принципи на историческия материализъм, създаден от Маркс като научна диалектико-материалистическа теория, която разкрива структурата и закономерностите за саморазвитието на обществения живот чрез съставените му формации. За да стане по-ясна тази структура прилагам и съответна схема.



КНИГИ

.